На 2 май честваме св. цар Борис-Михаил и св. Атанасий Велики

На 2 май честваме св. цар Борис-Михаил и св. Атанасий Велики.

Свети цар Борис-Михаил - покръстител на българите бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай, но приел Христовата вяра от Изток – Цариград. Патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.

Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година.

След смъртта на светите братя Кирил и Методий, учениците им намерили прием в България и подпомагали цар Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. Цар Борис обикнал монашеския подвиг и в 889 година поставил на престола по-големия си син Владимир и се оттеглил в манастир. Недоволните боляри подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия, но като узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкият син Симеон.

След смъртта на светейшия патриарх Александър, свети Атанасий единодушно е избран за негов наследник на Александрийския престол и на 28-годишна възраст е ръкоположен за епископ и поставен начело на Александрийската църква. Свети Атанасий управлявал Църквата в продължение на 47 години, преживявайки през този период много гонения и скърби от своите противници. Свети Атанасий прекарва 15 години в изгнание.

Умира през 373 г. на 76-годишна възраст.

Запазени са негови творения, като четири "Слова", насочени срещу ереста на арианите, писма, в които разглежда богословските въпроси за божествената и човешката природа в Иисус Христос и за божествеността на Светия Дух, както и коментарите му върху Свещеното Писание, книги с нравствен характер и подробното житие на Свети Антоний, с когото е бил много близък.

В България, близо до Чирпан, има манастир, носещ името "Свети Атанасий", който е най-старият манастир в Европа и при това е действащ. Смята се, че е основан през далечната 344 година от самия светец, по онова време – Александрийски патриарх, който посещава днешните български земи във връзка със Сердикийския събор, проведен в 343 – 344 година.