Ето какви празници предстоят още през януари

Празниците през месец януари минават под знака на началото и на Новата година, на най-студените зимни дни, на гадания и баяния за предпазване от болести и неблагоприятности.

Периодът започва със сурвакарите и джамалите още на 1 януари, когато отбелязахме и Васильовден. Традиционната представа за новогодишните сурваканици на българите винаги е била свързана както с тяхната украса, така и с прякото им обредно предназначение, свързано с митологичната култура на народа. Тя представя сурвакницата като форма на световното дърво, а сурвакарите - медиатори между световете, предопределящи бъдещото плодородие, изработваните сурвачки по българско са два типа: „дялани" и „вити".

На 2 януари всяка година именици са хората, носещи имената Гopан, Гopица, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Серафим, Силва, Силвана, Силвена, Силвестър, Силвия. "Силва" означава гора, сила и свежест.

В народния календар денят на свети Силвестър е известен като Муковден, Карамановден, в някои селища го наричат още „Риначов". Срещу Муковден, по късна доба, ергените се събират и ходят „да обидят" момини. Но не на гости, а да покажат, че са добри стопани и могат вече дом да въртят.

И на този ден като на Игнажден се вярва, че какъвто човек пръв ти влезе в къщата, добър или лош, здрав или болнав, богат или беден - такава ще е годината.

Първият работен за тази година 4 януари, също е празник – имен ден на Тихомир, Тихомира, Тервел. Тишината е прелюдия към откровението, тя предава на нещата величественост и царственост. Тихон е равнозначно на „щастливец“.

Тази година по инициатива на ООН ще отбележим 4 януари и като Световен ден на Брайл. Целта е да се повиши осведомеността за значението на Брайловата азбука като средство за комуникация за хората с увредено зрение.

На 5 януари честваме първия голям празник за 2022 г. - Попова Коледа. Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи, Водици. Тогава в православните храмове в сливенската епархия ще бъдат отслужени Полунощница, Утреня, Царски часове и Вечерня с Василиева Св. Литургия, както и велик Богоявленски водосвет. Богослужението започва в 7 часа. Вечерта срещу Богоявление няма богослужение.

За българите, носещи дълбоко родовия дух,  6 януари се свързва с два празника - Йордановден и Рождението на Христо Ботев.

На 6 януари, БОГОЯВЛЕНИЕ / ЙОРДАНОВДЕН/, в храмовете сутринта след 7.30 часа ще бъдат отслужени Полунощница, Утреня и Златоустова Света Литургия. В 11 часа е ВЕЛИКИЯТ БОГОЯВЛЕНСКИ ВОДОСВЕТ. След обяд в 16 ч. ще бъде отслужена Велика вечерня с велик прокимен, съобщават от Сливенската митрополия.

На този ден се извършва и Водоосвещаване на българските бойни знамена и светини.

След черковната служба сутринта става тържественото кръщаване на водата с кръст и молитва, като свещеникът хвърля дървен кръст в река, езеро или морето и момци влизат в леденостудените води, за да го извадят. Който пръв стигне до кръста и го върне на свещеника, получава пари от него и благослов, а хората смятат, че Бог ще го дари за цяла година със здраве. във всеки дом правят обредна трапеза, която за трети път след Бъдни вечер и Сурва прекадяват, за да отбележат края на „мръсните" (поганни) дни и да прогонят злите сили от земята.

Празнуват и тези, които носят имената: Йордан, Йорданка - по названието на палестинската река Йордан, Богомил (мил на Бога), Богдан и Богдана, (даден от Бога), Банчо, Бистра, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Найден, Теодосий.

Арменската църква в Ямбол празнува на 6 януари Рождество Христово и Богоявление. Тогава арменците се поздравяват с: „Христос се роди и богояви да бъде благословено богоявлението му“.  Ходят на гости при роднини и приятели, разменят малки подаръци. Задължително се носят грис халва и бонбони.

На 7 януари е денят на Ваньо, Bаня, Еньо, Енчо, Жан, Жанa, Жанета, Ивайла, Ивайло, Иван, Ивана, Иванкa, Иваниела, Иванинa, Ивелин, Ивелина, Ивета, Иво, Йоан, Йоанa, Йовка, Йовко, Йонка, Йонко, Йончо, Йото, Калоян, Яни.

Името Иван е със старогръцки корен от „Йоанес", което значи „Божа благодат" и още „Бог помага".

На Ивановден по традиция, освен имениците, се къпят младоженците и децата за здраве, както и обредно свързване с рода. Хората смятат, че водата в тоя ден освен очистителна има и посветителна сила, тъп като денят е празник на кумството и побратимството. в някои селища къпят зетьовете за здраве.

На този ден в православните храмове сутринта в 8 ч. ще бъдат отслужени Полунощница, Утреня и Златоустова Св. Литургия.

В далечното ни минало старите хора са знаели, че като минат коледарските дружини, сурвакарите и моминските надпявания , мине Ивановден, Йордановден и Сурва, идва Бабинден. На 8 януари, сутринта рано преди разсъмване, всяка булка, родила през годината или с малко дете, бързала  да отиде в дома на своята баба-акушерка, която е помагала при раждането – „бабувала”. Такива баби в селото е имало няколко или само една, която бабувала  „по наследство” или по „комшийство” и трябвало да бъде от „по-якосърците” жени.

Сега празникът се отбелязва и на 8 януари /по нов стил/ и на 21 януари /по стар стил/, но традицията се пази и до днес във всички населени места на ямболска област. От 1951 година 21 януари е обявен и за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.

На 9 януари православната църква ще отбележи неделя след Богоявление (Просвещение). Сутринта в 7.30 часа в храмовете ще бъдат отслужени Възкресна полунощница, Утреня и Златоустова Света Литургия, съобщават от Сливенската митрополия.

11 януари е най-учтивият ден в годината – световен ден на думата “благодаря“. Инициатори са ЮНЕСКО и ООН от 1994 г. А целта на събитието - да напомня на жителите на планетата високата стойност на учтивостта, добрите нрави и умението да изкажеш на другите благодарност за добрите им дела.

12 януари е имен ден на Татяна, Таня. Таня значи „устроителка" (лат.). Освен това е и празник на българското военно разузнаване (от 1997 г.).

На 13 януари е Професионален празник на работещите в областта на киното в България.

На 14 януари християните отбелязват Отдание на Богоявление. Имен ден празнуват Нина, Адам, Калчо, Нино.

Празник е и на войските на министерството на транспорта, а ромите отбелязват Бангу Васил – ромската Нова година.

15 януари е имен ден на Гаврил.

16 януари в България от 2005 г. е  Професионален празник на хората, работещи в областта на растителната защита.

На този ден църквата отбелязва Поклонение на честните вериги на свeти апостол Петър и деня на преп. Ромил Видински. Имен ден е на Ромил.

На 17 януари е Андоновден, Лелинден. В народния календар той се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща,за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.

Празнуват и тези, които носят имена Андон, Антоан, Антоанета, Антон, Антонина, Антония, Донка, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоня, Тотьо, Тотка,... все производни на латинското „Антониус", което значи „безценен".

На 17 януари ще отбележим и 144 години от освобождението на Ямбол от османско робство.

По света отбелязват 18 януари като Международния ден на Снежния човек, но в народно поверие от Тракия се казва, че на този ден, зимата си отива, защото свети Атанас обличал копринена риза, качвал се на високо и се провиквал: „иди си, Зимо, да дойде Лято!" Затуй на този ден по изгрев се берат кокичета и кукуряк, а слънцето, щом види хората, дарява ги със здраве и дълголетие. във всеки дом месят питка, която мажат с мед и раздават из махалата за Здраве на децата. Колят черна кокошка - кръвна жертва за чумата, да не мори хората и добитъка, а перата стопанката пази за лекуване на децата от уроки и незнайни болести.

Имен ден на 18 януари празнуват Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Hасo, Hася, Начо, Tанас, Таньо, Таню, Тинка. Името „Атанас" идва от старогръцкото „Атанасиос" със значение „безсмъртен".

20 януари е Петльовден. На този ден почитаме и Св. патриарх Евтимий Търновски и паметта на свети Евтимий Велики.

Названието Петльовден е свързано с основната обредна практика - жертвоприношение на петел. Майките месят пресни пити и кравайчета, пържат тиганици и правят баница или зелник. Част от обредния петел и кравайчетата се раздават на роднини и съседи за здравето на момчетата. В онези домове, където има женска челяд, стопаните колят обикновено ярки за здравето на момиченцата. В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Според местните вярвания св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от "детешката" и "вънкашната болест" (детски паралич и епилепсия). За обед цялото домочадие се събира около тържествената трапеза.

Имен ден е на Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий, Ефтимия. Името Евтим идва от санскритското „ен", с което се обозначава безкраят, скритият бог. Някои тълкуват името като „благодушие".

21 януари, освен Бабинден по старому и Ден на родилната помощ в България, е и Международен ден на прегръдката (отбелязва се от 1986 г.).

Църквата почита на този ден и паметта на преп. Максим изповедник и св. мчк. Неофит. Имен ден е на Aгнeca, Валери, Валерия, Максим, Максимилиян, Неофит.

На 22 януари имен ден празнуват Tимoтeй, Тимофей.  

24 януари тази година е обявен от ООН за Международен ден на образованието.  

На 25 януари за християните е денят на Свети Григорий Богослов, архиеп. Константинополски. Имен ден е на Гаро, Григор, Григорена, Григорий, Гриша. Името Григор означава „бдя, стоя буден".

Празник е и за Радио 999, защото 25 януари е Световен ден на средствата за масова информация и Ден на българското радио. А точно преди 90 години, през месец януари, първият радиопредавател в Ямбол, изграден от Светозар Христов Буцев, започва излъчването на пробни радиопредавания. След 12 месеца в града има вече 60 радиоприемници, съобщава Регионалният исторически музей.

26 януари е Международен ден на митниците и митническия служител. Имен ден е на Живко, Живка, Зоя. Освен през януари именият ден на Живко, Живка и производните им се чества и в първия петък след Великден.

Православната църква отбелязва на 27 януари Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст, а в световен мащаб тогава е Международен възпоменателен ден за жертвите на Холокоста.

28 януари е Европейски ден за защита на данните (от 2006 г.) и Световен ден за съпричастност към болните от проказа. Имен ден е на Ефрем, защото тогава християните отдават почит и към свети преподобни Ефрем.

На 29 януари църквата ще отбележи Пренасяне мощите на свети Игнатий Богоносец и паметта на Св. мчк Димитрий Сливенски. Роденият на 9 октомври 1818 година в Сливен Димитър е екзекутиран публично чрез обезглавяване на 30 януари 1841 година в родния си град, заради отказа си от исляма и приемането на християнството. Обявен от християнската църква е за светец.

Пак на 29 януари служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието отбелязват своя професионален празник.

Православната църква е отредила от векове на 30 януари да се чества заедно паметта на св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст и така да се отдава почит на тяхното просветителско и учителско дело. На този ден празнуват още православните богословски факултети и духовните академии.

Последният януарски ден – 31-ви, е известен в народния ни календар като Средзимие. Този празник е остатък от най-старата индоевропейска Нова година, а за българите е останал като празник на овчарите, говедарите, свинарите и конярите. Бере се бръстина (карагач, илем) - сухи листа от бряст за овцете.