Пътят на Независимостта

През 1908 година в България на власт идва демократическата партия с министър председател Александър Малинов. Кабинетът ще остави в историята имената си, като довежда до край една идея, датираща още от Възраждането, а именно - Независима България.

Обстановката в Европа и на Балканите е неспокойна. В Турция на 11 юли 1908 година избухва младотурската революция, която обявява въвеждане на конституционно управление.

С оглед на случилото се в Турция, България разбира че е необходимо бързо да се намери решение за обявяване на независимостта, като част от националния въпрос. Българският дипломатически агент в Цариград Иван Ст. Гешов се обръща към министъра на външните работи с искане да се действа в тази насока. Нужно е да се направят консултации сред Великите сили, тъй като това би било нарушаване на Берлинския договор. Българската дипломация не губи време и започва да прави проучване какви са нагласите.

Отношенията между Княжеството и Турция се влошават след като на 30 август в  турската столица се устройва гала-вечеря по случай рождения ден на султана, на която българският дипломатически представител Иван Ст. Гешов не е поканен. Тази грешка не е случайна, напротив – така се подчертава васалното положение. България смята, че може да използва това действие в своя полза и отзовава Гешов. Няколко дни по-късно, на 5 срещу 6 септември, избухва стачка в компанията на Източните железници. За да се предотвратят загуби, Дирекцията на източните железници се обръща към Дирекцията на българските държавни железници. Исканията на стачниците са приети, но българското правителство отказва да върне ЖП-линията. Въпросът с разрешаването на проблема с железниците се оказва ключов за обявяване на българската независимост.

В създалата се обстановка, в българското правителство назрява мисълта независимостта да бъде обявена в най-кратки срокове. Управляващите отчитат, че върху страната може да бъде оказан натиск, който да попречи към преминаване на действие. Затова на 16 септември 1908 година Министерски съвет взема решение да обяви независимостта на България на 21 септември. Княз Фердинанд се намира извън страната, затова му е телеграфирано незабавно да се върне.

На 22 септември 1908 година във Велико Търново, в църквата „Св. 40 мъченици” и след това на хълма Царевец, със специален манифест, написан от Александър Малинов, княз Фердинанд обявява България за независимо царство. Новината е посрещната радостно, в много градове са организирани тържествени митинги и шествия, а българитe в Македония и Одринска Тракия се поздравяват с „Честито царство”.

Правителството на Александър Малинов се справя с трудната задача за признанието на този акт. В продължение на няколко месеца и преговори, в късния следобед на 6 април 1909 година между Ляпчев и Рифат паша е подписан българо-турски протокол,  който урежда въпроса с  независимостта.

Независимостта на България е естествено продължение на акта на Съединението. Тя става суверенна държава, равностоен партньор на международната сцена.