Църквата отбелязва големия празник Възнесение Господне - Спасовден

Православната църква отбелязва днес един от големите празници в християнския календар - Възнесение Господне. Той се чества винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден, като край на земния път на Иисус Христос.

Според Новия завет 40 дни след възкресението си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като Богочовек. На 40-тия ден, придружен от учениците си и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим и оттам пред очите на всички се възкачва на небето.

Според християнското разбиране след Възнесението Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

В българската фолклорна традиция денят е известен като Спасовден. Името произлиза етимологически от думата "спасение", а празникът е натоварен и с много вярвания и ритуали.

Едно от поверията гласи, че на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Според други разпространени вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви - те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен и затова с него могат да се лекуват болните.

Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Смята се, че ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата – обилна.

Имен ден празнуват Спас, Спаска, Спасия, Сотир.

Източник: dnevnik.bg