Обратно към категорията

Заради кризата със съдебни заседатели, искат бързи законодателни промени

Добавено на: 09.10.2019 09:07
   

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет спешно ще сезира министъра на правосъдието Данаил Кирилов и правната комисия на Народното събрание заради липсата на съдебни заседатели. Целта на сигнала е да се предприемат бързи законодателни изменения, с които да се облекчи процедурата за подбор на заседатели.

Проблемът беше поставен от Боряна Димитрова - член на ВСС, която отбеляза, че през последните дни е получила много сигнали от председатели на съдилища от цялата страна за проблем с набирането на нови съдебни заседатели. Мандатът на сегашните изтича към края на годината. Общинските съвети са обявили процедури за избор на нови, но в някои от градовете няма нито един желаещ за заседател. В други пък кандидатите са крайно недостатъчно.

Само преди месец от Бургаския апелативен съд разпространиха чрез медиите призив към гражданите да се включат в правораздаването. За Районния съд в Бургас при необходимост от 135 съдебни заседатели в Общинския съвет бяха постъпили 50 кандидатури. За окръжния съд се търсят 90 души, а документи бяха подали едва 41.

Боряна Димитрова обясни, че подобни проблеми има и в Хасково, Ямбол, Кърджали, Пазарджик, Добрич, Враца, Тополовград, а вчера е станало ясно, че и в района на Софийския окръжен съд има недостиг на кандидати за съдебни заседатели. В Несебър пък нямало нито един желаещ.

Димитрова посочи, че няма ясна дефиниция на проблема – дали се дължи на завишените изисквания в Закона за съдебната власт, въведени с промените през 2016 г., или заради ниското възнаграждение.

Спънките са свързани не само с налагане на горна възрастова граница от 68 години, но и с ограничението на до два последователни мандата, изискването за документи за принадлежност към Държавна сигурност и към разузнавателните структури на Българската армия и др.

Някои членове на съвета поискаха да се направи анализ на причините за липса на кандидати. Драгомир Кояджиков се усъмни, че става въпрос за законодателните промени, като каза, че е участвал в подбора на съдебни заседатели и тогава изискванията са били същите, но кандидати е имало и то доста. И сподели, че е разговарял с хора и се оказва, че избрани за съдебни заседатели въобще не влизат по дела, а по тях се явяват все едни и същи хора.

Олга Керелска поясни, че в етичната комисия е имало сигнал от гражданин, който е бил одобрен за съдебен заседател в Софийския районен съд, но въобще не е участвал в дела. Мъжът се е оплакал, че все едни и същи хора се избират за участие в процеси. От СРС отговорили, че съдебните заседатели се избират на случаен принцип, като признали, че наистина някои имена се срещали по-често.

Неизбраните няма да имат стимул и няма да участват в правораздаването, се чуха възгласи в залата.

И Боряна Димитрова, и Цветинка Пашкунова заявиха, че няма време за анализи, защото това изисква време, а отлагането на решаването на въпроса ще затрудни работата на съдилищата.

Един от вариантите е да отпадне ограничението на мандатите. Друг е да бъде премахната горната възрастова граница. Но тепърва ще се решава какво ще се предприема.

Идея: Всеки гражданин да се счита за съдебен заседател и може да бъде избран за такъв

Същевременно стана ясно, че председателят на Бургаския апелативен съд Деница Вълкова е изготвила подробно предложение как може да се реши проблемът, което също ще бъде изпратено на правосъдния министър и правната комисия.

Тя предлага всеки български гражданин, който отговаря на условията в чл. 67 от Закона за съдебната власт (виж карето – б.а.) да се счита ex lege съдебен заседател. А онези от тях, които не отговарят на изискванията на закона, за да придобият статут на съдебен заседател, съответният съд да събира служебно информация чрез автоматизирани информационни системи и при констатиране на такива, да избира следващ гражданин за съдебен заседател.

По отношение на реда за уведомяването на съответния гражданин, за когото не са налице пречки, че е избран да се включи като съдебен заседател за разглеждане на наказателно дело, трябва да се изработи изцяло нова нормативна база в тясно взаимодействие с другите държавни власти на предстоящите заседания на Съвета за координация и сътрудничество за създаване на Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенството на закона.

Председателката на Бургаския апелативен съд обяснява, че идеята ѝ е да се издигне авторитетът на съдебната власт и да се повиши общественото доверие в работата на съда, защото „обективната оценка на гражданското общество, медиите и/или политиците за работата на съда логично предпоставя повишаване отговорността на отделния гражданин и увеличаване възможностите на дееспособните български граждани да участват пряко в правораздаването по улеснена и най-вече автоматизирана процедура за избор“.

Такова общо задължение за участие в съдебния състав като съдебен заседател несъмнено ще улесни гражданите да опознаят непосредствено правилата за работа по наказателни дела и неминуемо ще намали даването на оценки от такива, които никога не са били страни, нито дори участници или публика при разглеждането на конкретни съдебни дела и поради това априори са необективни“, казва още Вълкова.

Що се отнася до настоящите проблеми за липсата на желаещи да станат съдебни заседатели, тя предлага някои законодателни промени.

Според Деница Вълкова една от причините за проблема са завишените изисквания към кандидатите, които трябва да удостоверят липсата на психически заболявания, принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби, настоящ адрес и т.н. Според шефката на АС-Бургас в закона и в Наредбата на съдебните заседатели изрично трябва да се посочи кои документи се представят от кандидата и кои се събират по служебен път, за да могат хората да преценят колко време и средства ще им коства участието в процедурата за избор.

Наред с това тя предлага да се преразгледат правилата за възнаграждението на съдебните заседатели и забраната за избор за повече от два последователни мандата, защото и това се сочи като причина за липса на кандидати.

Според председателката на апелативния съд в Бургас промяна трябва да има в чл. 72, ал. 1 от ЗСВ като отпадне ограничението, че съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания най-много за 60 дни в рамките на една календарна година.

Това ограничение е заложено и като алгоритъм при подбора на съдебните заседатели в ползвания към настоящия момент модул от деловодните програми на съдилищата, поради което се получава така, че едни съдебни заседатели не са избирани за участие в съдебни заседания за повече от шест месеца, а други се избират за две и повече заседания в един ден, но при различни съдебни състави, което прави невъзможно участието им във всички заседания и се налага нов избор…

Опитът ни до момента показва, че през годините около 30% от избраните и положили клетва съдебните заседатели се отказват по собствено желание или отпадат поради други причини. При тази липса на интерес за включване като съдебни заседатели, наличието на такова ограничение и допълнителното задължително изискване всеки съдебен заседател да премине специализирано обучение като условие за правомощието му да правораздава, ще затрудни съдилищата в организацията на работата на съда относно съдебните заседания по първоинстанционни наказателни дела, за разглеждане на които законът изисква в съдебния състав да участват съдебни заседатели, както и ще повиши броя на ненасрочени или впоследствие отложени наказателни дела поради липса на законен състав“, посочва Деница Вълкова.

Още една промяна предлага шефката на АС-Бургас – в наредбата за съдебни заседатели. В чл. 16, ал. 3 от нея се казва: „Всеки съдебен заседател може да уведоми писмено администрацията на съответния съд в кои времеви периоди или часове през деня има обективни пречки за участие в работата на съда, с цел по-добрата организация и планиране на работата„.

Деница Вълкова изтъква, че тази разпоредба не съответства на чл. 66, ал. 2 от ЗСВ, която признава еднакви права и задължения на съдебните заседатели с тези на съдиите. „Текстът не приоритезира адекватно обществения интерес за справедлив съдебен процес в разумен срок спрямо този на отделния съдебен заседател да полага труд или спрямо правото му на семеен живот. Посочената разпоредба не само не подпомага организацията и планиране на работата в съда, а напротив поставя в зависимост магистратите от волята и разположението на съдебните заседатели при първоначалното насрочване на съдебните заседания“, казва шефката на АС-Бургас.

В заключение тя предлага Съдийската колегия да инициира диалог между председатели на съдилища и съответните общински съвети преди обявяване на процедурата, като се проведе по-широка и ефективна информационна кампания за правомощията и ролята на съдебния заседател, в рамките на която гражданите да се запознаят с правата и задълженията на съдебните заседатели, както и да се прецизират текстовете на обявата за набиране на заявления от желаещите за съдебни заседатели. За избягване на избор на недобросъвестен съдебен заседател за втори мандат, да се изисква справка/препоръка от съда с конкретна информация относно спазването на задълженията от съдебния заседател в предходния мандат, като се отразят закъснения за съдебни заседания и неявяване в съдебно заседание, без уважителни причини за това и без предварително да бъде уведомен съдът, което е довело до отлагане на делото, неспазване на етичните принципи и други, посочва Деница Вълкова.


Вижте оше

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

Времето в Ямбол

Днес Ви питаме

Видео

НАТОВСКАТА БАЗА Е ДАЛА НА СТРАЛДЖА ЕДИНСТВЕНО 400 ЛЕВА ЗА ЦВЕТЯ
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!