Бакаджишкият храм "Свети Александър Невски" отваря отново врати на 26 февруари

На 26 февруари, когато църквата почита Св. Серафим Софийски чудотворец, Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений ще възглави Архиерейска света Литургия от 9:00 часа в Бакаджишки манастир „Възнесение Господне" край с. Чарган, съобщават от митрополията. Тогава ще бъде отслужено и обновление на храм „Св. Александър Невски“.

Манастирът и храмът бяха затворени преди две години, след като се спомина игуменът йеромонах Софроний - единственият, който живееше в светата обител. От няколко месеца манастирът има нов стопанин – Васил, който е послушник там. БТА припомня, че обновлението на храма започна в края на октомври, с благословението на Сливенския владика и доброволци, организирани от кмета на близкото село Чарган Стоимен Петров и управата на община Тунджа.

Храмът в манастира е първият у нас, посветен на св. Александър Невски. Съграден е по предложение и с финансовата помощ на генерал Михаил Скобелев и неговото семейство. През 1878 г. генералът и командваната от него 30-та пехотна дивизия се установяват край Ямбол. В началото на следващата година руски войници и местното население започват градежа на храма, близо до мястото на разрушения от турците по време на Априлското въстание мъжки манастир, разказва историкът Христина Женкова.

Строителството на църквата и прилежащите към нея сгради – спалня, гостна, канцелария и хамбар, се предхожда от прокарването на път по стръмния скат. Работело се е на ръка, а материалите за строежа са превозвали с волски коли. Храмът окончателно е завършен с доброволния труд на ямболци и населението от околните села. Тържественото му освещаване е през септември 1884 г., като до 1934 г. е под върховенството на Руската православна църква, след което преминава под егидата на Българската патриаршия.

Генерал-лейтенант Скобелев подарява на храма евангелие и гравиран православен кръст, а неговата майка изпраща стъклен полилей, който и днес осветява църквата. Цялата църковна утвар и хоругвите са руски, иконите са изписани в Киево-Печорската лавра, а иконостасът е изработен от руски монаси и е пренесен на части у нас.

В храма се съхранява и изключително ценна реликва – няколко страници с имената на 449 български опълченци и 462 руски воини от 30-та пехотна дивизия, загинали в боевете за освобождението на Тракия, посочва Дженкова. Техните имена се четат при заупокойна молитва в църквата и са изписани върху мраморните плочи на изградения през 1978 г. мемориален комплекс в близост до храма.

През 1879 г. е възстановен и мъжкият манастир „Св. Спас“. Първите двама игумени на обителта са били руски монаси. Те са организирали и малко животновъдно стопанство, с което са се прехранвали. През 1910 г. монасите издълбават в близост до манастира пещера, в която бликнал извор с лековита вода, наречен „Изворът на Самарянката“.