Барелефът на д-р Калина Карадимова в Ямбол – олтар за живите

снимки + видео
Не в спомен за мъртвите, а в олтар за живите се превърна барелефът на д-р Калина Карадимова. Той заедно с улицата, която вече носи нейното име, бяха открити официално на 25 октомври по повод на 10-годишнината от смъртта й. Събитието събра семейството й, нейни колеги и приятели и благодарни пациенти. Гости бяха и кметът на община Ямбол Георги Славов, зам.-кметът Илияна Бицова, директорът на ямболската болница Панайот Диманов, председателят на Инициативния комитет за именуване на улица на нейно име д-р Лъчезар Ханджиев, заедно с членове на комитета и общински съветници.

„Д-р Карадимова е от хората, които ни дават и посоката, и пътя, и примера, който да следваме, защото най-големият мотив да вървиш напред е личният пример”, мотивира се защо е предложил улица в Ямбол да носи нейното име кметът Георги Славов. Той изтъкна, че улицата (пресечка на ул. „Преслав” след подлеза в посока ул. „Стефан Караджа”) е в синхрон и с нейната скромност и човещина, но в същото време се намира и в самия център, за да е видима и забележима от всички и да не я забравяме никога.

Кметът на Ямбол отбеляза и това, че д-р Карадимова е била най-добра в професията си, винаги е търсила развитие, а като човек не се е намерил никой, който да каже лоша дума за нея, напротив всички я помнят само с добро и с всичко, което е раздала от себе си като лекар. Той припомни и личния сантимент, свързан с нея, защото тя е започнала професионалния си път в родното място на майка му – с. Недялско, и там той също е чувал само хубави неща за нея.

Като член на Инициативния комитет за именуване на улица на името на д-р Калина Карадимова, Мария Рошманова проследи професионалния път на д-р Карадимова и нейната роля, отдавайки преклонение и почит към делото й. „Д-р Калина Карадимова е един от достойните и емблематични хора на нашия град. С делата си, изпълнени с доброта и грижа към бъдещите майки, тя остави незаличими спомени в сърцата и душите им, защото те не само й бяха благодарни, те я обичаха”, припомни тя и допълни: „Животът на д-р Калина Карадимова е достоен, изпълнен с много вълнения и отговорности, с грижа и радост, защото е посветен на най-голямото човешко тайнство, раждането на живот”.

Синът на д-р Карадимова – Росен Карадимов, благодари последователно на инициативния комитет, който внесе в община Ямбол предложението за кръщаване на улица на името на майка му, на общинските съветници в мандат 2011 – 2015 г., които единодушно са го гласували.

Росен Карадимов благодари и на скулптора Петко Йорданов, който е автор на барелефа, защото е вложил целия си талант, мъдрост, сили и денонощия, за да го направи, и изтъкна, че този барелеф не е само спомен за майка му, той е изкуство и наследство на този град.

„Сигурен съм, че тя ни вижда и е щастлива, че тук са нейни приятели, пациенти, роднини, че тук е нейното семейство и нейните внуци - Тодор Карадимов и Калина Карадимова, на която се пада и честта, и отговорността да носи и да пази името на баба си” каза още Росен Карадимов и допълни: „Когато започнахме през 2012 г. да правим всичко това, не съм имал идея да правим спомен за мъртвите. Спомените за мъртвите са на друго място. Идеята беше да направим олтар за живите, място, където всеки, който я познава, когато усети, че му липсва човещина, доброта и всеотдайност, да може да дойде, да постои пред барелефа и да ги получи. Мисля, че ние, заедно с вас, всички направихме такова място в Ямбол”.

В края на церемонията Негово Високопреподобие Архиерейският наместник архимандрит Димитрий освети барелефа.

Д-р Калина Карадимова е родена в ямболското село Поляна през 1929 г. Завършила е гимназия в Ямбол и Акушерски институт в Пловдив. Веднага след това през 1950 г. започва работа като акушерка в с. Недялско, където практикува 7 години и среща бъдещия си съпруг д-р Андрей Карадимов.

През 1957 г. работи като инспектор по майчино и детско здравеопазване в Ямбол, година по-късно започва да учи медицина в Пловдив. След завършване на висшето си образование тя започва работа като ординатор в Акушеро-гинекологичното отделение на ямболската болница. От 1974 г. става завеждащ отделението, а от 1977 г. – завеждащ Акушеро-гинекологичния комплекс.

През 1972 г. започва да пише дисертация, свързана с вродените малформации, а през 1979 г. я защитава, като става първата жена кандидат на медицинските науки от окръжните акушеро-гинекологични центрове в страната и първият кандидат на медицинските науки сред ямболските лекари.

Тя е и един от първите медици в Ямбол, удостоена със званието „заслужил лекар”, награждавана е и два пъти със значка „Отличник на Министерството на народното здраве”.

Освен отдадена на професията си, тя е била и общественик – повече от 10 години е била председател на Профсъюза на здравните работници, член на Съюза на българските жени и член на Съюза на учените в Ямбол.

Но най-всеотдайна и неуморна е била в отдадеността си към пациентите, за които никога не е жалила сили и енергия в стремежа си да им помогне и за които до края на живота си продължаваше да работи.