Джон Атанасов - българинът, който създаде компютъра

На днешната дата преди 115 години е роден американският математик, физик и електроинженер от български произход Джон Атанасов. Предлагаме ви няколко интересни факта за живота на „бащата на компютъра“:

Джон Атанасов поставя началото на компютърната революция. Той е виден американски изобретател, който се гордее с българските си корени и запазва силни връзки с родината си.

Бащата на Джон Атанасов - Иван Атанасов, е роден в село Бояджик. Той губи баща си през 1876 г. по време на Априлското въстание. През 1889 г., когато Иван Атанасов е само на 13 години, емигрира в САЩ с чичо си. По-късно той се жени за учителката по математика Ива Лусена.

Джон Винсънт Атанасов е роден в град Хамилтън, Ню Йорк, на 4 октомври 1903 г. След раждането на Джон семейство Атанасови се мести няколко пъти, тъй като Иван Атанасов търси по-добра работа като електроинженер в редица предприятия.

В крайна сметка те се установяват в Брюстър, щата Флорида, където Джон завършва начално училище. Домът на семейство Атанасови в града е първият, снабден с електричество. До деветгодишна възраст Джон се научава да поправя повредена електрическа верига и осветлението на верандата.

Още в ранната му възраст става ясно, че Джон Атанасов има страст и талант към математиката. Младежкият му интерес към бейзбола бързо е забравен, след като баща му му показва сметачната линия, която купува, за да улесни инженерните си пресмятания.

Сметачната линия напълно поглъща вниманието на 9-годишното момче, което прекарва часове в изучаване на инструкции и е щастливо, че математическият инструмент последователно дава верни решения на задачите. Интересът на Джон към сметачната линия скоро води до серия от открития за логаритмичните принципи, а след това и до изучаване на тригонометрични функции.

По това време майката на Джон му показва бинарната система, която по-късно ще се окаже важна за работата му.

Джон Атанасов завършва средно училище за две години с отличие по математика и природни науки. Той решава да стане теоретичен физик и с тази цел се записва в университета във Флорида в град Гейнсвил през 1921 г. Тъй като в учебния план на университета няма специалност физика, Джон започва да учи електроинженерство.

Знанията по електроника и висша математика, които той придобива, по-късно се оказват изключително полезни и му помогат да трансформира компютърната теория в работна действителност.

Джон Атанасов завършва университета във Флорида през 1925 г. с бакалавърска степен по електроинженерство. Той получава магистърска степен по математика от Щасткия колеж в Айова през 1926 г. След завършването си Атанасов приема да преподава физика и математика в същия колеж.

След това той е приет в докторската програма на университета в Уисконсин през 1930 г. За дисертацията си „Диелектрическа константа на хелия“ Атанасов трябва да извърши много сложни изчисления. Макар че използва механичния калтулатор „Монро“ - една от най-добрите машини навремето, за да му помага за сложните операции, недостатъците на машината са твърде очевидни и го мотивират да помисли за възможността да създаде по-съвършена машина за смятане.

След като получава докторската си степен по теоретична физика през 1930 г., Джон се връща в Щатския колеж в Айова и започва да работи по разработването на по-добър и по-бърз компютър.

В края на 30-те години на XX век той е един от редицата учени, които търсят технически начин да се улесни решаването на големи системи алгебрични уравнения.

Отхвърля аналоговите машини като твърде бавни и неточни и съсредоточава проучванията си върху използването на цифрови електронни компоненти.

Така , през декември 1939 г. заедно със своя сътрудник Клифърд Бери създава прототипа на първата електронноизчислителна машина (ЕИМ), напълно завършена през 1942 г.

В нея се използват четири изцяло нови за времето си принципа на действие: двоичен цифров код, памет, с която може да се чете и записва многократно, логически схеми като елементи на програмите и електронни елементи за носители на данни.

След 1945 г. той посвещава остатъка от професионалния си живот на множество правителствени и индустриални проекти, като същевременно ръководи две компании, основани от самия него.

През 1941 г. Атанасов показва проекта си на Джон Мокли, който се интересува от него. Четири години по-късно Мокли заедно с Дж. Проспър Екърт-младши патентоват ENIAC (Electronic Numerical Integrator and Computer) и стават известни като създателите на първата автоматична електронна цифрова изчислителна машина.

Атанасов оспорва патента. След продължителен съдебен процес той е признат за създател на компютъра през 1973 г.

„Екърт и Мокли не са изобретили първия автоматичен електронен цифров компютър, а са извлекли основната идея за него от Джон Атанасов”, гласи заключението на съда.

През 1970 г. Джон Атанасов е поканен в България от Българската академия на науките и българското правителство го удостоява с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ Първа степен. Това е първото обществено признание за Атанасов.

Три години по-късно той получава сходни отличия в САЩ. Приживе най-голямата награда, която Джон Атанасов получава, е Националният медал за наука и технологии, който му е присъден от Джордж Буш-старши през 1990 г.

Ученият станал известен като „баща на компютъра” умира на 91-годишна възраст през 1995 г.