НОВАТА ДЯСНА ПАРТИЯ "СПРАВЕДЛИВОСТ" ЩЕ ВЪЗРАЖДА ЗАБРАВЕНИТЕ ДЕСНИ ЦЕННОСТИ

галерия,   аудио

"Дясното политическо пространство остана празно, десните ценности са забравени. Именно заради това, четири години след създаването на Гражданска инициатива „Справедливост”, по-голямата част от членовете му решиха да продължат усилията си като партия", подчерта председателят на Инициативния комитет за учредяването  на партията Иван Груйкин на пресконференция в Ямбол днес. На нея присъстваха и представителите на местната структура на партията, чиито членове засега са 20 души.

Очаквайте аудио-запис на изявлението и снимки от презентирането на гражданска инициатива "Справедливост" в Ямбол, както и кратки визитки за председателя и неговите заместници на структурата в града ни.

Николай Вълчев, председател на Инициативния комитет за създаване на партия - регион Ямбол, Димитър Митев и Иван Панчев заместник-председатели на структурата.

"Учредителното събрание на политическа партия "Гражданска инициатива "Справедливост"". Инициативата съществува вече 4 години. Ние сме с десни убеждения и идеята за партията възникна спонтанно след поредното национално събрание. Ние твърдо и съвсем убедено застанахме зад основни десни принципи, които според нас отсътват от политическото говорене, де факто политическото пространство е празно. Казваме го с болка, защото биографично и по убеждения сме свързани с десните принципи. Така че решението да учредим дясна партия е решение, продиктувано от нашатта отговорност за това накъде върви България. Не може един провъзгласил се елит да бъде дясно пространство на България.

Водили сме десетки съдебни дела, включително и срещу министър-председателя, срещу незаконни такси, организираме протести срещу местни и други политици, първият протест срещу Владимир Путин също бе организиран от Гражданска инициатива "Справедливост"

Голямата тема днес е възвръщане на Върховенството на Закона.  И ние имаме ясна концепция за все още неслучващата се в България голяма съдебна реформа. Част от разбирането ни е, че за да има справедливост в България, трябва да има реформа в овластяването на съдиите.

В няколко града на страната атакуваме начинът за изчисляване на такса смет, която трябва да е на база количество смет, а не както досега.

В различните съдебни дела срещу институциите, срещу властта, ние се натъквахме на дефектите на властта, разбирахме - сбъркана е логиката на съдебната система.

Делото ни срещу МВР в многото нарушения при издаване на лични документи, както и при други дела, ние се натъкнахме на големия проблем - отказ от правосъдие. Няма как в България един съдия да осъди един министър-председател, съзнавайки, че той зависи от него. Това перманентно възпроизвежда зависимости, липса на на върховенство на Закона и липса на справедливост. Това съхранява старата система - тотален ш смъртоносен социализъм. 

В близо 40 населени места "Справедливост" има структури. От днес и във вашия град. Преобладаващият профил на членовете ни е - хора, които искат със собствен труд да постигнат по-добър живот.

При учредяването на политическата партия обаче Гражданската инициатива, сдружението ще продължи да съществува като такова, за да продължи да се противопоставя на несправедливостите около нас."

Имаше и въпроси от журналисти, имаше и представяне на кой кой е в местната структура  - чуйте всичко в прикачения файл.

Из сайта на "Справедливост":

Решението ни не беше лесно. Много от нас не можаха да преодолеят предубежденията си и останаха в сдружението. Разбираме отлично тези наши приятели. Компрометирането на политическото и самата дума „партия” има своето убедително обяснение в състоянието на днешната българска политическа система. Съгласихме се, че нашата партия трябва да продължи да бъде гражданският субект, който повече от три години се опитва да променя обществената среда, но вече и с правото да участва в избори и да се стреми към властта. С основна цел - да промени превратния начин, по който се упражнява тази власт сега. Да я върне и подчини на гражданите и на закона, на която тя принадлежи и следва да се подчинява по конституция, по морал и по здрав разум. Да реабилитира думите „политика” и „дясно”, компрометирани от тяхната безотговорна и измамлива употреба през последните двадесет години. И промяната на самата власт и нейното подчиняване на гражданите и на закона са най-голямата гаранция, че и с нашата партия няма да се случи отново до болка познатото ....

През последните месеци непрекъснато се срещаме и разговаряме с обикновени хора из цялата страна. Повечето от тях са отчаяни, не виждат надежда за подобряване на положението в България. Обезверени са и в началото почти отказват да слушат приказки за политика, за реформи, за законност и справедливост. Не вярват на никого от политическия елит. Скептични са за всичко и към всички. Но към края на разговора като правило се оживяват, изненадани да срещнат съмишленици, изказващи гласно техните собствени страхове, притеснения, оценки и надежди. Съмишленици, които са преживели своята собствена гражданска и политическа еволюция и не са се отказали да търсят промяната. Но я свързват със самите себе си, със своите собствени разбирания, житейски опит, здрав разум, чувство за отговорност, а не с поредния спасител.

Разговаряме и с други хора, които (уж) знаят всичко. Журналисти, политолози, бивши активни политици и бивши участници във властта. С немногото от тях, с които според нас все още има смисъл да се говори. Хора, които са неизчерпаем източник на факти, истории, теории и обяснения за всички събития в държавата през последните двайсет години. Стигнали до поразяващи прозрения за пропадането ни като общност, за деморализацията и срива на ценности, за безсмислието на каквото и да е гражданско и политическо усилие. Безнадеждността и безпомощността на много от тези опитни и умни хора наистина ме изненадва. Освен безнадеждност при някои от тях личи и още нещо. Смесица от лично разочарование, чувство за известна вина, усещане за споделен провал, намек за съучастие в част от случилото се през годините ...... Странно, но тези хора не ни разубеждават в намеренията ни да изградим нашата гражданска партия. Дори изглеждат облекчени от решимостта на едни обикновени граждани, които не само не са се отказали след четири години на различни инициативи, протести, законопроекти, дискусии, десетки съдебни дела, но са решили да създадат и политическа партия. Започвайки, нещо необичайно в най-новата българска история, от нулата – без да разцепват съществуваща партия, без да имат депутати в парламента или пък огромен властови или финансов ресурс, който да стои зад тях.

Неоспоримо е, че България пропада все повече и повече. Политически, икономически, морално. Не само в международен или сравнителен план, а и по това, което изпитваме ежедневно на собствения си гръб. Всички познати политици и политически партии очевидно са неспособни да донесат необходимата промяна. Хората приемат всички тях, без изключение, за олицетворение на статуквото. Българите усещат със сетивата, но вече и с ума си, че властта – и сегашната, и предишните – са нелегитимни и престъпни, въпреки формалната си легитимност. Нелегитимни и престъпни, защото са узурпирали територии, които по закон не са техни, а гражданите са все повече лишени от законови средства да ги санкционират и да си върнат тези територии. Хората виждат с очите си, че правосъдието в този си вид не може да е арбитър, който да налага закон и справедливост. Все повече от нас разбират, че правосъдието умишлено е конструирано по начин, правещ невъзможно върховенството на закона. Съдът и прокуратурата нямат мотива и свободата да се съобразяват единствено със закона. Те са изцяло зависими от силните на деня и не зависят по никакъв начин от оценката на хората за тях. Властта отново е в единствено число – през тези двадесет години независимите и разделени „власти” не можаха да се случат. Властта е неподвластна на закон и съд – тя (и хората във властта) е над всичко и над всички – досущ като преди повече от двайсет години – и затова е нелегитимна.

Бутафорната и неефективна съдебна система означава не само негативни европейски доклади, лоша статистика и влошен управленски имидж. Липсата на правосъдие, законност и справедливост означава задълбочаваща се бедност, бягащи инвеститори, спасяващи се поединично и озлобени граждани, разяждаща корупция, безнаказана война по пътищата, саморазправа и самопомощ по селата (скоро и по градовете), обезлюдяване на села, градове и региони и видимо умиране на нацията. Все повече хора разбират, че без точно и еднакво за всички прилагане на закона България е осъдена на провал, а всички ние – на бедност, зависимост и задълбочаваща се безперспективност. Съхранената централизация и увеличаващата се концентрация на политическа власт, ведно с контролираното правосъдие, вече повече от двадесет години гарантират запазването и възпроизводството на смъртоносния социализъм. Докато това не се промени, нацията ни е обречена на саморазрушение и изчезване.

Никой от познатите и известни политици, експерти, журналисти и анализатори няма да направи точно тази оценка. Няма и моралното право да я изкаже, дори да мисли така. Всички те имат своя принос за достигане на днешната ситуация. С участие в управлението, с легитимирането на статуквото (като опозиция или като „гарант на управлението”), с обслужването на едно или друго провалено управление, с изразени надежди и „дискретна подкрепа” на обичайното „по-малко зло” на поредните избори, впоследствие превърнало се (без изключение) в по-голямото зло от предишното, с мълчание и конформизъм ......

България се проваля, нещата се влошават все повече, познатите лица и известните партии са безполезни съучастници в надвисналата над страната ни катастрофа. И, в края на краищата, за повечето от тях нещата не изглеждат чак толкова зле. Както обикновено, „проблемът на давещите се е на самите давещи се”, а управляващият последните двадесет години България властови картел (включващ политици, ключови „бизнесмени”, съдии, прокурори, „интелектуалци” и „журналисти”) е заел удобни позиции на брега. Въпрос на инстинкт за самосъхранение, на запазен здрав разум и воля на живот е давещите се да направим всичко възможно за своето спасение. Да не гледаме с надежда към чужд спасителен бряг, а да потърсим спасението на нашата родна земя.

Често ни задават въпроса кои известни хора са при нас, какъв е политическият ни опит, какво ни е финансирането. Споделеното по-горе ме прави категоричен, че известните хора (с малки изключения) няма как да имат нашите оценки и мотивация за действие, че политическият опит в уродливата българска политическа действителност по-скоро пречи и ни връща назад, а финансирането може да бъде единствено функция на броя на хората, включили се в изграждането на бъдещата дясна политическа партия. И не е ли очевидно, че с натрупването на „политически опит” и известност лидерите на т.нар. „десница” станаха неотделима част от статуквото и все по-неспособни за смислено политическо действие, а наложилите се стереотипи на финансиране са в основата на мафиотизирането на българския политически живот? Оздравителният за България политически процес на създаване на истинска дясна партия може да се осъществи само от нови лица, с пределна лична мотивация и граждански импулс, необременени от зависимостите и компромисите на т.нар. „преход”.

Какво ни остава да направим, когато вече разбираме и знаем кое е главното, кои са основните проблеми, които съсипват страната ни и живота на всеки един от нас. Да поискаме и да започнем промяната. Не можем да го направим веднага, но можем да покажем пътя и да тръгнем по него. Като обединим запазените все още островчета на почтеността и отговорността навсякъде из страната. Като поискаме ясно налагане на справедливост чрез истинско правосъдие и съдебна система, които прилагат закона точно и еднакво за всички, и неуморно показваме примерите за това. С налагане на разбирането си за ефикасна държава, която служи на хората, а не началства над тях. С премахването на вредни и пилеещи парите ни регулационни органи и режими, които убиват инициативността на хората. С убедената защита на ясни и железни правила за бизнеса, ниски данъци и минимум държавна намеса в икономиката - които да отпушат личната енергия на всеки от нас за работа в личен и оттам – и в обществен интерес. Като неуморно доказваме как свободата, възпитателната сила от спазването на закона и икономическата ни независимост могат да възстановат загубената трудова етика, да върнат смисъла, ценностите и нормалните взаимоотношения в семействата, общностите и обществото като цяло.

И отново да усетим радостта от живота си като Божии творения, с неотменими и дадени ни от Създателя права, отговорности и стремеж към щастие.

Иван Груйкин, Гражданска инициатива „Справедливост”

Снимки: Величко Димитров, фоторепортер на Ройтерс, БТА и вестник "Делник"