Обратно към категорията

Румен Радев: „В тангото между държавата и бизнеса, водещ е бизнесът, а дамата – държавата, е със затворени очи!"

   

Румен Радев: „В тангото между държавата и бизнеса, водещ е бизнеса, а дамата – държавата, е със затворени очи!аудио

Дискусия по проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика” се проведе днес в Ямбол. Основният въпрос бе:

„Как да спрем сивата икономика да краде от нашите пари?”.

Водещ на събитието бе Румен Радев, заместник председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България

В началото бе представена Асоциацията, историята на нейното създаване и задачите, които си поставя. След това бяха изнесени резултатите от социологическите проучвания по проекта, както и потенциалните мерки за ограничаване и превенция на неформалната икономика.

 

Изслушайте аудио-записа на презентацията. Представените сухи факти бяха колоритно поднесени от водещия Румен Радев и Елена Атанасова, регионален консултант за Югоизточен район.

Едно от колоритните сравнения на водещия:
„В тангото между държавата и бизнеса, водещ е бизнесът, а дамата е държавата и тя е със затворени очи! Не може една жена в семейството непрекъснато да бие мъжа си и той да продължи да й служи”

Очаквайте аудио-акцент утре в предаването на радио 999 "Градът говори" - интервю със зам. председателя на УС на АИКБ Румен Радев, което той даде специално за слушателите ни.


Асоциация на индустриалния капитал в България

Тя е създадена през 1996 година като организация на приватизационните фондове. Две години по-късно тя е преобразувана в Асоциация на индустриалния капитал. През годините АИКБ се утвърди като говорител на реалния производствен сектор, защитава интересите на своите членове. Членове на АИКБ са 59 браншови камари и над 6600 предприятия, с регионални камари в 88 общини. Това прави АИКБ най-представителната работодателска организация в България.

 

Асоциация на индустриалния капитал в България участва в работата на всички органи, изградени на трипартиен принцип, сред които са:
• Национален съвет за тристранно сътрудничество;
• Икономически и социален съвет;
• Съвет за икономически растеж;

• Комитети за наблюдение на Националния план за развитие 2007-2013

 

Национална стратегическа референтна рамка и съответните оперативни програми; 

• Работни групи за разработване на Националния договор за партньорство 2014 – 2020 г. и на оперативните програми към него;
• Съвет по данъчна политика към министъра на финансите;
• Национален съвет за насърчаване на заетостта към Министерството на труда и социалната политика;
• Национален съвет по професионална квалификация към Министерството на труда и социалната политика;
• Надзорните и управителните органи на:
 Национален осигурителен институт;
 Национална здравноосигурителна каса;
 Фонд ,,Условия на труд”;
 Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”;
 Национален институт за помирение и арбитраж;
 Национална агенция за професионално образование и обучение и други.

 

Приоритети в дейността на Асоциацията на индустриалния
капитал в България са:
• Подобряване на бизнес средата и намаляване на административните прегради пред бизнеса;
• Ограничаване и превенция на неформалната икономика;
• Подобряване на конкурентоспособността на българския бизнес;
• Развитие на капиталовите пазари;
• Подобряване на качеството на услугите от общ икономически интерес ;
• Насърчаване и подпомагане на инвестициите и научно- изследователската и развойна дейност в България;
• Развитие на човешките ресурси;
• Балансирано развитие на регионите в България.

§§§
Актуални оценки и нагласи спрямо неформалната икономика:
обхват, основни проявления и ефект от мерките, приложени през периода 2010 – 2012 г.

 

Това изследване обхваща две групи анкетирани – успоредно между работодатели и работници и служители. Идеята не е просто плурализъм, а просто да имаме отговори от две гледни точки. Отделно тези проучвания се правят на браншов принцип. Това са 11 пилотни бранша. Резултатите обхващат периода 2011-2012.
Констатирахме лек спад на оценката за усещането за наличие на Сив сектор. Това е различно от факта дали има такъв сектор, защото е важно дали извън фактите, какво е усещанията на тези две групи. Разликата между тях бе незначителна.
Прави впечатление процента на готовността на работници и служители да влязат в отношения с работодателите да вземат част от заплатата без да са осигурени върху тази част. Това въобще не изненадва – предвид кризата и предвид повишаване на пенсионната възраст.
Аз съм за солидарния принцип, но ние сме солидарни в мизерията. Нека не се лъжем, когато отидем на лекар, ние си плащаме на ръка, тогава какво става с осигуровките?!
Все още преобладава мнението, че оборотите, които се правят, са недекларирани. Става дума за ¼ от анкетираните.
По браншове резултатите изненадаха експертите. Ако преди туризмът беше водещ в сив сектор и усещането за него, сега на преден план излиза техника и електроника.

Приложени нови инструменти за измерване на оценките, представите и нагласите спрямо неформалната икономика
(септември/октомври 2012 г.)
1. Представителни изследвания сред 11-те пилотни за проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика“ браншове:
 Измерва оценките и представите за сенчестия сектор като цяло в страната, както и оценките за специфичните проявления на сивите практики на браншово ниво;
 Установява оценките на работодателите от 11-те пилотни бранша за ефекта от приложените през периода 2010-2012 г. мерки за ограничаване на неформалната икономика.
2. Национално представително изследване сред работниците и служителите: установява оценки, представи и нагласи към неформалната икономика и ефекта от приложените мерки за нейното ограничаване, но през погледа на наемния труд – работниците и служителите.

Относителен дял на неформалната икономика
в България през 2012 г. – последни измервания

 

Установена е тенденция за намаляване на сивия сектор в страната с 6-7 пункта (в сравнение с 2010 г.)
Сравнителна таблица на оценките на работодателите и работниците/служителите за тенденциите в обхвата неформалната икономика през периода 2008 - 2012 г.
- 30,4 % от работодателите и 16,4 % от работниците/служителите преценяват, че през периода 2011-2012 г. е налице тенденция за свиване на сивия сектор; 
- 24,8 % от работодателите и 28,4 % от работниците/служителите преценяват, че през периода 2011-2012 г. е налице тенденция за увеличаване на сивия сектор

 

Тенденции:

Оценки на работодателите за периода 2008-2010

Оценки на работодателите за периода 2011-2012

Оценки на работниците/служителите за периода 2008-2010 Оценки на работниците/служителите за периода 2011-2012 

Делът на неформалната икономика е нараснал: 37,7  24,8  32,7  28,4 
Делът на неформалната икономика се е свил:   16,2  30,4  10,9  16,4  
Няма осезаема промяна:                                 34,4  33,0  36,4  38,4 
Не могат да преценят                                      11,6  11,7  20,0  16,8 

Допълнителни индикатори
за нагласите на работодателите и работниците/служителите спрямо неформалната икономика
В контекста на горните констатации, важна допълнителна информация са оценките на изследваните съвкупности за 1) нефактурирането на продажбите от работодателите и 2) недекларирането на реалните доходи от физическите лица.
Търсени са два разреза в оценките – общо за икономиката и на браншово ниво. Методологическото допускане тук е, че когато дават оценки общо за субектите в икономиката, работодателите ще бъдат по-реалистични и ще посочват действителното състояние. Когато оценяват ситуацията в бранша, в който работят, работодателите ще се склонни към изграждане на по-позитивен образ на бранша, в частност ще визират и себе си и затова ще дават социално приемливи оценки и ще занижават тенденцията за нефактуриране на продажбите.
По идентичен начин са търсени оценките на работниците/служителите за нефактурирането на реалните доходи на физическите лица – най-напред общо за хората в страната и втори път, оценки за близки и приятели.

 

Оценките на работодателите за нефактурирането на продажбите:
1) оценки за икономиката като цяло и 2) на браншово ниво

Източник: Представителни за 11-те пилотни браншове изследвания, октомври 2012 г.

Оценки за икономиката като цяло

Оценки за бранша, в който работят 

до 10% 16,1  33,3
до 25% 34,8  11,7
до 50% 13,9  5,2
до 75% 7,0  5,2
Всички продажби се фактурират 24,3  41,7

Оценките на работниците/служителите за недекларирането на реалните доходи от физическите лица:
1) оценки за хората в страната като цяло и
2) оценки за близки и приятели на изследваните лица

Източник: Национално представително изследване сред работниците/служителите, октомври 2012 г.

Оценки като цяло за хората в страната

Оценки за Вашите близки и приятели 

до 10% 14,0  15,6 
до 25% 37,6  24,4
до 50% 36,8  12,4
до 75% 3,6     2,8
Всичко (100%) се декларира 8,0  44,8 


Основни причини (фактори) за прилагането на сиви практики
според оценките на работодателите от 11- пилотни браншове
1. Множество и тежки за обслужване административни изисквания
2. Недостатъчни като количество и ниско качествени публични услуги
3. Съкращаването на работни места
4. Повишаване нивото на безработицата
5. Ниски нива на заплащане на труда в България
6. Ниският жизнен стандарт на населението

Общи социално психологически предпоставки (публични нагласи):
1. Относително ниският данъчен морал на населението
2. Недоверието на населението към държавата

На ниво стопански единици:
1. Плащането на по-ниски данъци върху реално извършената стопанска дейност
2. „Спестяване“ на средства от плащането на осигуровки
3. Намаляване на тежестта на адимнистративните процедури и отчетност

Някои симптоматични оценки
на работодателите от 11- пилотни браншове
1. Работата в сивия сектор дава възможности за бързи печалби (63,9 %)
2. Рискът от наказуемост е много нисък и затова си заслужава да се рискува (54,3 %)
3. Законите не се прилагат еднакво строго към всички стопански субекти (82,6 %)
4. В ситуация на криза сивата икономика спасява фирмите от фалит
(61,7 %)
5. Сивата икономика ощетява изрядните работодатели (86,1 %)
6. Сивата икономика стимулира некоректните работоадтели (84, 3 %)
7. Сивата икономика удря по джоба на всички (81,7 %)

...

 

Сред работниците/служителите все още се запазва тенденцията за висока психологическа готовност за включване в сиви практики
Очевидните причини:
 Недостатъчните доходи
 Трудното намиране на високо платена работа
 Готовността за компромиси в името на по-високи доходи
 Повишеният риск от попадане на пазара на труда поради финансовите трудности, с които се сблъскват фирмите
 Загуба на работа поради фалити на фирми
Слаба икономическа инфраструктура в региона

Извършване на допълнителна работа срещу заплащане
Почти два пъти и половина са се увеличили лицата, извършващи допълнителна работа срещу заплащане – от 6,2 % през 2010 г. на 15, 2 % през 2012 г.
Причините за извършването на допълнителна работа- икономическа принуда (ниски доходи, безработни или болни в семейството, изплащане на кредити, заеми).

Констатират се множество нарушения на трудово правните отношения при допълнителната работа. 


При изследванията е оценяван ефектът от следните девет мерки:
Мярка 1: Приемане на нови разпоредби на Закона за обществените поръчки с оглед прекратяване на противоречивите и непро-зрачни процедури.
Мярка 2: Приемане на нови разпоредби на Закона за обществените поръчки, свързани със засилване на ролята и правомощията на Аген-цията за обществени поръчки.
Мярка 3: Свързването на касовите апарати в обектите със сървър в Националната Агенция по Приходите (постоянна дистанционна връзка) от 01.04.2012
Мярка 4: Задължение за предаване по дистанционна връзка на данни, позволяващи текущо да се определят наличните количества горива в обектите за търговия с течни горива
Мярка 5: Изискването производителите на акцизни стоки (алкохол и горива) да монтират уреди, данните от които се изпращат в реално време в Агенция "Митници"
Мярка 6: Осъществяване на съвместни проверки между Изпълнителна Агенция Главна Инспекция по Труда и териториалните структури на Националната Агенция по Приходите с цел засилване на борбата срещу недекларираната заетост
Мярка 7: Ограничаване на разпла-щанията в брой над 15000 лв.
Мярка 8: Провеждане на ежегодни кампании за деклариране и плащане на здравно – осигури-телните вноски
Мярка 9: Възможност за проверка на редовността на плащанията, извършени от работодателя за осигуровки чрез издаване на персонален идентификационен номер (ПИК)


Оценки за ефекта от мерките, предприети от Правителството през периода 2010 – 2012 г. (1)

 ...

 

Според работодателите най-висок ефект до този момент има от следните мерки:
Мярка 1: Приемане на нови разпоредби на Закона за обществените поръчки, свързани със засилване на ролята и правомощията на Агенцията за обществени поръчки.
Мярка 2: Приемане на нови разпоредби на Закона за обществените поръчки с оглед прекратяване на противоречивите и непрозрачни процедури.
Мярка 3: Провеждане на ежегодни кампании за деклариране и плащане на здравно – осигури-телните вноски
Мярка 4: Възможност за проверка на редовността на плащанията, извършени от работодателя за осигуровки чрез издаване на персонален идентификационен номер (ПИК)
Мярка 5: Задължение за предаване по дистанционна връзка на данни, позволяващи текущо да се определят наличните количества горива в обектите за търговия с течни горива
Мярка 6: Изискването производителите на акцизни стоки (алкохол и горива) да монтират уреди, данните от които се изпращат в реално време в Агенция "Митници"

Според работниците/служителите най-висок ефект до този момент има от следните мерки:
Мярка 1: Приемане на нови разпоредби на Закона за обществените поръчки, свързани със засилване на ролята и правомощията на Аген-цията за обществени поръчки.
Мярка 2: Приемане на нови разпоредби на Закона за обществените поръчки с оглед прекратяване на противоречивите и непро-зрачни процедури.
Мярка 3: Ограничаване на разпла-щанията в брой над 15000 лв.
Мярка 4: Осъществяване на съвместни проверки между Изпълнителна Агенция Главна Инспекция по Труда и териториалните структури на Националната Агенция по Приходите с цел засилване на борбата срещу недекларираната заетост
Мярка 5: Провеждане на ежегодни кампании за деклариране и плащане на здравно – осигури-телните вноски
Мярка 6: Възможност за проверка на редовността на плащанията, извършени от работодателя за осигуровки чрез издаване на персонален идентификационен номер (ПИК)


Заключение

Анализите на емпиричните данни от последните социологически изследвания показват, че темата за неформалната икономика ще бъде в центъра на дневния ред на обществото поне в близките 10 - 15 години:
 Основанието за този общ извод са запазващите се изключително високи нива на
толерантност и търпимост към неформалните практики. В оценките на двете целеви групи
се регистрират специфични различия, което е напълно нормално и логично в контекста на
различните им позиции в социално икономическия живот. Но като цяло, продължава да
бъде висока психологическата нагласа и компромисното възприемане на определен вид
неформални практики;
 В това отношение индикативно е все още достатъчно широко разпространеното сред
работниците/служителите мнение за работата без договор, работата на договори с фиктивни
клаузи и полагането на труд без осигуровки като едни от социално допустимите
„компромиси”;
 Оценките на двете целеви групи говорят за настъпило преструктуриране в неформалните
практики в трудово правните отношения. Ако през 2010 г. типичната неформална практика е
работата без договор, през 2012 г. неформалността се е „преместила” към друга практика –
работа по договор за сума, равна или малко над минималния осигурителен праг и
допълнително заплащане „на ръка”. За настъпилото преструктуриране на сивите практики в
трудово правните отношения говорят данните и от двете целеви групи, което показва,че
промяната е сериозна, има реални измерения и изисква адекватно адресиране.

Предприетите мерки от Правителството вече дават първите положителни резултати.
Логично е различните групи от обществото да имат нееднакви оценки за ефектите от прилагането на мерките – характерът на оценките зависи както от степента, в която съответните групи са лично повлияни от влиянието на мерките, така и от информираността на хората за предприетите мерки.
Изследванията показват, че част от мерките все още слабо се познават.
Засилването на информираността на обществото за характера и целите на прилаганите мерки би допринесло за повишаване ефекта от мерките, а също и за изграждането на по-трайни нагласи за нетолериране на неформалните практики.


§§§
Потенциални мерки за ограничаване и превенция на неформалната икономика в България

Национално ниво
 Изграждане на ясни правила от страна на държавата за стимулиране на “светлия” бизнес – административни и други предимства за него;
 НАП да възприеме подход към данъчно задължените лица като към клиенти;
 Създаване на елктронно правителство и в частност цялостна информационна система, която да подпомага събиране на данъците, акцизите, социалните и здравните осигуровки, митническите сборове;
 Система за всеобщо обратно начисляване на ДДС;
 Намаляване осигурителната тежест върху по-високите заплати на персонала.
 Намаляване броя на лицензионните и регулаторните режими;
 Прозрачност при възлагането на обществените поръчки и по-висока конкурентност при договорите в публичния сектор;
 По-високо стандартизиране на административните процедури и документи;
 Прехвърляне на дейности от публичната администрация към социални партньори и неправителствени организации;
 Възлагане на браншовите организации на леки регистрационни режими;
 Приемане на Закон за браншовите организации;
 Създаване на държавно-обществен орган за упражняване на надзор и за ограничаване на регулативни режими и такси.
 Да отпадне забраната за извънреден труд, където има такава;
 Да се наблегне върху колективното трудово договаряне на ниво предприятие, особено в състояние на икономическа криза;
 Утвърждаване на средни или минимални заплати по сектори;
 Освобождаване от санкции на добросъвестни данъкоплатци, които сами са открили и признали допуснато от тях нарушение;
 Развитие на системи, при които социално-осигурителните права зависят от направените вноски;
 Адаптиране на неподходящото трудово законодателство към развитието на новите форми на труд и заетост;
 Да се регламентира обща законова презумпция за „мълчаливо съгласие” при бездействие на администрацията;
 Данъчни облекчения за работодателя при наемане на нископлатени работници, на дълготрайно безработни, на работни места от МСП в райони с висока безработица.

Браншово ниво – търговия с метални отпадъци, млекопроизводство
 Въвеждане на специален режим на облагане при търговията с метални отпадъци, при който данъчно задължено лице е купувачът;
 В случаите, при които се взема скрап от бита, да се изисква физическото лице да декларира, че това е негов отпадък;
 Промени в Закона за управление на отпадъците, според които всеки бракуван елемент да върви със сертификат за произход;
 Млекопроизводителните ферми да получат право да продават сиренето, което произвеждат;
 Държавата да гарантира на производителя минимална цена на изкупуване на млякото и лоялна конкуренция в млекопроизводството;
 Държавата да прилага стриктен контрол на суровото мляко;
 Въвеждане на ДДС по цялата млечна верига.

Браншово ниво – строителство, парфюмерия и козметика
 Въвеждане на единно удостоверение за социално осигуряване и осигуряване срещу трудови злополуки в строителния отрасъл, без което не се издава разрешение за строеж на фирмата;
 Отпадане на лицензионния режим, осъществяван от МРРБ за консултанти, извършващи оценка на съответствието на проектите и упражняващи надзор, и преминаване на регистрационен режим;
 Промяна в член 162 от ЗУТ, като се създаде регистър на юридическите лица - проектанти, който да бъде воден от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране;
 Опростяване на процедурите за създаване на малки предприятия за парфюмерия и козметика;
Адаптиране на осигурителната система с цел отчитане на краткосрочна заетост, редуването на безработица и заетост.

Браншово ниво – небанкови финасови услуги, селско стопанство
 Финансов сектор - звеното „Антикорупция” на Комисията за финансов надзор да публикува в своите отчети и информация за борба с корупционни практики;
 Регламентиране на възможност всички актове на Комисията за финасов надзор да могат да се обжалват по съдебен ред;
 Прилагането на групи типови договори, които да бъдат сключвани от производителите с изкупуващите фирми;
 Да се предложат типови проекти с подходяща мотивация за отглеждане на животни, които да гарантират качествена продукция.

 Браншово ниво – туризъм, храни, здравни услуги
 Да се либерализира здравното осигуряване, да се даде възможност на работодатели и здравноосигурените лица за по-голям избор на здравни пакети от повече осигурители;
 Да се въведе задължителна регистрация по ДДС на всички производители на хляб и хлебни изделия;
 Намаляване на ДДС върху храните;
Прецизиране на нормативните документи, регламентиращи туризма, улесняване категоризацията на туристическите обекти и регистрацията на туристически оператори и туристически агенти и опростяване на регламентите за продажба на алкохол и цигари.

Информационни кампании, консултации, обучение
 Да се създаде праг на непримиримост към корупцията, което на свой ред да отвори път към нови нагласи към сивия сектор в икономическите отношения;
 Масово огласяване на случаите на груби нарушения;
 Медиите по-често да показват работещия „на светло“, успешно преборените „сиви практики“, „добрите практики“;
 Разширяване на възможностите за консултации от ГИТ – чрез консултации по електронен път;
 Разясняване с цялата отговорност на вредите от употребата на некачествени суровини и материали, неспазване на изискванията за условия на труд и опазването на околната среда;
 Обучение на осигурените лица какви обезщетения могат да получат при различни ситуации.

Други
 Изграждане на устойчива публично-частна платформа за противодействие на нелоялната конкуренция;
 Създаването на Програма за борба със сивата икономика;
 Подобряване на координацията между органите за противодействие на нелоялната конкуренция;
 Повишаване на качеството на публичните услуги;
 Инспекциите да обхващат всички аспекти, свързани с необявения труд, а не само необявения статус на заетост;
 Развитие на електронните разплащания във всички сфери, чрез поставяне на задължителни POS терминали и данъчни стимули за гражданите и фирмите.
 Общественото внимание към всички контролни агенции, които определят разходите на бизнеса за навлизане и функциониране на пазара, а не само към някои;
 Разработване на методологии за диференцирано оценяване и заплащане на държавните служители;
 Опростяване на документацията по програмите за заетост;
 Въвеждане на гъвкави форми за осигурителна защита - трудова кариера с прекъсвания без загуба на осигурителни права;
 Гъвкави стандарти за намаляване на работното време чрез регулирането му, както на отраслево ниво, така и на ниво компания с въвеждането на т.н. сметки работно време („working accounts”);
 Патентни данъци за малките търговци;
 Разделяне на разрешаващите от контролните органи;
 Бизнес асоциациите да участват в упражняването на контрола, както и одобряването на инструкции за проверки от държавните органи.

 


Асоциация на индустриалния капитал в България
Град София 1527, ул. "Тракия" 15, ет. 1
Тел./факс: 963 37 52, 963 37 56
Е-mail: bica@bica-bg.org
www.bica-bg.org
Национален център „Икономика на светло“
www.ikonomikanasvetlo.bg







Вижте оше

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Коментари

#2 янаки 22.11.2012 10:35

2250 лева издръжката за четиричленно семейство Издръжката на живот на един член от четиричленно домакинство (двама възрастни и две деца) в края на септември 2012 година е достигнала 562,61 лева., обявиха от КНСБ. Такова домакинство трябва да разполага месечно с 2250 лева, за да се храни и да поддържа разходите си за дома, да се облича, да ползва медицински и образователни услуги спрямо нормалните български стандарти. Темпът на нарастване на издръжката на живот през месец септември е с 5,9% по-висок спрямо същия период на миналата година. Нарастването от началото на годината е с 4,8%. В стойностно изражение увеличението е с 26 лева, а средно за четиричленно домакинство е с около 104 лева. .............. Доход на работещ под 1100 лева участва в групата на работещите бедни. Според цените на пазара за да покрива разходите си българина трябва да взема днес средно между 100-1200 лева или 500-600 евро.

 

 

#1 мнение 22.11.2012 08:39

По изследване на ИСА - 80% от собствениците на фирми са със средно и по ниско образование. Когато България навлезе в преходния посткомунистически период и започна да развива пазарна икономика, се запази тенденцията на ниското заплащане на труда, както беше при социализма. Като изключим ИТ сектора, вече 23 години продължава наследената от предния обществен строй уравниловка в заплащането на труда. Провежданата политика на ниски доходи доведе до слаба производителност на труда в България. Собствениците на малки и средни фирми с малки капитали при положение че ползват евтин труд нямат никакъв интерес от модернизация на производството и повишаване производителността на труда и от там на заплащането на труда. И т.к. никой не въздейства на частния капитал да повиши производителността на труда, резултата е заминаване на специалистите в чужбина заради ниското заплащане и лишаване на България от сиво вещество. Някой ще каже пазарната икономика е регулатора за повишаване производителността на труда, да ама при малките и средни фирми не се наблюдава практически такова нещо. Огромния процент фирми в България са с до 10 /десет/ работника, които в момента така са притиснати от монополистите на границата и в страната, че единственото спасение за тях при липса на достъпен капиталов ресурс от банковия сектор е ниското заплащане на труда. Толерирането на монополите не води до истински работеща пазарна икономика. Следват проблемите - унищожане на желанието за стопанска инициатива на малките и средните, обезлюдяване на селските райони, големи групи различни специалисти напускат България и отиват в чужбина да търсят работа и по добро заплащане. Новите капиталисти от приватизационните фондове затвориха в Ямбол големи предприятия с традиционни производства в областа на химията, текстила, месопреработването, мелничарството и др. Трябва да се оправят пропорциите в заплащето на труда в България. Защото е публична тайна, както писа тук един съфорумец, че един общ работник в строителството взема 600 лева чисто, един майстор зидаро-мазач 1300 лева, а един специалист лекар или експерт в областна управа взема 600-700 лева заплата. Един от големите проблеми на българската икономика е политиката на ниски доходи.


Реклама

Банер 1

Времето в Ямбол

Днес Ви питаме

Видео

Овладяха пожара над Котел с участие и на хеликоптер
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!