Стотици жертви при пожарите край Стефан Караджово, Дъбово и в Сакар

Невидимите жертви на пожарите са птици, насекоми и животни. При обход между селата Стефан Караджово и Дъбово, направен от спасителния център "Зелени Балкани", са открити почти сто жертви на пожара, сред които костенурки, лалугери и множество насекоми.

WWF предупреди, че в огнения ад на Сакар са изпепелени хиляди декари. В този район има изключително богато биоразнообразие на птици, влечуги и земноводни. Там е и домът на световно застрашения царски орел и редките орел змияр и малък креслив орел.

Над 90% от горските пожари в България през последните 15 години са предизвикани от човешка дейност, посочва най-новия доклад на WWF. Нарастващият брой и интензивност на тези пожари представляват нарастваща заплаха не само за биоразнообразието на страната, но и за общественото здраве, поминъка в селските райони и националната икономика.

От 2010 г. насам в цяла България са регистрирани над 7000 горски пожара, които са изпепелили над 110 000 хектара земя. Само през 2024 г. са регистрирани близо 600 горски пожара – най-вече в Родопите, Странджа, Пирин и Сакар. Мащабът на пожарите от миналата година е бил толкова голям, че разходите за гасене надхвърлят общия брой от предходните седем години.

„Горските пожари в България стават все по-чести, интензивни и по-трудни за контролиране – често се разпространяват в защитени зони“, каза Нели Дончева, ръководител на горската практика в WWF-България. „Докато сезоните на пожарите традиционно достигат своя връх през пролетта и лятото, през последните години се наблюдава опасна промяна, като пожарите вече се случват и през есента и зимата. Очаква се тази тенденция да се влоши с изменението на климата.“

По-голямата част от пожарите – 96% – са предизвикани от човешка дейност. Природните причини, като например удари от мълнии, представляват само 2–4%. Сред водещите причини, свързани с човека: изгарянето на селскостопански отпадъци, небрежното използване на открит пламък или фасове, техническите повреди в машините и умишленото палежене. В повечето случаи пожарите не започват в самите гори. Смята се, че над 80% започват в земеделска земя или пасища, преди да се разпространят в близките горски масиви.

Преките щети по горите и инфраструктурата през последните 15 години се оценяват на близо 14,5 милиона евро. Но тази цифра разказва само част от историята. Тя изключва разходите за възстановяване на опожарени площи, както и значителните разходи на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, регионалните власти, общините и доброволческите бригади, участващи в пожарогасене.

В действителност икономическите щети са много по-големи. Косвените щети – от загубени екосистемни услуги, влошено биоразнообразие и намален туризъм – са трудни за изчисляване, но експертните оценки показват, че те надхвърлят приблизително 51 милиона евро всяка година. Горските пожари водят също до унищожаване на реколтата, смърт на диви и домашни животни, материални щети и, най-сериозно, застрашават човешкия живот.