Обратно към категорията

10 традиции, свързани с 6 декември

Добавено на: 05.12.2021 15:16
   

Никулден е един от най-обичаните зимни празници. Празник на рибари, моряци, пътешественици и авантюристи, на банкери. На 6 декември честваме празника на Свети Николай – господарят на целия подводен свят.

Народното предание гласи, че когато Господ разпределял света между шестимата братя светци Свети Йоан, Свети Илия, Свети Василий, Свети Петър, Свети Атанас и Свети Никола, за Свети Никола останали моретата и океаните. Затова той е надарен със силата да контролира морето, да спира ветровете или да усилва ураганите, когато се ядоса. Ето и 10 от традициите, изпълнявани на този ден.

На Никулден се яде риба, най-добре шаран. На този ден всеки трябва да си хапне риба. Народът казва: “На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе”. Шаранът е смятан за помощник на Свети Николай, защото веднъж му помогнал в беда. Легендата разказва, че Свети Николай бил застигнат от буря и на дъното на лодката се появила дупка. Тогава Свети Николай бръкнал във водата и извадил един шаран, с който запушил дупката. Когато домакинята почиства рибата от люспите, трябва много да внимава да не паднат на земята, тъй като заедно с тях ще “изпадне” и имането на дома. Според друго вярване, ако някой настъпи падналите рибешки люспи, ще се разболее.

Една от традициите е да се вземе една от най-големите люспи и да се постави в портфейла, за да има човек постоянно пари. Костите на изядената риба (шаран) не бива в никакъв случай да се изхвърлят. Те се пускат в течаща вода, закопават се в земята или се изгарят. Вярването е, че тези ритуали носят плодородие, а семейството ще се разрасне през новата година. От костите се оставя само тази от главата, която според преданието има форма на кръст и има лечебна сила;

На 6 декември, освен риба, на трапезата има обредни хлябове и постни ястия. Домакинята замесва обреден хляб, който е украсен с фигура на риба, лодка или друг символичен образ, характеризиращ светеца. На трапезата трябва да има и постни ястия, като сърми, боб, чушки, варена царевица и жито.

Преди семейството да се събере около празничната софра, рибникът и обредният хляб се освещават и едва тогава се консумират. След като свещеникът прикади празничните блюда, отнася опашката на шарана със себе си. Домакинята или домакинът вдига питата над главата си и я разчупва. Половината се прибира, а другата половина се оставя на трапезата. Всеки загребва от житото с лъжица, вдига ръка на високо и се нарича: “На такава височина да порасне житото догодина!” После се вдигат чашите с вино и се нарича: “Колкото искри в чашата, толкова грозде по лозята!”. Трапезата не се вдига цял ден, а от обредните хлябове се дават късове на съседите, за да се запазят добрите отношения и да се множи богатството.

След празничната вечеря костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в течаща вода, за да бъдат всички членове на семейството здрави през цялата година. Запазва се само костта от главата на рибата, тъй като се приема, че има формата на кръст. Хората вярват, че костта е лековита, затова се пришива към шапката на новороденото, за да го пази от зли очи и болести. Тази кост – “кръхче” или “дъна”, се смята за необикновено лековита.

Свети Никола покровителства и семейството, поради което традицията повелява на Никулден да се организира родов празник, наричан още молитва, служба, черква. На него се канят всички близки – роднини, кумове и съседи, а сбирката около голямата и осветена трапеза завършва с много песни и веселие. След празничното угощение мъжете отиват в дома на друг роднина и така обхождат целия род до сутринта. На входа на къщата на именника, гостите обикновено казват: “Свети Никола да ни помогне!”. Най-старият мъж повдига високо над главата хляба и го благослови.

На този ден не се работи нито къщна, нито работа навън: на двора, в плевнята, в обора.

На този ден дедите ни носели колан, който разпускали или стягали според яденето, заради което и старата българска поговорка гласи “Да разпуснем на никулска дупка!” Дупката била най-широка и в началото на колана, та да се издържи на многото служби и на многото трапези.

Момите за женене ходят на църква, за да поднесат на иконата на светеца цветя и дарове, а на последното празнично хоро – сглядното, момите се ловят на хорото, а ергените и техните родители ги оглеждат. Поставят цветя и дарове пред иконата на светеца и го молят горещо за съдействие.

На Никулден не се плава в открито море. Всички гемии спират да се движат, за да се отдаде нужната почит към светеца-покровител. Едно от задължителните поверия, свързани с името на Свети Николай е традицията, когато се прави нова лодка, в нея да се вгради икона на Свети Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. На този ден се слага край на есенния риболов. Уловът се принася в жертва на Свети Николай и рибарите още на брега изяждат първата уловена риба, останалата отнасят вкъщи.

Никулденската обредност има връзка и с коледарските и сурвакарски обичаи. Така в Странджанско, например, след Никулден всички момци, които ще коледуват, отиват вкупом в дома на своя “станеник” и тържествено го канят да поеме обредната си роля на водач на коледарската дружина. 


Вижте още

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

 

Времето в Ямбол

Видео

Проверка на прокуратурата не посочи виновни за натровените ученици в Дражево
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!