На 21 май празнуват нестинарите

На 21 май, освен Деня на свети Константин и Елена, отбелязваме и Световния ден за културно развитие.

На този ден в района на Странджа планина празнуват нестинарите. За това, как българите са започнали да играят по жарава, има стара легенда от Странджа планина...

Било много отдавна, в ония времена, когато Господ ходел сред хората. Един ден му дотежало да се разправя с хорските дела и намислил да си намери помощник. Чудел се как да го изпита във вярност и наумил. Наклал огън до небето и събрал всички ергени. Когато огънят станал на червена жарава, рекъл: „Който влезе в огъня с боси нозе и ми поиграе по жаравата, той ще ми стане помощник!" Гледали ергените живата жар и не се решавали да се събуят. Но се намерил един смелчага, името му било Костадин, влязъл бос в огъня, играл в огнената жарава и нищо не му станало. Него взел Господ за помощник.

Минало година време и на Костадин му се приискало да се ожени. Господ се съгласил и за да му избере достойна невеста, подложил момите на същото изпитание. Мома Елена играла боса в огъня и Бог благословил този ден да носи името на двамата - Костадин и Елена. Оттогава българите играят нестинари.

Нестинарят играе в огъня, без да усеща болка и да изгаря нозете си, въпреки че температурата на разтопената жар е между 400 и 800 °С. По ходилата му няма никакви следи от изгаряния и на другия ден топ ходи така леко и свободно, както и по време на играта в огъня. Това за вярващите е явно доказателство за свръхчовешки сили – светецът в този ден пази нестинарите. Етнографи са доказали, че нестинарите не използват никакви помощни средства. Една от причините за неизгарянето е, че огнеходците преминават много бързо върху жаравата, като задържат стъпалата си само за части от секундата. Но има и друго, много по-важно обстоятелство - подготовката да станеш нестинар. Между средствата за подготвяне на екстаза у нестинарите съществено значение има постът, очистването с вода, съзерцанието и психическата нагласа, именно чрез психическа нагласа се постига охлаждане на крайниците, свиване на кръвоносните съдове на краката и изчезване или намаляване усета за топлина, съответно за болка. Екстазното състояние, в което нестинарят изпада по време на обреда, още повече засилва физиологичната пренагласа към обезболяване и неизгаряне.

След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички За здраве и берекет.