Обратно към категорията

Есенни вируси с хрема, гърло и кашлица ни морят през октомври

Добавено на: 16.10.2021 08:42
   

Рязко увеличение на обичайните за сезона есенни вируси при децата и възрастните успоредно с вълната от коронавирус наблюдават семейните лекари. Пред кабинетите им от началото на октомври е все по-пълно с пациенти, предава 24 часа. Надигането на вълна от респираторни заболявания, различни от коронавируса, показват и данните от Националния център по заразни и паразитни болести. Случаите са значително повече спрямо същия период на миналата година А със застудяването на времето се очаква да се увеличи още повече циркулацията. Основният контингент от пациенти в момента са децата, отчитат общопрактикуващите лекари д-р Емануела Божилова и д-р Валя Пашева от Ямбол. Те не могат да кажат дали преобладават пациентите с COVID, или друга вирусна инфекция, защото симптомите им са сходни, а и родителите не ги тествали.
Впечатление прави, че повечето оплаквания са за разстройство, повръщане, болки в корема и температура - симптоми, характерни повече за летните вируси. Отминавали за ден-два, казва д-р Пашева. С най-голямо разпространение през есента обикновено са риновируси, метапневмовируси, бокавируси и парагрипни вируси, които засягат носа, гърлото и предизвикват суха, непродуктивна кашлица. “Всички те дават една симптоматика - болки в гърлото, обилна хрема, главоболие и невисока температура Тези инфекции нямат тежки усложнения и обикновено не подлежат на лабораторна диагностика и хоспитализация. Правят се само срезови изследвания на една част от материалите на хората с такива инфекции, за да се ориентираме дали в страната има и каква е степента на циркулация на различните вируси”, обяснява пред “24 часа” проф. Тодор Кантарджиев, главен координатор на експертния съвет по микробиология и консултант на Столичната община по ваксиниране. Над 500 повече случая с остри респираторни вируси само за седмица отчита НЦЗПБ. Регистрирани са 2060 нови през седмицата 27.09. - 3.10., при 1486 седмица по-рано, сочи епидемиологичната справка на сайта на националния център. Интензивността на разпространение на остри респираторни заболявания и грип нараства. Най-висока е заболяемостта при децата от 0-4 г. (229,70), като за седмицата 27.09. - 3.10. респираторни вируси са изолирани в 11 от 12 проби на деца до 5 г., посочват от центъра. За периода 4-10.10. пък са изследвани 817 проби от деца между 0 и 5 г., от които положителни са били 223. Втора по заболямост е групата на 5-14 г. (174,33), но нарастване се отчитало при всички възрасти, допълват от НЦЗПБ. Общата заболяемост в страната от остри респираторни заболявания е 54,37 при 39,22 предната седмица и около 27 за същия период за 2020 г. За разлика от COVID обаче тя се изчислява на 10 000, а не на 100 000 души Много рано тази година се проявил и т.нар. респираторно-синцитиален вирус, характерен за есеннозимния период. Още през август била изолирана проба на няколкоседмично бебе, заразено едновременно с този и с коронавируса. “Респираторно-синцитиалния вирус засяга основно новородените и най-възрастните, а при вторите може да премине по-тежко”, обясни проф. Кантарджиев. Според специалисти ръстът в заболяемостта от есенните вируси спрямо 2020 г. се дължи донякъде на нестриктното спазване на противоепидемичните мерки срещу COVID, включително правилно носене на маска и ограничените контакти.
Много важни са още проветряването и дезинфекцията. “Доказано е, че доста от тези вируси могат да бъдат придобити от човек, т.е. да се зарази при ръкостискане с някого, който се е изкашлял или изкихал в дланите си и след това неволно си пипне очите, устата или носа. Същото е и ако докосне повърхност, по която са попаднали вирусни частици, които могат да оцелеят там до няколко часа”, каза микробиологът. Обикновено повечето такива инфекции имат по-продължителен инкубационен период от няколко дни (времето между излагането на вируса и появата на симптомите). Започват с хрема, гърлобол и суха непродуктивна кашлица, която при хората в добро общо здраве продължава една седмица, а 25% от хората кашлят обикновено две седмици. При тези, които имат склонност към белодробни инфекции или ХОББ, кашлицата може да продължи и по-дълго, допълва проф. Кантарджиев. Голяма част от инфекциите, които са със зачервяване на гърлото при възрастните хора, в 80% са вирусни, докато при 70% от децата са бактериални, причинени от стрептококи. “Опитните педиатри могат да различат едното от другото, защото при стрептококовата ангина трябва да се вземе антибиотик, който не бива да бъде цефалоспорин от трета генерация, а трябва да е или втора, или някакъв пеницилинов антибиотик”, съветва професорът. Обръща внимание и на факта, че често прекарването на вирусна инфекция, засягаща горните дихателни пътища и протичаща с хрема, намалява и локалния имунитет на лигавиците, което за няколко седмици улеснява заразяването с друг циркулиращ вирус. Затова съветва и след излекуването да се вземат витамини, но без да се предозира и за кратък период от време, както и средства за повишаване на имунитета. Напомня и че през месеците с малко слънцегреене е добре да се приема витамин D - по 1 капка за децата и по 2 за възрастните, като също трябва да се правят почивки, например 10 дни прием, 10 се почива. Когато човек усети сутрин, че го боли гърло пък, след закуска да изяде резен лимон със сода. “Също така съветвам късната есен и т.нар. сиромашко лято след Димитровден, когато има по 1-2 седмици слънце, да се прави всичко възможно най-малко 15-20 минути тялото да бъде на слънце, достатъчно е това да са краката и ръцете”, каза Кантарджиев. И към този момент грип у нас не е изолиран Миналата година коронавирусът успя да измести почти изцяло грипа, като в Европа са изолирани едва няколкостотин случая, а в България - нито един, като са изследвани 2500 съмнителни проби. През тази зима обаче очакванията са циркулацията му да се завърне. “Очакванията ми са, че с отпадането на епидемичните мерки срещу COVID в западноевропейските държави в резултат на високото имунизационно покритие там е възможно да се получи циркулация на грипни и парагрипни вируси, което неминуемо ще дойде и до нашата страна”, обясни микробиологът. Доколко голямо ще е разпространението, не може да се предвиди. Обикновено за това се съди според развитието на зимния сезон в южното полукълбо. В Австралия например и тази година имаше много слаба циркулация на грипа, но там имат много добра регистрация на случаите и вземат много добри мерки срещу коронавируса, затова и данните за грипа този път няма как да са показателни, казва проф. Кантарджиев. Обикновено първите случаи в последните 10 г. се изолират в края на ноември, а епидемично разпространение вирусът започва да придобива през декември, като през януари-февруари идва пикът. На организма са му нужни 21 дни, за да изгради антитела. В аптечната мрежа вече са получени първите дози от ваксината, започна и снабдяването на общопрактикуващите лекари по програмата на здравното министерство за безплатно ваксиниране на хората над 65 г. и всеки, който иска, може да се имунизира. “Ваксините срещу коронавирус и грип са съвместими. Хубаво е да има няколко дни отстояние между едната и другата”, обясни проф. Кантарджиев. Препоръката на здравните власти е да се прилагат с разлика от 14 дни.

 


Вижте оше

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

 

Времето в Ямбол

Видео

Ден на отворените врати в ОДМВР – Ямбол
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!