Глобите отпадат до две години, ако не бъдат събрани

Глобите, наложени като административното наказание, не са дължими, ако са изтекли 2 години от налагането им. Това е записано в тълкувателно решение на Върховния административен съд. С него се слага край на противоречивата съдебна практика, според която едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е 2-годишна, а други прилагат 5-годишна давност.
Сред мотивите за решението е че глобата като вид административно наказание предполага срочност на изпълнението, за да се реализира своевременно административно-наказателната отговорност  и да има превантивен ефект. Именно това предполага и по-кратките давностни срокове за изпълнението на административното наказание.
В подкрепа на двугодишния давностен срок са постъпили мнения от Административен съд Смолян, Административен съд Перник, Административен съд Добрич и Инспектората към ВСС.
Становищата на правосъдния министър, на членовете на Висшия адвокатски съвет и на Юридическия факултет на Великотърновския университет са, че давностният срок за изпълнение на административното наказание глоба, който започва да тече след прекъсване на давността по чл. 82, ал.2 ЗАНН, е двегодишен.

Глобата е вид административно наказание, предвидено в чл. 13, б. "б" Закона за административните наказания и нарушения (ЗАНН). Съгласно чл. 79, ал.1 ЗАНН, наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания.

Според разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. "а" ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. Тя се прекъсва с всяко действие, предприето от изпълняващите органи спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно чл. 82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.
Текстът на чл. 82 е допълнен с разпоредбата на алинея 4 (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.), която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.
Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

Според Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, чл. 171, ал.1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Алинея две предвижда и абсолютна погасителна давност от 10 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Общото събрание поддържа становището, че след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок.

Фактът, че глобата е публично вземане, не означава, че изпълнителската давност за нея следва да е еднаква с тази за останалите публични вземания. Давността, включително тази, касаеща изпълнението на наказанието, е материално-правен въпрос. Чл.79 ЗАНН препраща към ДОПК само относно процесуалния ред за събиране на държавните вземания.