Монитор: Чумата отнася 100 000 свине, месото нагоре с 30%

Африканската чума е на път да отнесе около 100 000 прасета в страната. Само в трите големи свинеферми в Русенско - в Николово, Бръшлен и Голямо Враново, броят на животните е над 87 000. Огнището на заразата в Голямо Враново бе установено в петък. Големият им брой може да доведе до недостиг на свинско месо по магазините и да вдигне цената му с 30%, прогнозират от бранша.

 

 

Според председателя на Асоциацията на месопреработвателите Атанас Урджанов засега производителите на колбаси не изпитват дефицит, защото разчитат предимно на вносно месо. „Българските свинеферми предлагат повече трупно месо, което отива в транжорните и в магазините за директна продажба“, обясни той.

 

За намаляване на броя на свинете у нас спомага и това, че много хора, отглеждащи къде легално, къде - не, свине в стопанства тип „заден двор“, също масово са започнали да ги колят и да ги слагат във фризери или в буркани, за да не ги застигне заразата, или да се окажат в 3-километровата зона на близко огнище, където унищожаването им е задължително.

 

В петък започна умъртвяването на прасетата в индустриалната свинеферма в русенското село Бръшлен, която бе засегната от болестта африканска чума, съобщи пред „Монитор“ зам.-областният управител Свилен Иванов. По думите му в свинекомплекса в Николово вече са унищожени и загробени около една трета от животните, които общо са били 17 000. Освен това в петък бедственото положение в цялата област Русе бе удължено до 21 август.

 

Късно вечерта в четвъртък бе избрано ново място за загробване на умъртвените свине от фермата в Бръшлен, където се отглеждат 40 000 животни. С първоначално определения терен, одобрен от институциите преди около година, не се съгласиха местни хора, които развиват в района биоземеделие и птицевъдство.

 

Съобразихме се с мнението им и определихме друг терен - място в общинска земя от 100 декара, който е достатъчно отдалечен от населените места добави Иванов.

 

По информация, изнесена от земеделския министър Десислава Танева на изслушването й в петък в парламента, забавянето на определянето на мястото е заради чиновнически пропуск. Нямало е съгласуване с басейновата дирекция.

 

По отношение на обезщетението за домашните прасета, които не са регистрирани, Танева каза, че темата ще бъде поставена на европейско ниво. "За личните стопанства, които не са регистрирани, нямат мерки за биосигурност, темата ще постави на ниво ЕК. Темата засяга всички страни от Източна Европа", обяви министър Танева и уточни, че всичко зависи от това какво решение ще вземе Брюксел. Относно унищожаването на животните Танева обясни, че във всички европейски страни се прилага методът на загробването. "В никоя държава такъв обем не е унищожаван по друг начин", коментира тя.

 

Относно разпространението на болестта в други държави от ЕС, министърът припомни, че България далеч не е с най-голям брой огнища при домашни прасета.

 

 

 

 

В съседна Румъния те са 1645, в Полша - 231, в Литва - 131, в Латвия - 64 поясни тя. С последното огнище у нас в Горно Враново, за което бе съобщено вчера следобед, броят им у нас е 22. Танева допълни, че вирусът на африканската чума по свинете оцелява 160 дни в почвата и 180 дни във водоемите. „Разпространението му заплашва отрасъл, който реализира продажби за 600 млн. лв. на година. Регистрираните свине у нас са 600 хиляди“, припомни тя.

 

Относно парите за борбата с АЧС земеделският министър припомни, че неотдавна правителството е отпуснало допълнително 3,7 млн. лв. на Българската агенция за безопасност на храните. Танева обясни още, че за заболяването има европейска пътна карта, в която са разписани стъпките и опита на всички 13 европейски държави, в които е регистрирано заболяването. По думите й всяка мярка, която се предприема за справяне с кризата, се координира от една страна с ветеринарните власти, от друга - със самия бранш, и от трета - с ЕК.

 

По време на изслушването министърът опроверга слуховете, че чумата по свинете ще удари износа на зърно от страната. Тя определи това като инсинуация и национално предателство.

 

Украйна и Русия, където има АЧС от 12 години, са сред най-големите износители на зърно в света. Няма опасност за българския зърнен експорт категорична бе Танева.

 

Депутатът от групата на патриотите Александър Сабанов обясни, че сред най-рискови за разпространяване на заразата са дивите свине. „В момента популацията им у нас е по 5 животни на квадратен километър, а в кризисни ситуации като сегашната те трябва да бъдат на ниво не по-високо от 0,3“, добави той.

 

На въпрос на „Монитор“ след изслушването й в зала дали ще поиска намесата на армията за драстичното намаляване на популацията на дивите свине, министър Танева обясни, че от практиката на въпросните страни става ясно, че най-успешно с дивата свиня са се справили местните ловни дружинки, защото най-добре познават районите си. "Въпросът е те да бъдат достатъчно добре мотивирани и финансово стимулирани. На етапа, на който сме - с открити 20 случая на африканска чума по дивите свине, ще направим зони, в които заедно с ловните дружинки ще претърсваме за трупове", поясни министърът.

 

В Сливо поле ликвидирали кочините в задните дворове

 

„Може би сме единствената община в България, която още миналата година унищожи всички домашни прасета на територията си, за да се предпазят индустриалните свинеферми. Но въпреки тези мерки болестта влезе в голям обект“, каза пред „Монитор“ кметът на община Сливо поле Валентин Атанасов.

 

На територията на тази община се намират трите големи свинекомплекса в Русенска област - в селата Бръшлен, Голямо Враново и Юделник, в които общо животните са около 90 000.

 

Изпълнителният директор на свинекомплекса в Голямо Враново Вихрен Димитров изрази мнение пред „Монитор“, че може да не се унищожават всички животни в обект, съставен от различни производствени единици, засегнат от болестта. Той се позова на текст от Директива 2020/60/ЕО от 27 юни 2002 г. за определяне на специфични разпоредби за борба с африканската чума по свинете.

 

В отговор на депутатски въпрос по време на изслушването в парламента в петък земеделският министър Десислава Танева изключи подобен вариант на действие. „Всяка вечер в Бръшлен от болестта умират по 60 прасета“, съобщи тя. По думите й експертите от ЕК, които са у нас, са одобрили пълното ликвидиране на животните в 3-километровите зони и в обектите, където са установени заразени прасета.

 

Eвродепутати искат още €70 млн. срещу болестта

 

Допълнителни 70 млн. евро за борба с африканската чума по свинете да бъдат предвидени в бюджета на ЕС за 2020 г. - такова предложение направиха българският евродепутат Иво Христов и румънският Кармен Аврам, членове на Комисията по земеделие и развитие на селските райони.

 

Евродепутатите направиха две предложения - за увеличаване с 50 млн. евро на перото "Фонд за спешни мерки, свързани със здравето на животните и растенията", и с 20 млн. евро - перото "Осигуряване на по-висок здравен статус на животните и висока степен на защита на животните в ЕС". Идеята е фондът за спешни мерки да разполага с по-голям финансов ресурс, който да бъде предоставян на държавите членки, а оттам - на фермерите - за справяне с последиците от африканската чума по свинете (в конкретния случай).

 

Предложението си Христов аргументира с факта, че това е необходим ресурс, защото на практика перспектива за край на разпространение на чумата няма.

 

"Налице е постоянен ръст на заболеваемостта и икономическите щети граничат с икономически срив за сектор, който има много добри показатели и ръст през последните няколко години в България", каза той.

 

Второто предложение цели да бъдат предвидени допълнителни 20 милиона евро за проучване и разработка на ваксина срещу африканската чума по свинете. Към момента ваксина срещу заболяването няма. Разработването на такава отнема между 6 и 8 години. В САЩ вече се работи в това направление, макар че там заболяването не е разпространено", обясни евродепутатът.

 

Заразата влиза в Европа през 1960 г.

 

За първи път болестта прониква в Европа през 1960 г. Това се случва в Португалия при внос на свинско месо от Ангола. Няколко месеца по-късно болестта е регистрирана в Испания отново сред представителите на полудивата иберийска порода прасета.

 

През 1967 г. заболяването е регистрирано в Италия, след като прасета са изхранвани с кухненски отпадъци, събирани от летището в Рим. През 1978 г. АЧС е установена на остров Малта. Първичното огнище е причинено в резултат на изхранването с кухненски отпадъци от корабите.

 

През 1978 г. АЧС е установена на остров Сардиния сред полудиви свине, отглеждани при пасищни условия. Източник на вируса са хранителни отпадъци, консумирани от представители на тези свине на паркинги по протежение на магистралата, свързваща Каляри със Сасари. АЧС и до днес е ензоотично заболяване на територията на острова.

 

През 1986 г. АЧС е регистрирана и в Нидерландия. Заболяват свине от две стада, изхранвани с кухненски отпадъци от болници и ресторанти. Болестта е ликвидирана, след като са унищожени 6641 животни. Една година по-късно болестта е регистрирана и в Белгия. Предполага се, че заболяването е проникнало в страната посредством колбаси, закупени от белгийски турист в Португалия. Заразени са 12 ферми с 33 763 свине.

 

През 2007 г. АЧС е регистрирана в района на пристанищния град Поти, Грузия. Същата година АЧС прониква от Грузия в Армения и Чечения в Русия.

 

През 2011 - 2012 г. заболяването прониква в Беларус, от където посредством диви свине прониква в началото на 2014 г. в Литва, Полша и Латвия. През септември същата година заболяването е регистрирано и в Естония.

 

През 2017 г. АЧС навлиза и в Румъния.

 

През 2018 г. първото огнище на домашни свине в България бе констатирано в с. Тутраканци, край Провадия.

 

В Козлодуйци дават по 250 лева за заклано прасе

 

Собствениците на най-големия свинекомплекс в област Добрич - този в село Козлодуйци, плащат на стопаните по 250 лева на заклано прасе. Това съобщи пред „Монитор“ управителят на фермата д-р Румен Караманов. „Правим всичко възможно да изчистим, обезвредим и обезопасим 3-километровата зона около комплекса, преди евентуална регистрация на заболяването на територията фермата. При нас има 86 000 прасета. В 3-километровата зона попадат 4 села: Козлодуйци, Росеново, Смолница и Малка Смолница. Направихме среща с хората в присъствието на кметовете, разяснихме им какви са опасностите за тях. Обяснихме им, че не сме им врагове, че вероятността заразата да попадне при тях в така наречените задни дворове е по-голяма, отколкото при нас, тъй като хората нямат никакви предпазни мерки. Ние им плащаме по 250 лева на заклано прасе, независимо колко килограма тежи“, обясни д-р Караманов.

 

Изготвен е график при кметовете на четирите села и хората вече колят домашните си прасета, като за това получават от свинекомплекса по 250 лева за бройка. Стопаните решават сами какво да правят с месото. Голяма част от тях го прибират във фризери. Има и такива обаче, които веднага предложиха прясното свинско за продан из съседните села, че и в самия Добрич, разкриха източници на „Монитор“.

 

55 са домашните прасета в Козлодуйци, 23 - в Малка Смолница, 5 - в Росеново. За Смолница няма информация от кмета, вероятно е и в селото да няма нито едно прасе. Няма определен краен срок за клането на прасетата. „Ние не им даваме зор, тъй като всичко е свързано и с организация“, коментира д-р Караманов.

 

Според него областният управител на Добрич трябва да обяви кризисна ситуация, защото тя наистина вече е такава. Полицията е завардила всички подходи не само към Добрич, но и към свинекомплекса в Козлодуйци.

 

Наскоро на заседание на парламентарната комисия по земеделие собствениците на големите промишлени свинеферми поискаха от властта да забрани отглеждането на свине в стопанства тип „заден двор“ в радиус от 3 км от подобни обекти, а всички нерегистрирани животни, отглеждани по този начин, да бъдат ликвидирани веднага. Причината е, че в подобни обекти не се прилагат и най-елементарни мерки за биосигурност и рисковете от заразяване с болести са много високи.

 

Източник: Монитор