Нитратно уязвимите зони в България се увеличават

Със заповед на министъра на земеделието и храните областите Кърджали, Кюстендил, Перник, Смолян, Софийска област и София са присъединени към областите Ямбол, Сливен, Благоевград, Бургас, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Хасково, определени като нитратно уязвими зони. Заповед № РД-09-792 от 25 юли 2025 г. е за изменение и допълнение на Методиката за прилагане на предварителните условия в Република България във връзка с изпълнението на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в Република България в периода 2023 – 2027 г. и вече е обнародвана в „Държавен вестник“. В тези 14 области остава забраната за торене с азотсъдържащи торове в периода от 1 ноември до 20 февруари.

Методиката определя системата, по която се извършва контрол и се установява спазването или неспазването от земеделските стопани на предварителните условия по степен, тежест и продължителност, и служи за изчисление и налагане на съответните административни санкции. 

Отпада изискването, разтворите на продукти за растителна защита да се приготвят на повече от 100 метра от селскостопанските сгради. Новият текст въвежда изискване: местата, на които се приготвя работният разтвор за третиране на земеделски площи, да са на разстояние не по-малко от 100 м от административни и жилищни сгради, с изключение на тези, които се намират в стопанския двор на земеделското стопанство, регистрирани животновъдни обекти, в т.ч. и пчелини, предприятия за производство на фураж и храни за животни, складове за съхранение на фураж и на растения и растителни продукти.

Въвеждат се две нови определения - за „пресушаване" и за „дрениране". Така „пресушаване" се определя като „провеждане на мелиоративни мероприятия, чрез открита проводяща мрежа от прокопани открити канали за отвеждане на повърхностни води във водоприемниците (реки, дерета, езера и др.)", а „дрениране" на влажните зони е процесът на отстраняване на вода от влажните зони, обикновено чрез направени от човека съоръжения като канавки, канали, помпи, сондажи и др., с цел превръщане на почвата във влажните зони в земя, подходяща за използване за земеделски, градски или промишлени цели."

Създава се ново условие, че при площи с наклон над 10%, затревяването на буферната ивица се отнася за 5-те метра от водния обект, а в останалите 45 м площта може да се обработва и засява, но не може да се тори и третира с препарати за растителна защита (ПРЗ) - общо със затревената буферна ивица да не се тори и третира - 50 м.

С новата методика се дава определение на понятието „сеитбооборот (ротация на културите)" като „последователно отглеждане на различни култури на една и съща земя, за да се запази плодородието и производителността на почвата, респективно - отглеждане на серия от различни по семейство или по вид култури на едно и също място през последователни стопански години".

С поправка в чл. 27, ал. 3 е формулирано по-ясно спрямо предишната методика, правилото, че „когато през една и съща календарна година е настъпило повече от едно установено неумишлено неспазване, което не се повтаря, процедурата за определяне на намалението се прилага поотделно за всяко неспазване и получените процентни стойности се сумират". Запазва се условието, че общото намаление не може да надвишава 5 или 10% в различните случаи. 

Друга новост в методиката е предвидената възможност, при използване на вода за напояване, земеделският стопанин да избере да сключи договор с друг доставчик на вода за напояване вместо „Напоителни системи" ЕАД.