Ямбол обсъди предизвикателствата пред приемната грижа – малко семейства, много деца в риск

Две събития в Ямбол поставиха във фокуса правото на децата да растат в семейна среда, а не в домове за изоставени деца. Обучението и общностното събитие, проведени в два последователни дни, събраха десетки професионалисти, приемни родители и местни лидери. Форумите бяха организирани от Националната асоциация за приемна грижа в рамките на инициативата „Приемни семейства с права, деца с бъдеще“ с подкрепата на ФРГИ.

Първият ден бе посветен на обучение, в което се включиха 55 участници, сред които учители, здравни медиатори, ресурсни специалисти, представители на социални центрове и експерти в сферата на културата и образованието. Домакин на събитието бе община Тунджа, а заместник-кметът Стоян Петков откри форума с думите: „Приемната грижа е кауза, която изисква не само професионализъм, но и сърце. Благодарен съм, че тук, в нашата община, създаваме пространство за разговор, за да подкрепим заедно децата и семействата, които им дават дом и надежда. Необходимо е да защитим уязвимите деца, като им осигурим подкрепа в семейна среда, а не живот в социални домове“.

В рамките на втория ден акцентът бе поставен върху въпросите на обществеността за приемната грижа. Кметове на малки населени места, родители, експерти по социална политика и общностни лидери обсъдиха открито предразсъдъците и митовете, които продължават да тежат върху приемната грижа.

„Да си приемен родител не е професия. Това е избор да отвориш дома си и сърцето си за дете, което е загубило всичко. Тези деца идват с отворени рани, но и с надежда. Нашата задача е да им покажем, че са обичани и че имат бъдеще“, коментира Марина Куманова, приемен родител от Ямбол. Радостина Соколова, приемен родител от Бургас допълни: „Най-трудно е, когато обществото гледа на нашите деца като на чужди. А истината е проста. Няма чужди деца. Има деца, които искат да имат шанс и възможност да продължат живота си, въпреки трудното начало.“

По време на дискусиите бяха коментирани някои от най-устойчивите митове и лъжи за приемната грижа, които са и причина да се нарушават правата на децата в приемни семейства.

Гинка Илиева от НАПГ, която е и дългогодишен приемен родител, подчерта, че обществеността често обвиняват приемните семейства, че го правят единствено заради пари. Това е несправедливо, допълни Илиева, защото възнаграждението покрива само част от разходите на детето, което идва с много нерешени социални, здравни и образователни проблеми в приемното семейство. Освен това, каза Илиева, гражданският договор, на който са приемните родители, също е една от причините да не се задържат. Липсата на социална сигурност и осигуровки за болест, трайна нетрудоспособност, безработица, майчинство, е възможна причина хората да не искат да станат приемни родители.

Друг мит е, че парите за децата в приемна грижа трябва да се дават на родните семейства да си ги гледат. „Няма случаи, в които децата да са изведени от родните семейства само заради бедност, винаги става дума и за лоша грижа, неглижиране, насилие или друга форма на злоупотреба с тези деца“, коментира Гинка Илиева и допълни, че преди да се настани дете в приемно семейство, социалните работници търсят различни роднини и близки, при които детето да остане. Едва, когато те откажат или не е възможно да поемат грижите за детето, тогава то отива в приемно семейство, разясни Илиева.

Стана ясно също, че приемната грижа е временна закрила, която дава време на биологичното семейство да се стабилизира или създава мост към осиновяване. „Разликата е съществена. При осиновяването детето става част от семейството завинаги, докато приемната грижа е временен подслон, но често именно той се оказва решаващ за бъдещето на детето, а приемните родители могат да се погрижат за повече от едно или две деца“, коментира приемният родител Радостина Соколова.

Александър Миланов от НАПГ обърна внимание на тревожната статистика. В Ямбол днес има едва 20 приемни семейства, в община Тунджа те са само 2, а в столицата София – 29. „Ако не осигурим достатъчно приемни родители, ще пълним домовете за деца. А това е много по-скъпо – не само като пари, но и като цена, която плащат децата“, посочи той.