Обратно към категорията

Общините с предложения за законодателни промени в сферата на сигурността

Добавено на: 26.11.2022 09:27
   

Управителният съвет на НСОРБ на заседание на 25 ноември разгледа предложения за законодателни инициативи в сектор „Сигурност“. Те са насочени към оптимизиране правомощията на общините в сферата на превенция и защита при бедствия, предоставянето на общините на реални правомощия за контрол по спазване на местните разпоредби и опазване на общинската собственост, както и за контрол на движението по пътищата чрез изградените от общините системи за видеонаблюдение.

Ефективна координация в сферата на защитата при бедствия

В системата за реакция при бедствия и защита на населението липсват реални лостове за взаимна координация между институциите и ясно разбиране на отговорността от вземане на ясни и бързи решения и предприемане на конкретни спешни действия.Темата беше поставена от кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов пред УС през месец октомври. По негово предложение УС сформира работна група за преглед на нормативната рамка и подготовка на пакет от предложения за законодателни и структурни промени, които да доведат до изграждане на единна система за за превенция и защита при бедствия. В работната група влизат Емил Кабаиванов и още трима членове на УС на НСОРБ: Никола Белишки – кмет на Панагюрище, Владимир Георгиев – кмет на Самоков и Радослав Ревански – кмет на Белица.

Основният проблем, констатиран при анализа, е слабата координация в дейността на всички компетентни ведомства, областните структури и оперативната комуникация с общините. Кметът на Карлово сподели пред своите колеги, че работната група е разглеждала всички елементи по управление на риска в комплекс – анализ и оценка на риска, набелязване и реализиране на действия по превенция, управление на ситуации на бедствия и ликвидиране на последствията. В работата на екипа по подготовка на предложенията се включиха и представители на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Факт е, че сега действащото законодателство и специално Законът за защита при бедствия, е сравнително добро, подчерта д-р Кабаиванов и припомни, че той предвижда в ситуация на бедствие кметът на общината да е основното действащо лице в процеса на вземане на решения и управление на действията на всички институции. Липсата на разбиране за смисъла на въвежданата организация при настъпване на бедствие, характерът и структурата на органите, които са на подчинение на МВР на практика лишават кмета, като председател на кризисния щаб, да взема спешни решения и да предприема необходими действия, свързани с разпореждания към други институции и органи. От друга страна липсата на средства в бюджетите на общините, не позволява ефективни доброволчески формирования и да ги обезпечават с необходимата техника.

Всички сме се сблъсквали с бедствия през последните години, сподели кметът на Карлово и за пореден път постави въпросите, които са били обсъждани и в рамките на заседанията на работната група: защо не сме информирани достатъчно рано за риска от бедствие, при съществуване на система за ранно предупреждение. „Защо в първите два часа не бях информиран за това, което се случи след 4 часа. Можехме да започнем навреме евакуация и да помогнем на хората“, каза кметът на Карлово и допълни: „Имаме код за ранно предизвестяване, но по тази система не получаваме информация. Това е важно да бъде изяснено. В МВР има Център за аерокосмически наблюдения – наистина ли не е имало данни за продължителност и обилност на валежите?“ Той сподели и своя горчив опит от неразбирането на регионалните структури на държавните институции, че в условия на реакция при бедствия, те би трябвало да се подчиняват на разпорежданията на кризисния щаб и да съдействат оптимално, а не да чакат разрешение по стандартния ред за получаване на разрешение от централното управление. От друга страна планове за защита при бедствия се изготвят от институциите на всички нива, но те не са синхронизирани помежду си и не предвиждат съвместни планове за действие. Не по-малко са проблемите, свързани с доверието в застраховането. „Ние поставяме тези въпроси не просто, защото кметът е главно действащо лице при бедствия, но кметът е и главно отговорно лице“, подчерта Емил Кабаиванов. Той представи предложението на Работната група, че е необходимо да бъде създадена единна национална структура за защита при бедствия с достатъчно висок статут, за да не среща сегашните проблеми с координацията между институциите, да разполага с необходимия бюджет за да поддържа експерти и квалифицирани екипи за реакция при бедствия, да бъде окомплектована с необходимата техника и средства за комуникация, които да бъдат дислоцирани в нейни структури на територията на всеки от 6-те района за планиране.

Кметът на Карлово благодари на доброволците, които са се отзоваха и за извършването на експертна оценка на щетите – инженери, архитекти и др., защото без тяхната помощ местната администрация не би могла в толкова кратки срокове да се справи с извършването на реална преценка за щетите от наводнението.

Членове на УС на НСОРБ припомниха, че темата за ефективността и реалните действия по превенция на бедствия се повдига от НСОРБ от 2005 г., но е от темите, които се забравят веднага, щом водата от наводнението се отече.

УС реши НСОРБ да инициира широка обществена дискусия относно модела за управление на дейностите по защита при бедствия с привличането на всички заинтересовани страни и структури на ЕК и други компетентни международни организации. Паралелно с това и съвместно с ГД ПБЗН и други институции да продължи работата по подготовка на цялостна концепция за структуриране на дейностите по превенция и реакция при бедствия и подготовка на пакет от законодателни промени.

Предоставяне реални правомощия на общините за контрол по спазване на местните разпоредби и опазване на общинската собственост

Като основни законови дефицити са очертани отсъствието на отговорностите по опазването на обществения ред в собствената сфера на дейност на местната власт (в чл. 17 ЗМСМА), общинските Комисии по обществен ред и сигурност нямат нормативна регламентация, а общинските служители нямат елементарни правомощия за контролна дейност по спазване на общинските наредби и заповеди на кмета, както и по опазването на общинското имущество.

Сдружението започна подготовка на проект за изменение на ЗМСМА още през 2009 г., съвместно с МВР. Законопроектът беше разглеждан и утвърждаван последователно на заседания на УС на НСОРБ. През 2018 г. законопроектът беше представен на форум в Народното събрание, с участието на зам.-председател на НС, ръководствата и членове на три парламентарни комисии, представители на ръководствата на три ресорни министерства. На по-късен етап МВР се дистанцира от темата. По инициатива на НСОРБ, подготвените нормативни текстове бяха внесени чрез народни представители през 2018 г., но промените преминаха само до приемане на първо гласуване в зала.

Основните законови промени, които НСОРБ предлага:

Промяна в чл.17 ЗМСМА – включване на опазването на обществения ред в сферата на собствената дейност на местното самоуправление, общинският съвет да може да приема такива разпоредби, а контролът по спазването им да може да се извършва от общински служители;
Предоставяне на ограничен кръг правомощия на определени общински служители да изискват документ за самоличност, да задържат нарушител до пристигане на полицейски орган, да отправят писмени предупреждения и др.
Съответните служители изпълняват функции за контрол по спазване на общинските наредби и заповедите на кмета, както и по опазване на общинската собственост.
Контрол на движението по пътищата чрез системите за видеонаблюдение

От години Сдружението поставя въпроса за минималните правомощия на общините за контрол на пътната безопасност – основно при паркирането, въпреки че инвестират сериозни средства за пътна маркировка, ограничителни съоръжения, улично осветление и видеонаблюдение.

Изготвено е и предложение за предоставяне на правомощия на общините за контрол на пътното движение чрез системи за видеонаблюдение, като средствата от глобите постъпват в общинските бюджети. Детайли от предложението представи кметът на община Елин Пелин и член на УС на НСОРБ Ивайло Симеонов, а председателят на СОС Георги Георгиев сподели за предприетите вече действия от Столична община и първите реакции на предложението общините да получават част от налаганите глоби за нарушение на пътните правила.

Основната цел на законопроекта е да насърчи общините да изграждат системи за видеонаблюдение, с функционалности за контрол на движението, чрез което те да допринесат за подобряване на пътната безопасност в населените места. Законопроектът предоставя правна възможност на общините, а не задължение. Тоест общините, които имат възможности и желание да осъществяват такъв контрол, ще инвестират в системи с такива функционалности и ще осъществяват този контрол.


Вижте оше

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

 

Времето в Ямбол

Днес Ви питаме

Видео

60 години любов, разбирателство и подкрепа
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!