В памет на легендата Милчо Левиев

Милчо Левиев е един от най-известните български творци днес. Той е легенда.

Името му е в световните музикални енциклопедии редом до Джордж Дюк, Дюк Елис, Били Кобъм и Ал Жиро, с които са свирили заедно.

Има две номинации за „Грами“, много награди, прави истинска джаз революция с композициите си по неравноделните тактове на българската народна музика.

Напуска България през 1970 г., 20 години по-късно отпразнува падането на комунистическия режим с концерт в НДК.

Големият джаз музикант почина в Гърция около 22 часа на 12 октомври 2019 г.

В негова памет нека си припомним част от посланията му.

"Най-голямото изкуство е как да живееш. Трябваха ми 80 години, за да го разбера. След това идва изкуството на любовта. И след това е кулинарното изкуство. Това не е шега. Това е найвълшебното. И след това идва музиката. Тя говори на сетивата като емоция". (пред "24 часа" в интервю от май 2019 г.).

"Стараех се да бъда бохем, призванието ми е такова, това винаги помага. В изкуството човек трябва да разбере, че колкото и сериозно да е то, на всички езици то е игра – play, Spiele, играть. На български още повече ми харесва – свиря, свиря си с уста. С една дума – не е толкова сериозна работа.

За да стане изкуство, трябва среща между двете неща. При слушателя също има творчество. Ако не проявиш своето творчество при слушането, няма да чуеш нищо". (в предаването „В главната роля“, 2017 г.)

"Само в България звучи повече чужда, отколкото наша музика". (пред "24 часа" в интервю от 2015 г.).

"Българите винаги са искали някой да ги оправя, а не те да се оправят сами. Не че и това го няма по света. Има го, но в някои държави хората взимат повече нещата в ръцете си. Лошото е, че българинът до такава степен е станал невярващ и скептик, че е загубил почти изцяло общественото си, гражданството си съзнание". (пред Дарик, 2012 г.)

Подбрано от екип на 999