НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ СЕ СБЪДВАТ ЖЕЛАНИЯ (САМО НА ПРАВЕДНИТЕ)

+ снимки

Днес Православната църква чества празника Преображение Господне като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя. Според легендата на този ден Исус Христос доказва на учениците си Петър, Яков и Йоан своя божествен произход. Когато Исус Христос проповядвал сред хората, мнозина проявили съмнение в неговата божествена същност. Дори сред учениците му имало такива, които трудно приемали учението му за смирение и за поемане на страдания в името на Бога, за преходността на земната слава и за вечността на небесния живот.

За да укрепи вярата на учениците си в своя божествен произход, Исус се изкачил заедно с тримата свои ученици Петър, Яков и Йоан на Таворската планина. След вглъбена молитва, Исус изведнъж се преобразил - лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стояли библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син.

На днешния ден вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба. В литургията на българските православни храмове се прибавя специално молитвено песнопение за „Освещаване на гроздето". Това е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се благослови с молитва и се прикади от свещеника в църквата. Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде.
Затова през нощта майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отворят небесните порти, та да се помолят за голямо богатство и късмет.

Според народните вярвания от Преображение Господне „лятото се пречупва" и времето се преобръща - върви към есента и студа. Времето се преобразява, дните и нощите застудяват, а водите в изворите и реките изстиват, и вече не стават за къпане.


На снимките:
Манастирът "Преоражение Господне" до Велико Търново.
Той е най-големият от манастирите, разположени около старопрестолния град и е 4-ти по големина в България.
Преображенският манастир е основан през 13-14 в..
Първоначално светата обител е била метох на Ватопедския манастир от Света Гора, но през 1360г. се сдобива с автономност.
Възникването на Преображенския манастир се свързава с личността на втората жена на българския цар Иван-Александър – Сара и сина им цар Иван Шишман, които дараяват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов.
Той играе и важна роля в духовния живот на българаската столица Търново през 14 век.