От Варвара завървяват всички зимни празници

От Деня на света Варвара, който отбелязваме днес, се завървяват всичките зимни празници, та чак до Трифон Зарезан.

На Варварин ден рано-рано някога стопанката на дома опича малки кравайчета за момченцата и едни малки хлебчета, наречени куклички за момиченцата. Вари жито, царевица, боб и ги раздава по комшиите за здраве и милост на Баба Шарка.

Култът към св. Варвара е свързван с вярването, че тя е лечителка.

На този празник някога българите по земите между Вардар, Дунав и Марица са имали обичай да потупват при завиване спящите деца с пръчка. Децата не бива да се будят, за да не ги лови Баба Шарка, а пръчката не трябва да е суха или от неплодно дърво.

Старите българи са вярвали, че болестите са живи същества и е имало култ към тях и са ги омилостивявали. По този начин чрез бобените зрънца, чрез безкръвната жертва - хляба и боба са почитали този празник и са се предпазвали. Това е ритуалната страна на празника. А поговорката Варвара вари, Сава пече, Никола яде с голямата лъжица и гости гощава е от района на Странджа.

От този ден завървяват празниците и веднага след Варвара идва Сава, след това Никулден и още малко идват толкова големи и невероятно красиви празници като Бъдни Вечер, Коледа, Сурва година и т.н. и т.н.

Празникът някога е бил наричан Женска Коледа, защото в него участват само жени и малки деца. На мъжете им е забранено на този ден да участват в обичаите на жените. Тези обичаи ни подсказват онова, което българите чакат да се случи на Коледа - раждането на Исус Христос.

Света Варвара се почита и от православни, и от католици, а причината за това е култът към лошите болести. И католиците боледуват от шарка, и православните боледуват от шарка. На Запад е света Барбара, а в Полша е един много тачен празник. Това са отколешни матриархални остатъци в обредния календар на индоевропейците.

Снимка: Shutterstock