Апелативният съд потвърди присъда на мъж от Сливен, живеещ в Дания, за опит за изнасилване
Бургаският апелативен съд потвърди решение на Окръжен съд – Сливен, с което е призната и приета за изпълнение в Република България присъда на Съда на Нюкьобинг Фалстер, Кралство Дания спрямо Стоян Красимиров.
Българският гражданин е признат за виновен за извършени в гр. Марибо, Кралство Дания две престъпления - сексуално посегателство и опит за изнасилване, които са съответни на престъпления по чл.150 ал.1 предл.1 алт.1 и по чл.152 ал.1 т.2 алт.1, вр. чл.18 ал.1 от НК на Република България. За двете престъпления с присъдата от датския съд му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца.
Първоинстанционното решение е обжалвано от упълномощеният защитник на осъденото лице. Защитата пледира в жалбата решението на ОС – Сливен да бъде отменено, тъй като Красимиров не е дал съгласие за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ в Република България, като е посочил, че семейството му живее в Дания. Той е депозирал и молба да остане да търпи наказанието си в Дания, защото условията на затвора в изпращащата държави са били по-благоприятни отколкото в затвор в България.
Държавното обвинение изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Бургаският апелативен съд е намерил жалбата за неоснователна. Съдът е подчертал в решението си, че съгласие на осъденото лице не се изисква, когато съдебният акт се изпраща в държава членка на ЕС, чийто гражданин е лицето и в която то има местоживеене. Осъденият е български гражданин с постоянен адрес в с.Любенец, общ. Нова Загора. Освен това е пребивавал в страната ни и е предаден на датските съдебни власти, след проведено производство по ЗЕЕЗА, след получени гаранции, че след изслушването му той ще бъде върнат в Република България за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Поради което и на основание чл.29, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС същото лице се връща на територията на изпратилата го страна за изтърпяване на наложеното му наказание.
Въззивният състав допълва, че в документите от издаващата държава е отбелязано и обстоятелството, че осъденото лице ще бъде експулсирано от Дания в Република България, чийто гражданин е то. Видно от превода на присъдата на датския съд срещу него е постановено експулсиране „със забрана за влизане завинаги“.
„Очевидно не може да се очаква, че изпълнението на наказанието в същата държава, от която осъденият ще бъде експулсиран, би допринесло за улесняване на социалната му реинтеграция и успешното му приобщаване към обществото“, се казва в решението на Апелативен съд – Бургас.
Въззивната инстанция намира за правилен извода на ОС – Сливен за липса на основания за отказ от приемане и изпълнение, както и на такива за частично признаване. Искането на осъдения да не се приеме за изпълнение в Република България наказанието, наложено му в Кралство Дания, не може да бъде уважено.
Постановеният съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване.
Вижте още
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!