Делото срещу нападателите на Апостол Вълчев се връща отново в Бургас

Върховният касационен съд отново върна делото срещу нападателите на таксиметровия шофьор от Ямбол Апостол Вълчев на Апелативен съд-Бургас. Разпоредено е ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

Делото във ВКС бе образувано по касационни жалби на подсъдимите Симеон Димитров и Костадин Стоянов и на частния обвинител Апостол Вълчев срещу въззивното решение, с което бе изменена присъдата на Окръжен съд – Ямбол.

Припомняме, че нападението над Апостол Вълчев бе извършено на 11 декември 2017 г. От тогава досега делото бе разглеждано от Окръжен съд-Ямбол, два пъти в Апелативен съд-Бургас, два пъти във Върховен касационен съд, сега отново се връща в Бургас.

С присъда на Ямболския окръжен съд от 2019 г. Симеон Димитров и Костадин Стоянов са признати за виновни в това, че на 11.12.2017 г. в с. Дражево, действайки в съучастие като съизвършители, направили опит да отнемат 52 лв. от таксиметровия шофьор Апостол Вълчев, употребили сила и заплашване, а деянието е придружено с опит за убийство и не е довършено по независещи от подсъдимите причини. Костадин Стоянов, макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 години, а на Симеон Димитров – 16 години.

След повторното разглеждане от втори състав в Апелативен съд - Бургас, през март 2022 г. присъдата бе изменена, като деянието бе преквалифицирано в опит за грабеж, придружен със средна телесна повреда. Намалени са наказанията на 8 години „лишаване от свобода“ за Симеон Димитров и на 2 години и 4 месеца „лишаване от свобода“ за Костадин Стоянов. Присъдата бе потвърдена в останалата ѝ част.

Тричленният състав на ВКС приема за основателни доводите на частното обвинение за наличието на противоречиви, дори взаимно изключващи се, аргументи в мотивите на въззивното решение относно интерпретирането на доказателствата и извеждането на заключения за правно значими факти, имащи пряко отражение върху изводите, касаещи обективната и особено субективната страна на деянието, съобщават от там. Според върховните съдии в желанието си да интерпретира фактите в насока, позволяваща да направи различни изводи от тези на първата инстанция относно умисъла на подсъдимите, въззивният съд се е предоверил на едни доказателствени източници – обясненията на подсъдимите относно техните намерения за физическото и психическо въздействие по отношение на пострадалия, и е игнорирал голяма част от доказателствата, относими също към субективната страна на деянието – данните за използваното оръжие, за предварително създадената организация – избор на място и време от денонощието, организирането на засада, скриването на Костадин Стоянов, ролята му да стреля с пушка в тялото на пострадалия и то в жизненоважна част, отстоянието му от мястото, където се е намирал шофьорът, пистолета и ножа, с които е бил въоръжен Симеон Димитров. Пренебрегнати са обстоятелства, имащи отношение към обективното изясняване на относимите факти, а именно сведенията, че като ученик в спортното училище Костадин Стоянов е посещавал курсове по стрелба и се е учил да стреля с пушка. Същите са били обсъдени от първия съд, но са премълчани от въззивната инстанция, с което е демонстрирана липса на обективност и коректност на доказателствения анализ.

Констатираните пропуски рефлектират пряко и върху правилното приложение на материалния закон. Убедителни са възраженията, че въззивният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, довели до промяна в благоприятна за подсъдимите насока – преквалифициране на деянието по по-леко наказуемия състав. Върховните съдии намират, че като е отхвърлил правната оценка на първоинстанционния съд за наличие на пряк (в случая – алтернативен) умисъл у подсъдимите относно причиняване на смърт на пострадалия като начин за отнемане на парите му, апелативният съд е игнорирал значителна част от изложените обстоятелства, стигайки и до абсурдния извод за намерението им единствено да го сплашат, при което му причинили средна телесна повреда. Тричленният състав на ВКС е категоричен, че при стрелбата с огнестрелно оръжие от сравнително близко разстояние в лявата гръбна половина на пострадалия от лице, което въпреки младата си възраст е било добре запознато с характеристиките, поразителната способност и начина за боравене с подобно оръжие, не може да бъде изведен нито субективен, нито обективен критерий за локализиране на последиците до един по-лек съставомерен резултат, какъвто е средна телесна повреда. „Възпроизвеждането на въпросния изстрел по интензитет е достатъчен да причини летален изход, ако не се окаже навременна и специализираната медицинска помощ. При тази хипотеза не се касае само до допускане на резултата като възможен, защото при това допускане, изразяващо се в безразличие, примиряване с по-тежкия допълнителен резултат, има известна степен на вероятност за настъпването на последиците, възможност, която не дефинира резултата като неизбежен. В настоящия случай подсъдимите са съзнавали напълно ясно, че наред с пряко целения резултат ще настъпи с положителност и по-тежкият. Невъзпроизвеждането на втори изстрел, както и обстоятелството, че пострадалият „след прострелването бил в съзнание и в състояние да извършва активни и целенасочени движения“, което му е дало възможност да избяга и да потърси медицинска помощ, каквато му е оказана, не са факти, които могат да се интерпретират в полза на съжденията за липса на пряк умисъл в действията на извършителите, пише в мотивите.

В решението на ВКС се поставя въпросът за процесуалните правомощия на касационния съд и съдбата на делото. Посочва се, че пред ВКС не е депозиран протест от прокуратурата, в който да се изразява недоволство от въззивното решение по отношение и на двамата подсъдими. Налице е жалба на частния обвинител с оплакване за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието, относима само към осъждането на Симеон Димитров. Следователно ефектът, който може да се предизвика от касационната жалба на частния обвинител, се отнася единствено до този подсъдим. По отношение на Костадин Стоянов. действа забраната за reformatio in pejus (забрана за влошаване положението на обжалващия), отбелязват върховните съдии и допълват, че при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК ВКС следва да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане. В резултат на това, при постановяване на новия акт от апелативния съд, следва да се съобразят горните изисквания и дори при евентуално решение на съда за коригиране на фактите, обуславящо приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление, за каквото е имало обвинение пред първия съд, това не би имало последици по отношение на подсъдимия Костадин Стоянов.