НА ДНЕШНИЯ ДЕН В ЯМБОЛСКОТО СЕЛО ИЧМЕ Е РОДЕН СТЕФАН КАРАДЖА

Жив ли е още "Духът на Караджата"?...
Стефан Тодоров Димов, запомнен от историята и от поколенията като Стефан Караджа, е един от най-известните революционери от българското национално-освободително движение.

 

Роден на 11-ти май 1840-та в Ямболското село Ичме (днес кръстено на негово име- Стефан Караджово), Караджата учи обущарски занаят при зет си Никола Станчев. Ходи на училище и в Тулча, но немотията го принуждава да напусне училище. По време на сватба обаче надвива известния турски борец Гаази Плиса и заради това се налага да се укрива известно време от турците, докато накрая намира спасение в Румъния. Това се случва през 1862-ра, годината, която бележи и началото на неговата революционна дейност.

 

Но той не е първият бунтовник в рода си. При него това е и наследствена черта. Баща му – Тодор Димов, е внук на странджанския големец Никола Узуна, починал през 1817-та. Узуна е един от подбудителите на Странджанската буна през 1810-та, при която се стига до опустошаването на богатото турско село Караеврен (днес Близнак) в Странджа.

 

Когато Караджата е само на 4 г., пак заради нищетата започва многобройни преселения. Първо семейството отива в близкото ямболско село Дюкмен (днес Леярово). След още две години се преселват в Лудогорието, а на следващата за постоянно се установяват в Северна Добруджа. Там отсядат при роднини, преселили се след Руско-турската война от 1828-1829 г. Първата им „спирка“ е Долно Чамурлии, Бабадашко, където остават до декември 1847-ма. Бащата на Караждата се цани за селски говедар, децата пък стават телчари. След това се пренасят в Бейдауд, Саръюрт, Потур, пак отиват в Долно Чамурлии и така, докато накрая, през юни 1854-та, се установяват за постоянно в Тулча. Тодор Димов си намира работа като пазвантин, а Стефан му става помощник.

 

Стефан Караджа става и един от първите доброволци в Първа българска легия на Раковски в Белград. Участва в сраженията с турците в днешната сръбска столица. След като легията е разпусната, Караджата отново заминава за Румъния, за да се отдава изцяло на народната борба. Заради революционни задачи няколко пъти преминава Дунава. 1866-та е годината, в която за пръв път се присъединява към четата на Хаджи Димитър и Желю войвода. С нея той прекосява отново Дунава. На следващата година влиза в редиците на Втора българска легия, за да напусне през 1868-ма и да се завърне в Румъния. Там пътищата им с Хаджи Димитър отново се събират. На 6-ти юли двамата водят чета от 127 души, с която преминават Дунава при село Вардим. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Караджата е тежко ранен тежко и пленен от турците. На 12-ти юли го отвеждат в Търново, оттам – в Русе, за да бъде съден от съставения от извънредния съд, наречен криминален съвет. И да получи смъртна присъда – чрез обесване. До изпълнението ѝ обаче не се стига – на 30-ти юли 1868-ма заради раните си отива от този свят в Русенския затвор. Въпреки, че според историческите справки се счита, че Стефан Караджа е починал на 31-ви юли 1868-ма, надписът на кръста говори, че това се е случило ден по-рано – на 30-ти юли 1868-ма.

 

За тленните му останки се погрижила баба Тонка. Затова и днес му се пази в Къщата-музей „Баба Тонка“ в крайдунавския град. А оригиналният надгробен камък на Караджата строители откриват през януари 2014-та при реконструкцията на къщата.