Изключителна находка при разкопките на средновековната крепост „Малкото кале“ при с. Воден

Приключи първият етап от археологическите проучвания на средновековна крепост „Малкото кале“ край боляровското село Воден, съобщиха от Регионалния исторически музей. Те бяха ръководени от гл. ас д-р Стефан Бакърджиев и Явор Русев, като за поредна година се осъществиха с помощта на преподаватели и студенти от УниБИТ – София с ръководител доц. д-р Диана Стоянова. За съжаление това лято работата на специалистите бе прекъсната за кратко от опустошителния пожар в с. Воден, следи от който се виждат в и около крепостта.

Целта на археолозите бе да се завърши проучване на помещението, разположено непосредствено южно от главния вход на крепостта, в което през 2023 г. на вътрешното лице на източния крепостен зид бе открит и проучен част от стенопис. Характерът на откритата част от стенописа и намерените през последните три археологически сезона фрагменти даваха основание да се предположи, че проучваното помещение е имало функцията на параклис в рамките на средновековната крепост.

При извършените през това лято проучвания бе установено, че въпросното помещение е долепено до вътрешното лице на крепостния зид, има почти квадратна форма и размери север-юг – 4,50 м и изток-запад – 4,60 м, с вход с ширина от 2,60 м от запад към вътрешния двор на крепостта. Помещението е разделено на две части от два широки контрафорса – западна с размери 1,20 х 4,50 м и източна с размери 2,20 х 4,50 м. В източното вътрешно помещение в средата бе проучена кръстовидна структура с размери 1,50 х 1,50 м, изградена от ломени камъни и тухли, частично покрита със стенописи от север. Структурата вероятно е имала функцията на олтарна маса.

В югоизточния ъгъл на вътрешното (източно) помещение, по протежение на южната стена, бе проучена единична гробна камера, вкопана до материковата скала на дълбочина от 0,40 м под нивото на пода на помещението. Във височина достига на още 0,40 м над ходовото ниво. Изградена е в основата си от средни и дребни ломени камъни в редове, споени с бял хоросан. Камерата е покрита от тухли, споени с хоросан в четири реда. Отвън гробната камера е покрита с мазилка със следи от стенописи. В източния ѝ край бе проучена почти квадратна ниша, изградена в източната крепостна стена. При проучването бе установено, че северозападният край на гробната камера е разрушен и в гробницата е проникнато още в средновековната епоха, вероятно при превземането на крепостта в края на XII век. Вследствие тя вторично частично е запълнена от рушевини.

При зачистването на вътрешното пространство, въпреки проникването, бяха открити човешки кости в анатомичен порядък, включително и черепа на погребания. Той е бил положен в посока изток-запад, с глава на запад. Около костите се разкриха голямо количество железни пирони и скоби, което показва, че покойникът е погребан в ковчег.

Около черепа като гробни дарове бяха открити добре запазената половина на кръст-енколпион (реликварий, в който собственикът е бил поставил частици от светия кръст или костици от мощите на светец), билонова монета на император Мануил Комнин (1143-1180 г), както и каменен прешлен на вретено. Откритият прешлен води до предположението, че в гробната камера е погребана жена, но окончателният отговор на този въпрос ще бъден даден след извършване на допълнителен антропологичен анализ на костите.

Резултатите от настоящия сезон показаха, че помещението вероятно е параклис – крипта, в чийто приземен етаж са били разположени една или повече гробни камери на хора с изключително висок социален статус. При тазгодишните проучвания на помещението бяха открити също железен ефес (предпазител) на меч, част от връх на копие и значително количество фрагментирана луксозна и обикновена керамика. Настоящите разкопки потвърдиха досега предложената хипотеза, че крепостта “Малкото кале“ край с. Воден, е имала функцията на резиденция на висш византийски аристократ и е функционирала в периода от средата на XI до края на XII век, когато е била разрушена вероятно по време на Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.). На по-късен етап предстои теренна консервация на откритите структури, с оглед запазване целостта им.