Отбелязваме 129 години от рождението на голям ямболски художник

На тази дата (2 февруари) през 1894 г. в Ямбол е роден художникът Жорж Папазов, чието име носи ямболската художествена галерия. Той е шестото, последно дете в семейството на търговеца на едро Панайот Папазов и неговата съпруга Мария Сотирова. 

„Тук, в Ямбол, се роди – без всяка професионална основа и израсна в чужбина голям български художник, който навремето не получи нашето признание, но стана достоен член на Международната Парижка школа, чрез нея доби и известно световно признание.“, казва за него изкуствоведът Кирил Кръстев. 
Георги Папазов напуска родния си град едва 19-годишен, за да търси възможност да се реализира извън семейната търговия.
Първоначално се установява в Прага, където следва Инженерно-техническото училище за паркостроител и строител на вили. През 1918 г. заминава за Мюнхен, където посещава Частната художествена школа на Ханс Хофман; (един от основателите през 30-те години в САЩ т. нар. „лирична абстракция”). Запознава се с бъдещата си съпруга Беатриче Палазова, студентска по немска филология. След около две години посещава Виена, а през 1921 г. се установява в Берлин. Три години по-късно, в навечерието на Нова година заминава за Париж със съпругата си и там се установява за дълъг период от време. Запознава се с Жул Паскин, с когото се сприятелява, както и с френските художници Морис Вламенк и Андре Дерен.
През целия си живот Жорж Папазов прави различни опити да установи връзки с родината си, но не остава удовлетворен от отношението на държавата спрямо него и творчеството му.
През 1972 г., на 23 април, умира във Ванс, където живее и работи в края на живота си.
Като всички европейски творци, работили от началото на ХХ век, Жорж Папазов преминава през различни течения, прави различни експерименти, за да достигне до зрелия си стил, който го прави разпознаваем. Самият Жорж Папазов споделя пред Кирил Кръстев при една тяхна среща във Ванс: „Всичко опитвах – експресионизъм, инстинктивна живопис, пясъчна живопис, абстракционизъм, „блъскани бои“ (ташизъм), за да изразя моите блянове, мечти и видения, което е същност на моите разбирания за живопис.“