Преди 80 години: Екзекутират 72-ма представители на властта, армията и полицията край Ямбол

Преди 80 години в Ямбол е извършена екзекуцията на 72-ма представители на властта, на армията и на полицията. От 104-има изправени пред Народния съд четирима са оправдани. Останалите трябва да излежат присъдите си в затвор, при строг тъмничен режим. Всички са задължени да предадат недвижимите си имоти и парични суми в полза на държавата.  

За първи път за Народен съд се говори през есента на 1941 г. в обръщение на ЦК на БРП (к) към българите. В него е отправено предупреждение към народните представители, служители в администрацията, военните съдилища и органите на полицията, че за своите деяния ще бъдат „изправени пред народен съд“. Такива послания се отправят и в края на 1942 г. по радио „Христо Ботев“ от Москва, , обяснява Мария Иванова от отдел „Нова и най-нова история“ в Регионален исторически музей – Ямбол.

Официалното възникване на Народния съд като орган става възможно едва след преврата от 9 септември 1944 година, с който на власт идва правителството на Отечествения фронт. Веднага са направени и първите арести на набелязаните лица.

В Ямбол това са кметът Стоян Митев, околийският управител Антон Бояджиев, началникът на полицията и други „фашистки управници и техните помагачи.“ Същата е съдбата на кметовете, секретар-бирниците и на „всички, извършили престъпление спрямо народа“ в Ямболска околия.

По това време още няма закон, който да определя кой и по каква вина подлежи да бъде задържан. Следствията в повечето случаи се водят без посочени данни за виновност, но с пристрастие. В цялата страна започват убийства и злоупотреби с властта. Случаите на безследно изчезнали лица засилват тревогата сред населението. Всичко това налага по-скорошното изработване на Наредба-закон за Народния съд, което е направено в краткия срок между 18 – 24 септември 1944 г. Одобрена е от Министерския съвет на 30 септември и обнародвана в „Държавен вестник” на 6 октомври.

„Особено важно значение има дейността на Народния съд в Ямбол, чийто състав от народни съдии е избран от народа. На подсъдимата скамейка пред него бяха изправени да отговарят за своите престъпни деяния 104 души – бивши фашистки управници, полицаи, военни и техни помагачи, окървавили се с народна кръв в годините на въоръжената борба срещу фашизма. Съдът произнесе сурови, но справедливи присъди.“ Само толкова място е отредено за подсъдимите от Ямбол в официалната литература.

От Обвинителния акт на Ямболски народен съд, издаден на 10 януари 1945 г.  с народен обвинител Илия Маринов, разбираме имена, длъжности и пр. на  гореспоменатите 104-ма. Всички те са на възраст от 22 до 58 г., обвинени в това, че от 1941 г. до 9.IX.1944 г. са провеждали в Ямбол и околията политиката на фашистките правителства, поставяли в опасност живота на партизаните, техните близки, съмишленици и укриватели. Опожарявали и ограбвали имотите и ценностите им. По-голямата част са представители на армията и полицията. Сред тях се откроява името на генерал-майор Георги Младенов, командир на 3-та пехотна Балканска дивизия. В спомените си Петър Семерджиев пише: „Той беше изпратен в Ямбол по настояване на Димитър Димов, където беше продължено следствието му, за да бъде изведен като главен обвиняем в подготвения съдебен процес.“

Под № 2 е полк. Петър Донков, командир на 29-ти пехотен Ямболски полк от 1943 г.,  ръководил борбата срещу партизаните в Ямбол и околията. „Обаче неговата кървава, престъпна душа стига своя връх и проява в блокадата на Ямбол на 1 срещу 2 VI.1944 г.“, когато са арестувани Димитър Желязков, Ангел Вълев, Йордан Мишев, Любен Караиванов, както и Дечка Сюлемезова, Стоян Белчев, Йордан Андонов от с. Веселиново. Същите са разстреляни  на „Червен баир“.

Следва майор Коста Димитриев, началник на разузнавателната секция към щаба на 3-та пехотна Балканска дивизия. Той е сред първите арестувани дивизионни офицери.

Сред имената на полицаи, жандармеристи, разузнавачи, стражари не са пропуснати ямболските депутати в XXV ОНС Николай Султанов и Иван Керемедчиев, съдени от II състав на Народния съд в София.

Безспорно най-голям интерес (след 1990 г.) предизвиква  името на Стоян Митев, кмет на Ямбол през 1918-1919,1923-1934,1937-1944 г. Свидетелските показания доказват, че той не само не участва в организирането на блокадата на 1-2 юни 1944 г., но се и възмущава от убийството на партизаните. След излизането на Закон за защита на нацията (ЗЗН) няколкократно защитава ямболските евреи. Добрите дела, направени за съграждането му, не го спасяват от смъртното наказание, против което се подписват председателят на съда Никола Душков и един от членовете Михаил х. Митев, разказва Мария Иванова от Регионален исторически музей –Ямбол.

В рамките на две седмици, от 5 до 19 февруари 1945 г., Ямболският народен съд е готов с присъдите, които не подлежат на обжалване. На 19 февруари  е извършена екзекуцията, някъде около Ямбол, но къде точно, не е ясно.