Преди 96 години министър: Ямбол трябва да бъде унищожен

Ако сте били в Музея на бойната слава на Ямбол, то вероятно сте виждали секцията за 4-ти конен полк, който от 1889г. е с постоянен гарнизон тук. По време на Балканската война той взема участие в битките край днешния Тополовград и край селата около Лозенград в Турция.

По време на Междусъюзническата война 1913 г., охранява линията Мидия-Енос и Димотика, а 4-ти ескадрон е в състава на Първа армия за действия срещу сърбите по направление Салаш-Ново корито- Кралево село-Княжевац.

На днешната дата през 1916 г. по време на Първата световна война води боеве при Герингеч в Северна Добруджа.

За полка в Музея на бойната слава в Ямбол още посочват – „Взема участие в обезоръжаване на населението от Ямболска околия след деветоюнските събития 1923 г. и в потушаване на Септемврийското въстание в района на Нова Загора“.

Всъщност Законът за обезоръжаване на населението в България, съгласно Ньойския договор, е гласуван и публикуван в „Държавен вестник“ цяла година преди деветоюнския преврат - на 18 юли 1922 г. по време на първото правителство на Александър Стамболийски. Според изследователите на историята с отнемането на оръжието от цивилните българи, Стамболийски целял безапелационна победа на изборите през април 1923 г. Затова издава и Правилник за прилагане закона за обезоръжаването.

Писателят Христо Карастоянов припомня, че по този повод в Ямбол „мощната местна централа на анархо-комунистите без много приказки изкарва безбройните си членове (и още по-многобройните си привърженици ­ повечето ученици!) на МИРЕН митинг против заповедта на земеделското правителство да се изземе оръжието от населението. Денят е 26 март, а мястото е тукашният площад "Кобург“ /преименуван в началото на 30-те на миналия век като „Освобождение“/. Митингът на анархистите е окървавен от Четвърта конна жандармерийска дружина първо на самия площад, а после и в казармите. А един важен министър направо се провиква, че Ямбол трябва да бъде унищожен, разказва Христо Карастоянов.

За ямболци, които са били деца в ония години и по чиито спомени писателят пресъздава събитията, 26 март 1923 г. е останал в спомените с названието "ВОЙНАТА“!

Георги Шейтанов от Ямбол, който десет години по-рано е правил опит да подпали Ямболския Окръжен съд, а после организира бунт и в Централния Софийски затвор, след кървавите събития от март 1923 г., заедно с Васил Икономов от Айтос и други анархисти замислят да вдигнат във въздуха сградата на Министерския съвет по време на поредното му заседание.

Деветоюнският преврат обаче изпреварва атентата им.

После избухва Септемврийското въстание, организирано от БКП, но в което участват и леви земеделци и анархисти.

Според ямболския антифашистки съюз, дейно участие в подготовката на Септемврийското въстание взели Янко Кирчев, Георги Георгиев-Оджо, Димитър Димов Димитров, Кирил Ковачев, Съби Колев, Стоян Златев. Но в Ямбол, както и в Сливен, комунистите не са успели да превземат властта. Иначе Ямболската 4-та жандармерийска конна дружина нямаше да бъде изпратена в Нова Загора, където гарата, пощата, околийското управление и общината са в ръцете на комунистите от нощта на 20 септември 1923-та. За въстанието в Стара Загора пък се споменава анархистът Гочо Царвуля, обрал преди това ямболската поща, загинал от полицейски куршум на 19 септември същата година.

Според английския историк Ричард Крамптън, още в замисъла си въстанието е безперспективно, защото дори комунистите да бяха взели властта, “западните сили биха разрешили на съседните държави да съборят едно болшевишко правителство в София, както стана в Будапеща през 1919 г. с разгрома на Унгарската социалистическа република, просъществувала само 4 месеца.