Сирни заговезни в с. Генерал Тошево, община „Тунджа”

В с. Генерал Тошево Заговезни се нарича „Заговелки”. Вечерта на 17 март 2013 г. бе изпълнен прастарият български ритуал „хвърляне на стрели”. Необичайното тази година в Генерал Тошево бе прекрасното изпълнение на новосформираната фолклорно-танцова група „Пиргулянска китка”, което се състоя предната вечер и напълни местата в читалището. Участваха и певиците от местната самодейна група, а след концерта и посетителите се хванаха на хорото. Беше запален огън и часове се „хвърляха” запалени стрели в нощното небе. Обичаят е описан в художествената реалност на „Книга от пепел I”:
„Бе време за палене на огън по поляни и реки. В съответствие с обичая, по това време се шареше из горите, сред дъбове, дрян, габър, лешници, трънки, глоци, шипки, бръшлян и още какви дървета! Претърсваха гората и събираха клони от дърво с името мекиш за направата на стрели. Запалени от огъня на наречията, тези стрели носеха увещания за благосклонност към небето. Към нощното небе, под което се чертаеха самодивски пътища в горите. Не ходеха по тях, ами играеха. Такива пътища сепваха понякога ритуално бродещите из гората пийнали търсачи на мекиш. Когато го намереха, казваха: ”Ши ка’иш, че ний сме го садили, че да го знаем къде е!”
Връщаха се натоварени с пръти, като се гордееха с тях, смятаха ги за свои извисители. Тяхната подбраност говореше за душевността на носещия ги. От тях той трябваше да направи толкова стрели за колкото му стигнеше времето преди старейшината да запали огън на мястото за ритуала. Огън за наричания на стрели бе той. Символизиращи животи бяха тия стрели. Във всяка пълна със стрели кошница трябваше да има две, които се различават от останалите. Едната – голяма и с много уши – за Господ, а другата – различна само с това, че не е подострена, наречена кутуп – за кокошките. За начало и край служеха.
Когато в небето, сред звездите, из мястото което се нарича Тангра, полетяха стрели запалени от огъня, се дочуваха от тук и от там из гората много викове, много войове и много имена. Между възгласите, които правеха гората ехтяща и стрелите, които правеха небето раздвижено, имаше скрито единение. Полетът на всяка стрела диктуваше виковете на всеки наблюдател. Те се усилваха, когато стрелата се издигаше и стихваха, когато падаше. Виковете подкрепяха всяка стрела да лети и да лети… Тези викове, тези стрели и това единение помежду им, съчетани с огъня, звездите и гората, бяха дом за нашите мисли. Войове и опънато на тях нощно небе бе дома на мислите ни. Профучаваха молби из небето и всяка бе въплътена в оставяща светеща диря стрела. Всяка стрела бе змийска глава.
- Тъз за Госпооод! – се чуваше.
- Тъз за менеее! – се чуваше.
- Тъз за таткооо! – се чуваше.
- Тъз за майкааа! – се чуваше.
- Тъз за дядооо! – се чуваше.
- Тъз за бабааа! – се чуваше.
...
- Тъз за всичкитеее! – се чуваше.
- Тъз за онъъъз! – се чуваше.
…
-    Тъз за кокошкитеее! – се чуваше...”

Традициите в с. Генерал Тошево никога не са прекъсвали. Живи се спомените, поколенията ги почитат и пресъздават. Сега генералтошевци започват духовната и физическа подготовката за големия християнски празник Великден.

Димитър Михов