Обратно към категорията

Спомен за актьора, режисьора и човека Велко Кънев, който днес щеше да навърши 74 години

Добавено на: 31.07.2022 12:09
   

Хора и улици в родния му град Елхово пазят жив спомена за актьора, режисьора и човека Велко Кънев. Любимецът на публиката днес щеше да навърши 74 години. Пред местното читалище се издига негова бронзова фигура, а постоянна музейна експозиция, посветена на живота и творчеството му, може да бъде разгледана в „Бялата къща“ – емблематична сграда на тиха уличка в центъра на града.

За никого в Елхово не е тайна страстта към риболова на Велко Кънев. Общото хоби край бреговете на Тунджа го свързва и с Борис Янев. Той сподели в интервю за БТА любопитни спомени и истории от тяхното дългогодишно приятелство. „Добросърдечен, много щедър, с чувство за хумор и много силна самоирония. Такъв беше Велко!“ – така още го описва неговият приятел и съгражданин.

Риболовни истории от брега на Тунджа 

Преди да стане сериозен риболовец, Велко Кънев мятал въдици на Тунджа, но предпочитал разговорите за филми и книги с приятели край реката. По думите на Борис Янев, актьорът страстно се запалил по въдичарството „късно“ – на около 50-годишна възраст. Допреди това не разпознавал добре „най-доброто парче риба на масата“. На автомобила си отгоре Велко имаше багажник с много въдици, приличащ на контрабас, спомня си още приятелят му.

Той споделя и една забавна риболовна история с Велко Кънев и художника Янчо Петров. „Бяхме на Княжевския мост в посока Тополовград. Минахме моста и Янчо остана от другата му страна да лови риба. Ние с Велко преминахме през някакви бахчи (зеленчукови градини – бел. а.), които хората са си направили покрай реката. По едно време се зададе собственикът на бахчите, оказа се много културен възрастен човек. Двамата се заговориха с Велко, който изведнъж каза: „А бе, загубихме Янчо!“, а той му отвърна: „Така е, един по един си отиваме.“ В този момент паднахме на земята от смях“, разказа още с усмивка Янев.

Народен артист и народен човек

Освен голям народен артист, Велко Кънев беше и много народен човек. Едновременно скромен и щедър към приятелите си, допълва с насълзени очи Борис Янев. „Минаваме през някое село, връщайки от риболов ,и хората като го познаят, ще го измъкнат от прозореца на колата, прегръщат го, целуват го… народен човек“, споделя още приятелят на актьора.

Според него, Велко Кънев винаги се е раздавал за публиката, и на театралната сцена, и на големия екран. Тази му отдаденост особено си личеше в моноспектаклите – „Великденско вино“, „Даскал“ и „12 разгневени монолога“. С „Великденско вино“, спечели наградата „Аскеер“ за водеща мъжка роля през 1994 г., а „Даскал“ бе отличен с втора награда на Международния фестивал на моноспектаклите в Санкт Петербург през 2007 г., припомня Янев. Той споделя, че често е придружавал обичания наш актьор по време на турнетата му из страната.

„Велко пълнеше сцената, но обичаше да разчита сам на себе си. В „Даскал“, когато свършеше постановката, сакото му беше мокро, имаше огромно петно на гърба“, разказва още той. Спомня си и навлизането актьора в света на режисурата с първата му постановка „Дядо Коледа е боклук“. „Когато ми каза, че ще прави пиеса в София като режисьор, го попитах кои ще играят, а той ми отвърна: „Как кои? Най-добрите!“, допълва разказа си Борис Янев.

По думите му, Велко Кънев никога не е казал лоша дума за друг актьор и не позволявал да бъдат коментирани колеги от гилдията в негово присъствие. 

На раздумки с Велко Кънев в „Бялата къща“ и пред читалището в Елхово

През 2018 г., по случай 70-ата годишнина от рождението на Велко Кънев, в Елхово бе открита първата по рода си постоянна музейна сбирка. Експозицията е разположена в „Бялата къща“ – емблематична сграда на тиха уличка в центъра на града, която до 1989 г. е била дом на художественотворческата интелигенция. След това в нея е имало ресторант, където Велко обичал да сяда на раздумка с приятели.

Сред експонатите са множество снимки – от семейния архив и професионалния му път, печатни материали от постановките на Народния театър, в които Велко Кънев е участвал. Запазено място има и присъденият му през 2008 г. орден "Св. св. Кирил и Методий" – първа степен за заслуги в областта на културата и изкуството. Показан е и спомен от сценичния дебют на Велко Кънев, когато е едва на 14 години – театрална програмка от пиесата на Асен Босев „Кандидат за луната“, поставена от самодейната театрална трупа на сцената на читалището в Елхово. Дипломата му от ВИТИЗ, фотоси от младежките и войнишките му години, както и такива с въдица край Тунджа, съхраняват и до днес духа на Велко.

През 2019 г. в Елхово официално бе открит и паметник на Велко Кънев – негова бронзова фигура, която е дело на ямболския скулптор Петко Йорданов. Паметникът неслучайно се намира пред местното читалище „Развитие“, където още като ученик той прави първите си стъпки на театралната сцена.

Обичаният и незабравим български актьор Велко Кънев е роден на 31 юли 1948 г. и напусна този свят на 63-годишна възраст на 11 декември 2011 г. Той обаче продължава да живее в сърцата на публиката чрез едни от вечните български филми, в които участва в главните роли – „Оркестър без име“, „Матриархат“, „Мъжки времена“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Да обичаш на инат“ „Бой последен“ и др. Изиграл е и над 40 роли в театъра, повечето от които на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов създават и групата НЛО, която прераства в телевизионен проект, изразяващ ярка сатира на социализма.

Източник: БТА


Вижте оше

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

 

Времето в Ямбол

Видео

Ветеринари влязоха във фермата на Ана Петрова от Болярово
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!