Обратно към категорията

Светец ли е дякон Игнатий?

   

Светец ли е дякон Игнатий? Проф. д-р Надежда ДРАГОВА

Да! До 20 юли 2004 година.
Беше канонизиран (което значи обявен и приет в лоното на Църквата като светец) от алтернативния Синод - при спазване на всички правила в православието.
- Вече не е! 
От 21 юли 2004 г., когато пред очите на християнска България изгониха от храмовете им свещениците, които отслужваха негова служба, и ги натикаха в полицейски камионетки за “криминално проявени”. А новоизпратените на тяхно място свещеници свалиха иконата му, окачена до църковните двери. Сега не е известно и тя къде е.

ОФИЦИАЛНИЯТ СИНОД АНУЛИРА КАНОНИЗАЦИЯТА МУ

Първоначално се чуха мънкащи обяснения защо е невъзможно йеродякон Игнатий да бъде светец. Към недомлъвките се намеси за яснота и професор Божидар Димитров - да напомни за невинно убития от Левски ратай, препречил се при нападение на чорбаджийския дом. И всичко заглъхна. Мир и покой вече близо четири години!

Тогава се вцепених, покрусена от оскверняването на всички мои морални и родолюбиви опори. Каква е нравствеността на институция, безнаказано погазваща най-свята памет, за да разчиства сметките си (обръщам внимание на сметките! ) със свои вътрешни опоненти? Сега осъзнавам - изминалите три тихи години са били исторически нужни за нашето сънено общество - да му се проясни неоспоримо КОЙ КОГО ОСВЕТЯВА и РАЗ-СВЕТЯВА.

Днес заслепително се осветиха далаверите и комерсиалната алчност на силови фигури в този Синод (повече не мога да го споменавам, съгласувано с каноничната дума “Свети”).

Прояснява се, че тогава евентуалното признаване светостта на дякон Игнатий би заплашило мрака на неблагочестието им. Така синодалните старци отрекоха не Дякона, а себе си като верски пълномощници на българската нация. Защо не потърсиха свидетелството на някого от тази нация? Деца от училище да бяха попитали! Въпросът “Кой е дякон Игнатий?” стои във всичките им изпитни тестове. Азбукарчетата знаят и ще отговорят:

- Дякон Игнатий е мъченик за свободата на България. Той е Васил Иванов Кунчев от Карлово. По време на военни обучения Раковски го назовава Левски. А в тайната подготовка за всеобщо въстание съзаклятниците го наричат “Апостола на свободата”. Бива заловен от турската власт, съден и обесен край тогавашна София през 1873 г. Гробът му е неизвестен. Преставам да разкривам случая емоционално. Поставям само два въпроса:

1.Спазени ли са процедурите за деканонизация? Кои свидетели изслуша назначеният Синод, за да задраска, отхвърли, отмени вече въведена в богослужение святост?

2. Светец ли е йеродякон Игнатий?

Първо: свидетелите! Явява се народний поет Иван Вазов - Пловдив 1881г.:

“Селяните прости СВЕТЕЦ го зовяха...”

“...О, бесило славно... Теб те ОСВЕТИ смъртта на героите! СВЕЩЕНО СИ ТИ! ...”

Никой българин не е оспорил тази присъда вече 120 години.

Само официалният Синод сега я анулира, без да обнародва съображения.

Втора точка: Има ли свидетели, че е извършвал чудеса приживе и след смъртта си? Кой ще се яви да удостовери чудеса -задължителното условие за канонизация?

Явяват се мнозина. Единогласно като в античен хор: “Той преобрази цял народ от рая в свободолюбиви люде! "

Трета точка: Трябва да се изслуша и задължителният свидетел, наричан официално АДВОКАТ НА ДЯВОЛА. Той ще изложи греховете му, които не разрешават канонизация. Вече чухме проф. Б. Димитров. Други?

... Синодален говорител, вероятно: “Той се обрече на Църквата - йеродякон беше! А се разстрига, хвърли расото, прелъсти се от оръжия и светски работи. Това е смъртен грях! " Да оспорят адвокатите на дявола се явяват всички, които са познавали Левски приживе. В публикуваните им спомени изрично се подчертава, че и без расо Апостолът неотменимо е спазвал обета си: безбрачие и целомъдрие, братска любов и помощ към страдащите. А дяконската му клетва за НЕСТЯЖЕНИЕ (отказване от материални блага и имоти) е проверявана от джобното му тефтерче, където е записвал разноските си - аскетично самоограничавани.

Усърдно се е черкувал, въпреки принудата да избягва публичност. Съратникът му, диарбекирският заточеник поп Минчо Кънчев, разказва за посещението му в с. Коларово през коледните пости на 1871 г.: “Мартинката (къса пушка) оставихме в нази, а ние отидохме на вечернина, защото беше събота този ден. Тази нощ имаше събрание и от околните села по няколко мина. Сутрената Левски пя в черквата. И които не го знаеха, думаха: “Отгде й този даскал, много хубаво пей?” “Не сме чули такъв певец друг път в черква”. “Той е пял, ама с други дрехи, затова сте забравили...” (“Видрица”, I, 261.)

По икиндия - вечерня; през нощта събрание; “на сутрената” - литургия... Такъв е ритъмът на апостолското му “служение” по пътищата към истините. Няма двоумение! При всякакви обстоятелства йеродякон Игнатий е отслужвал и по църковното си посвещение. Имаме и свидетели, че за него то не е било дълг, а постигната същина.

София, 1873: поп Тодор е извикан да го изповядва преди изпълнението на смъртната присъда. Свещеникът живее и след Освобождението, но опазва изповедалната тайна. Мълчи пред любознателността на невежи и вежи - какво е споделил Левски. Съобщава само какво на него е поръчал: “Васил Левски стоеше вързан до стълба на бесилката, слаб и блед, но с поглед смел и остър. Аз отидох при Левски и откакто (щом като) го изповядах, почнах да чета отпускната в случая молитва и когато споменах името “раба божия Василия”, Левски ме пресече и каза: “Споменувай ме в молитвите си, отче попе, с името йеродякон Игнатий! " Под бесилото е йеродяконът! Йеродяконът тръгва за онзи “връх, откъдето виждаше духа към безсмъртието най-прекия път” (пак Вазов).

... Букурещ, 1875, есента. Христо Ботев издава стенен календар за предстоящата 1876 г. с лика на Апостола. Под него е изписал името му от несъчетаеми съставки: “ДЯКОН ВАСИЛ ЛЕВСКИ” (църковно-светско-конспиративно). А под името публикува за пръв път стихотворението “О, майко моя, Родино мила).

Месеци след смъртта на Ботев, още през август 1876 г., емигрантският вестник “Нова България” препечатва само стихотворението, но със същия надслов: “Дякон Васил Левски). И досега литераторите дискутират: това заглавието му ли е или е бил пренесен механично надписът под портрета от календара?

Вън от спора им е, че Левски за всички е бил и Дяконът! Официалният Синод ни усъмнява дали е изпълнявал обета си, а се прави, че не му е известен другия негов по-висш християнски сан: ВЕЛИКОМЪЧЕНИК.

Васил Кунчев приема монашеството, за да се подготви за себежертва като НОВОМЪЧЕНИК. Това са знаели съратниците му, на които той пише: “Аз съм се обрекъл курбан на отечеството”. Знаела го е и майка му, защото внучките й разказват по-късно, че в деня на обесването му тя ги е закичила със зелено и им обяснила: “Днес е голям ден за вуйчо ви! " И Ботев го е знаел: в издадения от него стенен календар за 1875 г. е вмъкнал редом с имената на християнските светци и на български революционери. С най-високата святост ВЕЛИКОМЪЧЕНИК е вписал Левски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Ангел Кънчев.

Знае го и съвременната наука за духовните движения на Балканите, която очертава няколковековна парабола на НОВОМЪЧЕНИЧЕСТВОТО от края на XIV до края на XIX век. Това религиозно движение е инспирирано от монасите в Света гора в усилието им да опазят християните от доброволно приемане вярата на господарите. На Атон бива организирано и училище за новомъченици, където чрез примера на Христос, “жертвен агнец”, ги възпитават мистично и ги подготвят психологически за предстоящите мъчения. За място на саможертвения им подвиг избират най-оживените центрове на империята.

НОВОМЪЧЕНИЧЕСТВОТО е мотивирано от несъстоялия се Страшен съд в Библейската (от Сътворението на света) 7000-на година. Тогава всички християни, и на Запад, и на Изток, очакват Второто пришествие. (Погледнете само гравюрите на Дюрер или експедицията на Колумб! ) Според различни изчисления, седемхилядната библейска година е трябвало да настъпи след Христа в 1492 (тогава я чакат и в Рилския манастир) или най-късно в 1500 година.

На балканските християни завладяването от османците им стоварва всички мъки и изпитания, описани като пророчество за навечерието на Страшния съд. А той не се състоява. Защо? Светогорски богослови откриват един от възможните отговори във “Видение Йоаново”. Там, на воплите на първохристиянските мъченици докога ще чакат присъдата на Христос, е отговорено свише, че още не се е изпълнил броят на самопожертвалите се за човешкия род. И за да се ускори есхатологическото събитие - въдворяване на “вечна правда, вечна обич на света” - драговолно загиват до края на ХIХ век над 190 новомъченици от всички християнски народи в Империята. Първият подвиг е в София в 1515 г. на 18-годишния златар св. Георги Нови Софийски, последван след десетилетия от св. Георги Новейши, св. Никола Нови и още българи в други центрове на Империята.

Васил Иванов Кунчев изпитва обаянието на мъчениците като ученик в Стара Загора, където се чества с висок пиетет новомъченикът св. Игнатий Старозагорец. В юношеския си порив да намери своето призвание, синът на Гина Кунчева открива в примера на старозагорския новомъченик величието на саможертвата за другите. И после при замонашването си избира неговото име: Игнатий; не свое, започващо с буквата “В”, каквато е била традицията. А годините натрупват в оброка му за саможертва нова мотивация: “Ако печеля - печели цял народ; ако губя - губя само мене си”. Отключват се нови идеи, прозрения и енергии... Новомъченичеството придобива много дълбок смисъл в саможертвата на Апостола. Не може да се осветли в редове, предизвикани от една полемика. Въведохме го, за да напомним, че е пренебрегната православната процедура: всички новомъченици на Балканите са канонизирани! Гръцката църква е признала светия подвиг на свои близо 190 мъченици до 1840 г. Те имат църковен празник и служба. В отделни книги се издават житията им.

ТОВА Е ОТКАЗАНО ОТ БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА НА ЙЕРОДЯКОН ИГНАТИЙ!

А нужно ли му е признание за святост? Не е ли преклонението пред Апостола и всенародно, и непреходно?

На нас - не, на него е нужно! За религиозните българи - да имат своя небесен покровител и пример. За лаиците - в измеренията на религиозна святост докрай да разберем неговите духовни и интелектуални прозрения, за да вървим вярно “по дирите” на един голям хуманист, на политик с трезви спасителни решения, на пророк за единственото достойно за българите време - когато ще пораснат за братство с просветеното човечество.

 













Вижте още

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Коментари

 

#35 Атанас Атанасов 19.07.2012 08:37

"И Ботев го е знаел: в издадения от него стенен календар за 1875 г. е вмъкнал редом с имената на християнските светци и на български революционери. С най-високата святост ВЕЛИКОМЪЧЕНИК е вписал Левски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Ангел Кънчев." Ботев бил издал някакъв си измислен от него календар и там поставил името на Левски редом с имената на християнските светци. И това според авторката е достатъчно условие Левски да бъде признат за светец(!?)... Е да, ама Ботев не е инстанция, отговорна за канонизирането на светци, още повече, че той си е бил абсолютен атеист. В "Моята молитва" Ботев най-недвусмислено обявява, че не вярва в Бога, "който е на небесата, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове..." Тук освен атеизъм Ботев демонстрира и явно презрение към Православното християнство, т. е. от една страна той отрича Православието като религиозна доктрина, а от друга - най-произволно и самоволно решава кой да бъде православен светец, което си е абсолютен абсурд... Ами не знам! Аз така и не разбрах, защо авторката се позовава на Ботев и какво изобщо е искала да каже, защото цитираният от нея случай доказва по-скоро обратното, това че Левски не е и не трябва да бъде канонизиран за светец.


#34 Атанас Атанасов 01.07.2012 21:31

"Колкото до проф. д-р Надежда Драгова - публикуваме кратката й биография - тя предизвиква респект у всеки мислещ човек. ... Автор е на множество пиеси с над 40 постановки в България и чужбина..." "Множество пиеси..." Явно никой не знае точният брой на пиесите на Надежда Драгова, защото почти няма информация за тях в и-нет. Приемаме, че са около 10 или малко повече... Споменават се 40 постановки - горе долу бива, ако ставаше въпрос за една или две пиеси, изпълнявани от ЕДНА театрална трупа за един-два сезона. Именно тогава пиесата минава за успешна и успява да си изплати разходите. Но явно в случая не е така. Тук се говори за "множество" пиеси играни вероятно от много и най-различни трупи в т. ч. и в чужбина. Значи всяка една от тия пиеси се е играла средно 1, 2 или максимум 3-4 пъти от различните трупи, а това е крайно недостатъчно. Не изключвам вероятността някои от пиесите на тази авторка да са се играли само веднъж - на премиерата. А най-вероятно е всичките тези 40 представления да са били организирани във връзка с някаква историческа годишнина или честване, когато някоя държавна или друга институция е откупвала правата за представлението и входът е бил свободен. А това съвсем не е критерий дали пиесата има някаква стойност. Истински стойностните пиеси се продават без намесата на държавата, когато зрителите сами и пожелание идват в театрите и си купуват билети. И такива пиеси имат дълъг живот и се играят 40-50, а някои и над 100 пъти и то само от една трупа, да не говорим, че с времето този резултат се мултиплицира, защото истинските шедьоври се утвърждават във времето и започват да се играят от най-различни трупи в различни театри в т. ч. и зад граница. И какво излиза с въпросните 40 представления на множеството пиеси на Н. Драгова. Животът им е свършвал едва ли не на самата премиера.  Като драматург Н. Драгова е просто неизвестна. (Аз поне досега не бях я чувал). Или по-точно, известна е може би, но само с това, че пиесите й не се играят. Ами какъв драматург е тогава?... Фактите говорят, че имаме типичен пример на графомания.

 

 

#33 Атанас Атанасов 24.06.2012 19:56

"Константинополската патриаршия на Източната Римска империя е узурпирана от гърци и днес те макар символично демонстрират върховенство сред православния свят." Изразът "символично демонстрират върховенство" е абсурден, защото не можеш да демонстрираш нещо, което го нямаш, освен ако не искаш да станеш за смях. Самото съчетание между думите "символично" и "върховенство" звучи крайно съмнително и нелогично, защото върховенството няма да е върховенство, ако е само символично, тоест бутафорно и нищо не значещо. А точно такава е длъжността на Вселенския патриарх. Първо, няма власт над автокефалните църкви. И второ. В буквалния смисъл той е подчинен на турската държава и е принуден да търпи от нея всякакви унижения. Когато го избират това става само след даване на съгласие от страна на Турция, иначе избирането му няма да се счита за законно. Постоянно му се напомня, че се намира в ислямска държава и че трябва да се съобразява с това. Наскоро върховният съд на Турция му забрани да се нарича вселенски, защото това било неуважение към другите религии в страната. Постоянно се чуват изявления на висши турски служители, че този човек (т. е. Вселенският патриарх) трябвало да бъде поставен на мястото му и да не си въобразява, че може да играе ролята на папа... И за патриархът не остава нищо друго освен да се съгласява и да се подлага на всичките унижения, които му устройват турците. Когато преди време Вартоломей беше в България ми направи впечатление, че той даваше интервютата си на турски език, явно за да демонстрира раболепие и подчинение на господарите си в Турция... И къде е тук узурпирането на властта и върховенството? - Няма ги! "Днес логично е Символичния върховен патриарх на православните да бъде руснак, българин, сърбин или грък." И кому е нужно това? То просто не ни трябва.


#32 Атанас Атанасов 24.06.2012 19:08

"ИРИ никога не е била гръцка държава." ЛЪЖА!... А каква може да е една държава, в която официалният език е гръцкият и то не само за административно общуване, а и езикът за комуникиране на народите в нея е гръцки, както и езикът на образованието, езикът на литературата, на цялостната византийска култура - всико е било на гръцки. Макар официално да не се е наричала Гърция, ИРИ фактически си е била гръцка държава носител на гръцката култура през Средновековието и естествен продължител на античната гръцка култура. Всъщност, ако се придържаме стриктно и буквално към терминологията излиза, че държава с име Гърция започва да съществува едва през първата половина на 19 в., след освобождението им от турците. Но това не означава, че тя не е съществувала преди това под други форми и във вид на държави с други имена. Подобен е примерът и със Свещената римска империя през Средновековието. И тук името няма нищо общо с действителността или с каквато и да е Римска империя, защото на практика това си е била една германска държава, нищо че името й не е Германия.

 

 

#31 Атанас Атанасов 24.06.2012 18:41

"Днешна Гърция няма патриарх, защото техният патриарх е Вселенския и т.н. " И какво от това? Това си е техен проблем, а не наш. Теоретично и ние можем да решим Вселенският патриарх да е наш патриарх, но ще е унизително за нас и затова не го правим. А иначе, Вартоломей или Максим - разлика няма да има никаква.


#30 Атанас Атанасов 21.06.2012 11:45

Относно архонтите: Наркотрафикът си е престъпление отвсякъде, докато търговията с оръжие се извършва съгласно закони приети от нашия висш законодателен орган наречен Народно събрание, тоест няма как да са престъпление, ако законите се спазват. Явно ти, г-н Каменов, имаш предвид не формалната страна на закона, а съблюдаването на някакви морални принципи, които да съответстват на общоприетите ни представи за Църквата в морално-етичен план. Да, тук разминаването е голямо и представите ни се объркват. Но и тук няма място за аналогии между президента на САЩ и нашите попове, защото боравим пак с различни материи - светска и духовна - подвластни на диаметрално противоположни принципи и закономерности, които нерядко взаимно се изключват, тоест не можеш да прилагаш светските закони в църквата и обратното. Американският президент е зависим от много фактори и е принуден да се съобразява с тях - било страх от евентуален импийчмънт, било воля на избирателите, които може и да не го преизберат на следващите избори. Докато нашите попове на практика зависят само от себе си... и от парите на "архонтите" разбира се (а може да зависят и от волята на Господ-Бог, знае ли човек). Така че и те май са зависими!

 

 

#29 Камен Каменов 21.06.2012 11:07

Атанасов това е дискусия и изразявам лично мнение! Сигурно много хора няма да са съгласни с мен! Прочетох твоето мнение ти прочете моето мнение хайде сега всеки по живо по здраво да си гледа отпуската!


#28 Атанас Атанасов 21.06.2012 10:55

"Светец в сърцата на българите". Така завършва всеки спор за Левски - да бъде ли светец или не. Всичко започва с гръм и трясък: Ама как може? Какво чакат поповете? Защо още не го правят светец? После се стига до задънена улица, спорът зацикля и се намира някой, който предлага компромисен вариант: Нищо, че не е светец, нали е такъв в сърцата ни... Един вид утешителна награда. Подобен е стилът и в некролозите. Човекът там "не е умрял", защото продължавал да живее в сърцата ни. Така да е!... А защо беше нужна цялата тая дандания досега?!

 

 

#27 Камен Каменов 20.06.2012 07:00

Светец ли е дякон Игнатий? Да, Левски е светец в сърцата на българите! Това е важното! Относно Вселенската патриаршия Атанасов, бягаш по тънка лайсна. Символичното върховенство на Вселенската гръцка патриаршия в Цариград демонстрира върховенството на Първия гръцки поп сред равни. Константинополската патриаршия на Източната Римска империя е узурпирана от гърци и днес те макар символично демонстрират върховенство сред православния свят. ИРИ никога не е била гръцка държава. Днешна Гърция няма патриарх, защото техният патриарх е Вселенския и т.н. Днес логично е Символичния върховен патриарх на православните да бъде руснак, българин, сърбин или грък. Макар и със символична власт Истанбулската париаршия дали ще се съгласи върховен поп да не е етнически грък? Но това е друга тема. Относно архонтите разбирам, че според теб щом някой дава пари на църквата тя символично му дава титли на хартийка без да се интересува за произхода на парите. Нито един щатски президент няма да получи пари за предизборната си кампания от наркотрафиканти например. Разбираш ме нали.


#26 Атанас Атанасов 19.06.2012 21:37

"Църквата трябва да е придатък на държавата а не отделна система която мисли за фърчащи духове." Колко странно?!... Църквата трябвало да бъде придатък на държавата... Приемам, че човекът не е искал да каже това, а само се е майтапел. А дали наистина не го е казал насериозно и с всичкия си акъл?! Църква, която да няма собствен ум, собствена воля, собствено лице и облик, а да отразява само волята на държавата и тия дето ръководят държавата, да им се подчинява ако трябва и други работи да прави... Абе, момче, за какво ти е такава Църква? Ами то това вече не е Църква, а мома на повикване!

 

РЕКЛАМА

Банер 1

 

Времето в Ямбол

Видео

Поставиха паметна плоча и кръстиха площад на името на певицата Елена Граматикова
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!