Светец ли е дякон Игнатий?
Проф. д-р Надежда ДРАГОВА
Да! До 20 юли 2004 година.
Беше канонизиран (което значи обявен и приет в лоното на Църквата като светец) от алтернативния Синод - при спазване на всички правила в православието.
- Вече не е!
От 21 юли 2004 г., когато пред очите на християнска България изгониха от храмовете им свещениците, които отслужваха негова служба, и ги натикаха в полицейски камионетки за “криминално проявени”. А новоизпратените на тяхно място свещеници свалиха иконата му, окачена до църковните двери. Сега не е известно и тя къде е.
ОФИЦИАЛНИЯТ СИНОД АНУЛИРА КАНОНИЗАЦИЯТА МУ
Първоначално се чуха мънкащи обяснения защо е невъзможно йеродякон Игнатий да бъде светец. Към недомлъвките се намеси за яснота и професор Божидар Димитров - да напомни за невинно убития от Левски ратай, препречил се при нападение на чорбаджийския дом. И всичко заглъхна. Мир и покой вече близо четири години!
Тогава се вцепених, покрусена от оскверняването на всички мои морални и родолюбиви опори. Каква е нравствеността на институция, безнаказано погазваща най-свята памет, за да разчиства сметките си (обръщам внимание на сметките! ) със свои вътрешни опоненти? Сега осъзнавам - изминалите три тихи години са били исторически нужни за нашето сънено общество - да му се проясни неоспоримо КОЙ КОГО ОСВЕТЯВА и РАЗ-СВЕТЯВА.
Днес заслепително се осветиха далаверите и комерсиалната алчност на силови фигури в този Синод (повече не мога да го споменавам, съгласувано с каноничната дума “Свети”).
Прояснява се, че тогава евентуалното признаване светостта на дякон Игнатий би заплашило мрака на неблагочестието им. Така синодалните старци отрекоха не Дякона, а себе си като верски пълномощници на българската нация. Защо не потърсиха свидетелството на някого от тази нация? Деца от училище да бяха попитали! Въпросът “Кой е дякон Игнатий?” стои във всичките им изпитни тестове. Азбукарчетата знаят и ще отговорят:
- Дякон Игнатий е мъченик за свободата на България. Той е Васил Иванов Кунчев от Карлово. По време на военни обучения Раковски го назовава Левски. А в тайната подготовка за всеобщо въстание съзаклятниците го наричат “Апостола на свободата”. Бива заловен от турската власт, съден и обесен край тогавашна София през 1873 г. Гробът му е неизвестен. Преставам да разкривам случая емоционално. Поставям само два въпроса:
1.Спазени ли са процедурите за деканонизация? Кои свидетели изслуша назначеният Синод, за да задраска, отхвърли, отмени вече въведена в богослужение святост?
2. Светец ли е йеродякон Игнатий?
Първо: свидетелите! Явява се народний поет Иван Вазов - Пловдив 1881г.:
“Селяните прости СВЕТЕЦ го зовяха...”
“...О, бесило славно... Теб те ОСВЕТИ смъртта на героите! СВЕЩЕНО СИ ТИ! ...”
Никой българин не е оспорил тази присъда вече 120 години.
Само официалният Синод сега я анулира, без да обнародва съображения.
Втора точка: Има ли свидетели, че е извършвал чудеса приживе и след смъртта си? Кой ще се яви да удостовери чудеса -задължителното условие за канонизация?
Явяват се мнозина. Единогласно като в античен хор: “Той преобрази цял народ от рая в свободолюбиви люде! "
Трета точка: Трябва да се изслуша и задължителният свидетел, наричан официално АДВОКАТ НА ДЯВОЛА. Той ще изложи греховете му, които не разрешават канонизация. Вече чухме проф. Б. Димитров. Други?
... Синодален говорител, вероятно: “Той се обрече на Църквата - йеродякон беше! А се разстрига, хвърли расото, прелъсти се от оръжия и светски работи. Това е смъртен грях! " Да оспорят адвокатите на дявола се явяват всички, които са познавали Левски приживе. В публикуваните им спомени изрично се подчертава, че и без расо Апостолът неотменимо е спазвал обета си: безбрачие и целомъдрие, братска любов и помощ към страдащите. А дяконската му клетва за НЕСТЯЖЕНИЕ (отказване от материални блага и имоти) е проверявана от джобното му тефтерче, където е записвал разноските си - аскетично самоограничавани.
Усърдно се е черкувал, въпреки принудата да избягва публичност. Съратникът му, диарбекирският заточеник поп Минчо Кънчев, разказва за посещението му в с. Коларово през коледните пости на 1871 г.: “Мартинката (къса пушка) оставихме в нази, а ние отидохме на вечернина, защото беше събота този ден. Тази нощ имаше събрание и от околните села по няколко мина. Сутрената Левски пя в черквата. И които не го знаеха, думаха: “Отгде й този даскал, много хубаво пей?” “Не сме чули такъв певец друг път в черква”. “Той е пял, ама с други дрехи, затова сте забравили...” (“Видрица”, I, 261.)
По икиндия - вечерня; през нощта събрание; “на сутрената” - литургия... Такъв е ритъмът на апостолското му “служение” по пътищата към истините. Няма двоумение! При всякакви обстоятелства йеродякон Игнатий е отслужвал и по църковното си посвещение. Имаме и свидетели, че за него то не е било дълг, а постигната същина.
София, 1873: поп Тодор е извикан да го изповядва преди изпълнението на смъртната присъда. Свещеникът живее и след Освобождението, но опазва изповедалната тайна. Мълчи пред любознателността на невежи и вежи - какво е споделил Левски. Съобщава само какво на него е поръчал: “Васил Левски стоеше вързан до стълба на бесилката, слаб и блед, но с поглед смел и остър. Аз отидох при Левски и откакто (щом като) го изповядах, почнах да чета отпускната в случая молитва и когато споменах името “раба божия Василия”, Левски ме пресече и каза: “Споменувай ме в молитвите си, отче попе, с името йеродякон Игнатий! " Под бесилото е йеродяконът! Йеродяконът тръгва за онзи “връх, откъдето виждаше духа към безсмъртието най-прекия път” (пак Вазов).
... Букурещ, 1875, есента. Христо Ботев издава стенен календар за предстоящата 1876 г. с лика на Апостола. Под него е изписал името му от несъчетаеми съставки: “ДЯКОН ВАСИЛ ЛЕВСКИ” (църковно-светско-конспиративно). А под името публикува за пръв път стихотворението “О, майко моя, Родино мила).
Месеци след смъртта на Ботев, още през август 1876 г., емигрантският вестник “Нова България” препечатва само стихотворението, но със същия надслов: “Дякон Васил Левски). И досега литераторите дискутират: това заглавието му ли е или е бил пренесен механично надписът под портрета от календара?
Вън от спора им е, че Левски за всички е бил и Дяконът! Официалният Синод ни усъмнява дали е изпълнявал обета си, а се прави, че не му е известен другия негов по-висш християнски сан: ВЕЛИКОМЪЧЕНИК.
Васил Кунчев приема монашеството, за да се подготви за себежертва като НОВОМЪЧЕНИК. Това са знаели съратниците му, на които той пише: “Аз съм се обрекъл курбан на отечеството”. Знаела го е и майка му, защото внучките й разказват по-късно, че в деня на обесването му тя ги е закичила със зелено и им обяснила: “Днес е голям ден за вуйчо ви! " И Ботев го е знаел: в издадения от него стенен календар за 1875 г. е вмъкнал редом с имената на християнските светци и на български революционери. С най-високата святост ВЕЛИКОМЪЧЕНИК е вписал Левски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Ангел Кънчев.
Знае го и съвременната наука за духовните движения на Балканите, която очертава няколковековна парабола на НОВОМЪЧЕНИЧЕСТВОТО от края на XIV до края на XIX век. Това религиозно движение е инспирирано от монасите в Света гора в усилието им да опазят християните от доброволно приемане вярата на господарите. На Атон бива организирано и училище за новомъченици, където чрез примера на Христос, “жертвен агнец”, ги възпитават мистично и ги подготвят психологически за предстоящите мъчения. За място на саможертвения им подвиг избират най-оживените центрове на империята.
НОВОМЪЧЕНИЧЕСТВОТО е мотивирано от несъстоялия се Страшен съд в Библейската (от Сътворението на света) 7000-на година. Тогава всички християни, и на Запад, и на Изток, очакват Второто пришествие. (Погледнете само гравюрите на Дюрер или експедицията на Колумб! ) Според различни изчисления, седемхилядната библейска година е трябвало да настъпи след Христа в 1492 (тогава я чакат и в Рилския манастир) или най-късно в 1500 година.
На балканските християни завладяването от османците им стоварва всички мъки и изпитания, описани като пророчество за навечерието на Страшния съд. А той не се състоява. Защо? Светогорски богослови откриват един от възможните отговори във “Видение Йоаново”. Там, на воплите на първохристиянските мъченици докога ще чакат присъдата на Христос, е отговорено свише, че още не се е изпълнил броят на самопожертвалите се за човешкия род. И за да се ускори есхатологическото събитие - въдворяване на “вечна правда, вечна обич на света” - драговолно загиват до края на ХIХ век над 190 новомъченици от всички християнски народи в Империята. Първият подвиг е в София в 1515 г. на 18-годишния златар св. Георги Нови Софийски, последван след десетилетия от св. Георги Новейши, св. Никола Нови и още българи в други центрове на Империята.
Васил Иванов Кунчев изпитва обаянието на мъчениците като ученик в Стара Загора, където се чества с висок пиетет новомъченикът св. Игнатий Старозагорец. В юношеския си порив да намери своето призвание, синът на Гина Кунчева открива в примера на старозагорския новомъченик величието на саможертвата за другите. И после при замонашването си избира неговото име: Игнатий; не свое, започващо с буквата “В”, каквато е била традицията. А годините натрупват в оброка му за саможертва нова мотивация: “Ако печеля - печели цял народ; ако губя - губя само мене си”. Отключват се нови идеи, прозрения и енергии... Новомъченичеството придобива много дълбок смисъл в саможертвата на Апостола. Не може да се осветли в редове, предизвикани от една полемика. Въведохме го, за да напомним, че е пренебрегната православната процедура: всички новомъченици на Балканите са канонизирани! Гръцката църква е признала светия подвиг на свои близо 190 мъченици до 1840 г. Те имат църковен празник и служба. В отделни книги се издават житията им.
ТОВА Е ОТКАЗАНО ОТ БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА НА ЙЕРОДЯКОН ИГНАТИЙ!
А нужно ли му е признание за святост? Не е ли преклонението пред Апостола и всенародно, и непреходно?
На нас - не, на него е нужно! За религиозните българи - да имат своя небесен покровител и пример. За лаиците - в измеренията на религиозна святост докрай да разберем неговите духовни и интелектуални прозрения, за да вървим вярно “по дирите” на един голям хуманист, на политик с трезви спасителни решения, на пророк за единственото достойно за българите време - когато ще пораснат за братство с просветеното човечество.
Вижте още
Коментари
#15 Любо 18.06.2012 20:02
Хехе, ти си голяма скица, Атанасов! Направо ме усмърти с тези си „разсъждения”, хехе! Голям мерак си имал, брато, учен да ставаш, ама тя тая работа само с мерак не става. Трябва и ... нали знаеш. Т.е. продължаваш с навивациите и си мислиш, че казваш некви голеееми открития. Тръгнал Льолю на просветените просвета да дава! Хехе Наистина си голяма скица. И е толкова абсурдно написаното от теб, че няма смисъл да се оборва. Ама заради другите, които четат изцепките ти да подчертая няколко важни неща. Ти явно си нямаш и бъкел представа от история на християнството и история на хр. църква, и оправдаваш липсата си на познания с това, че само поповете според теб били компетентни по нея. Не, пич, историята и делата на Българската църква са част от историята и делата на българите и на България. През Средновековието българската книжовност - това са богослужебните книги, Златният век на България, това е силна държавна власт + самостоятелна силна църква. И т.н. По-нататък - първата част от прословутата, но явно непозната за теб етапност на Българското Възраждане е именно църковната свобода на българите. Сиреч – вероизповедание на български език и прогонване на гръцките килимявки от българските храмове. Така че написаното от теб: „освобождението на България - няма нищо общо с религията” показва непознаване на историята. Та това се учи в началните класове, извинявай! Явно по тези въпроси трябва много да четеш, да се просветиш и тогава да се впускаш в спорове. Като почетеш, ще научиш например, че „религия” и „Църква” НЕ СА едно и също нещо. Явно ти е доста кашаво разграничаването на двете понятия и затова изсипа един куп брътвежи, които, прощавай, но са на елементарно ниво. Ето например: „…Да, в религиозен план, защото темата за светците и в частност канонизацията на християнски светци си е чисто религиозна тема и е от компетенцията единствено на Църквата и на никой друг.” Направо си е кандидат-студентски бисер! Или пък: „Религиозните светци са хора от друг тип.” Хехе, няма „религиозни светци”, пич, има „християнски”… Друго: Твърдиш че, „трудно се става светец след като си… вършил неща неприсъщи и чужди за един светец - размахвал си кама и револвер, проливал си кръв.” Не случайно приведох като пример на Бърдоквата канонизирането на княз Борис. Всяко дете в училище е учило как той е избил 52 болярски рода. Това е категорично нарушаване на църковните канони, отричащи кръвното наказание. Как така е канонизиран тогава? При това с нехристиянското си име. Ха сега де. Защо поповете ни мерят с един аршин княза, а с друг Левски. И всъщност какво от това, което се изисква за канонизиране на една личност, го има при Борис, та него може да му се въздаде, а на Левски – не?
#14 Киро Киров 18.06.2012 16:53
„и там си вършил неща неприсъщи и чужди за един светец - размахвал си кама и револвер, проливал си кръв... Не става така, просто не става! Религиозните светци са хора от друг тип.“ Не става така Атанасов, защото явно има разминаване между твоите размисли и действията на нашата църква. Можеш ли да обясниш след като нашите попове са толкова големи християни и съвестно спазват канона защо канонизираха Борис I за светец, при положение че е избил 52 български рода? Що за църква е това да канонизират масов убиец за светец? Че къде е Левски спрямо Борис I и защо да не го канонизират? Значи масовия убиец може а Левски не може. Брей.
#13 Атанас Атанасов 18.06.2012 15:40
Все още ми е трудно да повярвам, че тази статия е писана от учен, професор-доктор при това. Чудя се, къде е тук академичният език, сухите факти, аргументи и обобщения, основаващи се не на емоции и еуфория, а на разум и строга научна логика. Просто ги няма. Стилът на писане не е научен, а литературно-есеистичен, дори бих казал поетично-фантастичен, пълен с литературни метафори и алегории, събития описани във вид на видения (или съновидения може би), които противно на всякаква логика и кой знае защо се представят от авторката за нещо едва ли не реално съществуващо и неоспоримо и от които тя черпи аргументите и доказателствата си... Думи нямам! По-скоро имам чувството, че някой е решил да провокира мисленето на обикновения българин и да дискредитира Левски по всякакъв начин. За целта виждаме демонстрация (умишлена ли, не знам) на пълно безхаберие и непознаване на материята - било в исторически, било в религиозен план. Да, в религиозен план, защото темата за светците и в частност канонизацията на християнски светци си е чисто религиозна тема и е от компетенцията единствено на Църквата и на никой друг. Авторката умишлено или несъзнателно бърка и смесва понятия, изхожда от принципи, които не съществуват или най-малкото са съмнителни, спорни или измислени от самата нея, представя ги като неоспорима истина и оттам нататък изгражда тезата си, която иначе казано си е фантастична и фалшива. Така например, тя не прави разлика между думата "светец" употребена в пряк смисъл и същата дума употребена в преносен смисъл. Защото едно е да си светец като обект на преклонение в областта на религията и съвсем друго е да те наричат "светец", употребявайки тази дума като поетична и пожелателна метафора. В поезията всичко е възможно - с повод и без повод могат да ти лепнат етикета "светец", но това не означава, че ти наистина си такъв. Авторката не прави разлика между политическа и религиозна дейност. Ако правеше несъмнено щеше да стигне до извода, че Левски не е религиозен, а политически деятел и че дейността му е изцяло политическа т. е. нямаща нищо общо с религията. Целта на неговата дейност - освобождението на България - отново, няма нищо общо с религията. Бил е някога монах, служил е на Църквата и Бог... Да, но после доброволно се е отказал от службата си и се е отдал изцяло на политическа, тоест светска дейност. Вярно е, останал е и след това набожен, черкувал се е най-прилежно, редовно и съвестно е изпълнявал задълженията си на обикновен мирянин. Но такива са били по това време и всички останали българи, а само това не ги прави светци. Какво да си говорим? Трудно се става светец след като си избягал от духовното и си влязъл доброволно в света... и там си вършил неща неприсъщи и чужди за един светец - размахвал си кама и револвер, проливал си кръв... Не става така, просто не става! Религиозните светци са хора от друг тип. Те бягат от света, бягат от хората и посвещават живота си изцяло на религията и божеството, на което служат. А Левски е направил точно обратното. Мога да се спра по-подробно на статията и да коментирам детайлно абсурдите в нея, но не знам дали има смисъл, защото да спориш и да оборваш нещо, което в основата си е абсурдно си е направо губене на време.
#12 Любо 18.06.2012 15:33
Атанасе да не би да мислиш, че съм се разбързал?!Търпението ми е безкрайно :) Ти обаче и лаконично можеше да драснеш мнение по въпросите а не само да правиш безсмислени включвания.Особено последното.Хехе На такива не отговарям.Водя само смислени спорове.Дотук само от Историка има нещо по въпроса, от теб само навивации :)
#11 Атанас Атанасов 18.06.2012 14:09
До Любо: Момче, в момента ти пиша от телефон и затова съм лаконичен, а въпросът изисква повече време и по-добри условия за писане... Затова прояви малко разбиране и най-важното - търпение!
#10 Атанас Атанасов 18.06.2012 14:00
Ами дайте да деканонизираме княза, за да има мир. Един светец повече или по-малко... същата работа!
#9 Любо 18.06.2012 11:20
Бърдоквата готов съм да приема това, което казваш, защото да И ТО има основания като мнение. Само че веднага пък се сещам за друг въпрос - защо тогава БПЦ обяви Борис-Михаил за светец?! Тези неща, дето се искат като дадености за Левски, за да го канонизират, налице ли са при княза?! Говорим си в коментари, нали разбираш, не размахвам байраци. Още повече те виждам, че ти, за разлика от Атанасов, не си празно пръскало, ами аргументираш казаното
#8 Бърдоквата 18.06.2012 11:04
Ама направо е смешно колко митове, легенди и глупости са изписани и ще се изписват по този повод. Не е светец Левски и това е. На някои може много да им се иска, но това е. И не е само заради убийството на известия калфа (младеж е, не е дете, въпреки че все на някого е рожба), ами и защото се искат още някои други неща, за канонизиране. А как и защо алтернативният синод го е обявил за светец, не е даже потребно да говорим - по политически причини и поради популизъм. А за това доколко свидетел е Вазов, уважаемата професорка, си е изкривила душата - Вазов толкова глупости е натворил покрай Апостола и еднолично е виновен за това, че и до днес всички сочат с пръст поп Кръстьо, който никога не е бил никакъв предател. Така, че това е ненадежден свидетел. А и защо ви е пък да е светец Дякона. Как ще го наричате - свети Дякон, Свети Левски, свети Игнатий, свети Апостоле и т.н. Мъгла само има в някои мозъци, изпосталели от бездействние и лъжехристиянски добродетели.
#7 Любо 17.06.2012 14:39
Атанасов само дрънкаш.Не даваш отговор на въпроса.Май заяжданка, заради самата заяжданка.Да не си пратеник на БАНята да дрънка само и само дандания да става и да се съсипе всяка изява на различнамисъл от тази на БАНята и на поповете.Щото е по-висок надникът в почивен ден затуй ли в неделя се разписа.Хахха. Ама наистина я пробвай да формулираш твърдение та да ти видим акъла и знанията.Дотук само дрънкаш вятър да прайш
#6 историкът 17.06.2012 14:14
До Атанас Атанасов: Протоколите от свидетелските показания отдавна са достъпни на хартиен носител, а също така от няколко години могат да се намерят и в електронен вариант. Освен тези сведения, когато се пише за Левски добре е да се прочете за да се знае какво е становището на проф. арх. С. Бобчев, както и издадените от БАН през 1988 година ДОКУМЕНТИ И СТАНОВИЩА под ръководството на неговия тогавашен директор Стамен Михайлов и партийния секретар Димитър Овчаров. Това ако го направиш ще е добре, Атанасов, защото там най-много се виждат манипулациите на археолозите от НАМ София. След като прочетеш протоколите и си изясниш манипулациите от страна на родните ни учени от БАН едва тогава си задавай въпроса за „трябва ли Левски да бъде канонизиран за светец?“. Обаче преди да си отговориш на този въпрос помисли колко от нашите български отци са агенти на ДС и все още пишат доклади. А преди да си отвлечеш вниманието за служителите-попове от ДС се запитай „доколко българска е българската църква и чии канони проповядва?“. Намери отговор на този въпрос и започни от Санстефанският мирен договор и Българската екзархия, която е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и е просъществувала до 1953 година. След като си наясно с отговорите на тези въпроси едва тогава може да си зададеш големия въпрос за канонизацията на Левски. Стигнеш ли дотук отново прочети статията на проф. д-р Надежда Драгова и пак ще говорим.
РЕКЛАМА
Времето в Ямбол
Видео
