Във Видин е най-тъжният паметник, посветен на загиналите в защита на Съединението

Известният английски журналист Берлайн, който посетил Видин през 1919 г., пише в дописката си за пребиваването в града:

“България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите. На това себеотрицание само българинът е способен...”

На трите барелефа са изобразени реални моменти от Сръбско-българската война.
Паметникът наистина е уникален творчески поглед към победата и победителя, който не тържествува, а тъжи.
Посветен е на загиналите в Сръбско-българската война за защита на Съединението на България през 1885 г. Паметникът костница е известен като Паметника на Скърбящия воин, който лежи гологлав, подпрян на ръка и привел глава над оръжието, с което вероятно е изстрелял последния си патрон. Тъжен паметник на почитта и смирението, на хуманността и човечността.
Фигурата на войника е изваяна от големия скулптор Андрей Николов, а композицията е наречена “За отечеството”.

Пиедесталът е кух с врата от кована мед на задната страна. В кухината са положени костите на загиналите офицери. На трите му страни са поставени три барелефа. Централният показва реален момент он Сръбско-българската война - атака, предвождана от командира на полка кап. Маринов на кон. В същия барелеф авторът е представил и портретите на други двама офицери, загинали във войната - подпоручик Стоянов и портупей-юнкер Загорски.
Двата странични изобразяват заминаването на полка от Видин и прощаването на млад войник с невестата му, другият - мома селянка, която полага ловров венец на главата на завърнал се след победната война войник. Скърбящият воин е изваян от гипс още през 1886 г., но до превръщането му в паметник минават 15 г.

Видинската общественост провежда конкурс за избор на проект и строителство на паметник на победата и героите, паднали във войната през 1885 г. Журито, председателствано от Иван Мърквичка, заседава на 13 септември 1907 г. и от представените четири проектомодела избира този на Андрей Николов. Договорът със скулптора е сключен, а негов гарант е Иван Гешов. Комисия към Трети бдински полк е следила за изпълнението на всеки етап от строителството.

Гипсовата изработка била превозена с влак от София до Русе, с лодка през Дунава до Гюргево и оттам с влак до Париж.

Отлята е от бронз във фабрика Jaboeuf et Rouard в Париж. Обратният път на статуята се оказва още по-дълъг. Не е известно как е била доставена в срещуположния на Видин румънски град Калафат, но в него тя престоява цяла година - прекарването на статуята през Дунава е доста трудна и скъпа дейност.

В крайна сметка се намират видински рибари, които я прекарват доброволно. За целта правят сал върху няколко лодки и успяват да я стоварят на видинския бряг. Прибрана е на сигурно място в казармата на Трети пехотен бдински полк, където отново отлежава за около една година. Инициативен комитет дълго време събира дарения от гражданите за издигане на постамента.

Основният камък на монумента е поставен през 1908 г., а паметникът е открит на 15 ноември 1911 г. Намирал се е на централния видински площад “Бдинци”. През 1930 г. видинските управници решават, че този паметник ни излага, че фигурата не е войнствена, мобилизираща, не буди патриотизъм и затова трябва да се махне. Но има и трезвомислещи хора, които още тогава оценяват стойността му и създават Комитет за защита на тъжния воин.

Уплашени от общественото мнение, управниците само го местят от централния на гаровия площад, където се намира и сега. В последните години пред Паметника на Скърбящия воин се провеждат градски тържества на 6 септември по повод Съединението на България. Наскоро родената във Видин известна лекарка проф. Елена Александрова оглави инициативен комитет “Героите на Видин”, който иска около Паметника на Скърбящия воин да бъде направена алея на славата.

Източник: 24 часа