ВКУСНО КАТО "ВИЕНА СТИЛ" !
Историята на една запазена марка вкус – “ВИЕНА СТИЛ” започва преди 18 години. Тази история може да се разкаже като цветна красива приказка, на фона на пролетна симфония, непременно
придружена от веселия смях на съуправителят Нина Божилова – концерт-диригента на „Виена стил”, както самата тя се нарича...
Точно като приказка, пълна с детските усмивки на малките актьори от група „Гестус”, бе поднесена историята на „Виена стил” снощи на тържеството по случай пълнолетието на фирмата – 18 годишнината от началото на сладките сънища "Виена стил" за всички ямболци и гости на града ни.
Зараждането на идеята за създаване на сладкарската фирма, двата кухненски миксера, с които се започва, първият чувал брашно, закупен след първите по-големи поръчки… За това разказаха децата – най-ревносните почитатели на вкусните изкушения на фирмата.
Кратък и весел спектакъл под съпровода на звънкия и неподправен смях на двете пораснали момичета – Нина и Султанка Божилови. Точно до тях със заслужено самочувствие и мъжка сериозност бе другият действен фактор на фирмата – Стоян Божилов – носител на наградата на областна администрация „Млад инвеститор за 2010 г.“ заедно с останалата част от сладка/рска/та фамилия – съпругата му Таня, дъщеря на артистичното семейство Живка и Добри Добреви, и наследниците на фамилията Ники и Дара.
Човекът, който липсваше на всички, но се усещаше присъствието му сред цялата атмосфера, благодарение на любовта, с която се споменаваше името му и с прекрасните спомени, които се разказаха за него – големият културен деятел и общественик на Ямбол, Николай Божилов, бащата на Нинка и Стоян.
А другото голямо семейство на фамилия Божилови – служителите във „Виена стил”, бе представено като трудолюбивите джуджета, подготвящи радости и незабравими мигове за всеки малък или голям празник - Таня Мъфина, Таня Еклера, Пепи Шугър Лейди, Веси Шоковишна, Мария Шоколешник и Галя Долче Аморе, който получиха поздравления и цветя от главното джуджа – Нина Белведере.
Усмивките, спомените и успехите през тези 18 години бяха споделени снощи и от много приятели и гости на импровизираното парти в малката зала на читалище „Зора”.
Разбира се с много, много лакомства, произведени в работилницата на вкуса и истинския празник - „Виена стил”.
Така че - всичко беше красиво и вкусно. Като "Виена стил"
-------------------------------------------
Публикации на 15-годишнината от създаването на „Виена стил” във в-к „НТС-Акценти”:
Казват, че хората се хранят първо … с очите. Може би това е причината тортата, съчетаваща в себе си и визуалното, и кулинарното изкуство, векове наред да е изкушението, на което хората не могат да се наситят.
Потвърждение на този факт може лесно да се открие в нашия град. Ямболци нямат насищане, щом стане дума за тортите на „Виена стил”. Току някое младо семейство замине да живее я в столицата, я в някой друг по-голям град и не се мине и месец и вече звъни на познатия телефон – поръчва си торта от „Виена стил” – като не може да види родното, поне да го вкуси… „Такива поръчки най-ме радват!”, споделя съуправителят на фирмата Нина Божилова – концерт-майсторът на „Виена стил”, както тя самата често се нарича. Защото сравнява перфектно сработения екип на фирмата с голям симфоничен оркестър. Всеки си знае задачата, поглежда диригента и работи със сърцето си – твори изкуство!..
Нина ни посреща на входа на модерната сладкарска работилница. Със широка усмивка – както винаги, облечена в работно облекло /защото работи редом с всички останали/ и с книгата за поръчки в ръка – преди секунди е записала поредната поръчка – за бутикова сватбена торта на седем етажа…
§§§
Част от хубавите неща, с които запомняме един град, са емблематичните кулинарни изкушения. Едно от утвърдените предизвикателства не само към жителите, но и към гостите на Ямбол, е незабравимият вкус на всичко, произведено в сладкарската работилница на „Виена стил”. Фирмата стартира като семейна в зората на демокрацията, преди 15 години. В началото в нея работят само Султанка и Николай Божилови, технолог и майстор е дъщеря им Нина Божилова, малко по-късно се включва и синът Стоян. Малкият цех е с площ 38 кв.м. Днес във „Виена стил” работят 15 души, сладкарската работилница вече е модерен сладкарски цех, с площ 300 кв.м., модерно оборудвана и организирана според най-високите европейски изисквания и стандарти. Капацитетът е 1500 торти на ден.
Всички ямболци отдавна вече знаят – хубав празник е всеки празник с торта от „Виена стил”! „Виена стил” днес произвежда едни от най-издържаните във вкусово и визуално отношение торти. В сладкарската работилница се приготвят торти по домашни, по класически или по специалните фирмени рецепти на “Виена стил” като се оформят според желанието на клиентите - кръгли, правоъгълни, квадратни, трапецовидни и фигурални (изрязани под формата на анимационни герои, сърца, цветя и др), както и рисувани торти, скулптурирани торти. Те могат да бъдат и на етажи - два, три, пет или седем. Приготвят се само от натурални продукти, без използване на консерванти и химически заместители.
Частни поръчки за торти „Виена стил”, непрекъснато се правят от различни градове на страната. Нещо повече в част от елитните заведения на черноморските ни курорти предпочитаните десерти вече са тортите на „Виена стил”.
§§§
ИСТОРИЯ "ВИЕНА СТИЛ"
интервю с Нина Божилова, съуправител на фирмата
Г.Ч.: Нина, защо торти?
Н.Б.: О-о, връщаш ме много назад … Чакай да си спомня! Тортите… Обичах ги като малка, но никога не ми е било мечта да ги правя. Макар че все бях с омацани ръце в кухнята. Все нещо забърквах и майсторях. За куклите, после за семейството… И така… Но като отидох в София-та, следвах дефектология в СУ”Св.Климент Охридски”, реших, че вместо да си губя свободното време, по-добре ще е да работя и да уча някакъв занаят. А и много са сладки припечелените с труд левчета в студентските години, нали?.. Та, тогава мои близки работеха в сладкарски цех. Постъпих и аз на работа там. Бях много старателна, интересувах се от всичко, надничах навсякъде. И макар че често беше убийствено тежко, а и все пак трябваше да уча и за изпити, усещах как правенето, по-точно, сътворяването на торти е работа, която вече ме е „хванала”. И както често става – една случка и една идея, промениха живота ми. Случката – 50-тият юбилей на баща ми Николай Божилов. Върнах се от София и разбира се първо се захванах с юбилейната торта. Пекох блатовете на вестник – тогава още никъде не се продаваше хартия за печене. Използвах бои за сладки, приложих цялата си фантазия, за да заместя липсващи тогава продукти и съставки в ямболските магазини. И стана торта „за чудо, за изложба и за юбилей”, както се изрази майка ми Султанка. Малко по-късно, на празничната маса тя подхвърли идеята – да регистрират фирма, да наемат помещение, аз да си взема едномесечен отпуск, да дойда в Ямбол и да ги обуча как се правят такива хубави торти, и след това … каквото сабя покаже. Речено-сторено. Избрахме си за цех помещението до площад Боровец. Свързахме се със собствениците на сладкарници „Бонжур” и „Шан Хай”, които бяха и първите ни клиенти, купихме три домакински миксера, както и яйца, брашно захар и прочее, и се започна…
Така и не се върнах повече в София. Багажът ми още е там. Петнайсет години ме чака да намеря време и да го пренеса
Г.Ч.: От колко души беше персоналът в началото?
Н.Б.: Мама, татко и аз! После дойде брат ми, като се уволни от казармата. Работници наехме едва, когато разбрахме, че вече сме относително стабилни на пазара и можем да поемем голямата отговорност за това.
Г.Ч.: Как разбрахте това?
Н.Б.: Хм!... Спомням си голямата радост от първото усещане за победа – имахме толкова поръчки, че закупихме цял чувал захар!.. Дотогава купувахме по няколко килограма. Втората стъпка – купихме професионален миксер, третата – обявихме телефон за поръчки, четвъртата – наехме персонал. Когато направихме петата – купихме и микробус за разнос, вече знаехме, че ямболци са харесали, произведеното, сътвореното от нас и че това ще работата на семейство Божилови занапред.
Г.Ч.: Кои бяха първите марки торти, които произведохте?
Н.Б.: О-о, да-а! „Белведере” и „Алпин” – те и до днес са предпочитани от много наши клиенти. Всъщност това са световноизвестни видове торти, но тези, които произвеждаме са мои вариации на класическите рецепти. Всъщност аз винаги правя своеобразни авторски варианти на популярните рецепти. Повторението, копирането не са ми в стила. Не са „Виена стил”
Г.Ч.: Ти си един от най-веселите, най-усмихнати хора, които съм срещала! Разкажи ни някоя весела случка от Началото!
Н.Б.: Приключенски роман може да се напише за началото, но с читателите на „НТС-Акценти” ще споделя това, че след като купихме трите домакински миксера, за да се научим да работим по-бързо, мама, татко и аз си обявявахме състезание – кой първи ще избие яйцата за блатовете, кремовете за пълнеж, кремовете за украса и т.н. После вкъщи двамата победени трябваше да приготвят вечерята и да я поднесат на победителя … И около това се случваха такива смешки …
Г.Ч.: Кои са твоите учители в занаята?
Н.Б.: Първият ми учител е Христо Груев, познат от всички в бранша като най-големият майстор в България. Но след това, та и до днес не спирам да се уча – непрекъснато се включвам в различни обучения, организирани от браншовата Федерация, с майстори от Германия, Белгия, САЩ, старая се да съм на всяко международно професионално изложение в България и Европа. В тази връзка искам да подчертая, че в родната кулинария трябва да се върнат степените в занаятите: чирак-калфа-майстор. Така е навсякъде по света, така е било и в България до 9.09.1944 г. . подобна традиция създава подчертано отношение към занаятите – като към творчество, което се усвоява трудно, много трудно! Трябват години всеотдаване в работата Без гаранция, че ще стигнеш до нивото на майсторите. Това важи и за сладкарството – това е ръчен труд, занаят – усвоява се бавно и майстори стават малцина.
Г.Ч.: Тортите на „Виена стил” са на майсторско ниво…
Н.Б.: В сладкарската работилница на „Виена стил” често идват мои колеги – приятели от различни градове на страната. Това че те са впечатлени от тортите, които правим, за мен е изключително важен коректив. След като чуя суперлативите им се чувствам изключително щастлива. Всъщност всички в работилницата се радваме на хубавите оценки за общата ни работа. Но тук трябва да подчертая няколко неща: първо – компромис с качеството и марката на продуктите не правя! Категорична съм! Във „Виена стил” работим само с марките, признати в цял свят. В страната ни вече има отлично развита дистрибуторска мрежа на всички фирми. Освен това – при приготвянето на блатовете използваме яйца, прясно мляко и масло. Кремовете ни не са бита подсладена сметана, а са специални и различни за всяка торта. Колегите от другите градове като дойдат първо поглеждат в … контейнера за хартиени отпадъци – искат да видят опаковките от използваните продукти. И си записват всичко…
Второ – непрекъснато търся и закупувам различни инструменти за изработка на декорацията – това прави тортите ни различни, отличаващи се – не само на вкус, но и на вид. Трето – изключително важно е, че работим с най-модерна апаратура – немски конвектомат, 60-литрови миксери, в новата работилница на „Виена стил” има специални помещения за съхраняване отделно на яйцата, отделно на брашното и всички останали продукти. Пространството, аспирацията и климатизацията в цеха, изобщо европейските условия за производство, са предпопоставка и за високо ниво на качеството в работата на нашите служители. Те са всъщност другият важен фактор за качеството на нашата продукция. Във „Виена стил” текучество на кадри няма. Повечето ни служителки са от много години при нас. Едната от тях, Пепа, вече се научи да декорира майсторски детските торти – за тяхната украса трябват умения не само на художник, но и на скулптор. Пепа вече е майстор в това. Част от другите служителки в момента обучавам в изработка на цветята и декоративните елементи за бутиковите и сватбени торти. Но за уникалният вкус на кулинарните ни изкушения съществено роля играе и прекрасната атмосфера и настроението сред което протича работата в сладкарската ни работилница. Смехът не само е разрешен, но е и задължителен. Шегите, закачките – също. Познаваме се отлично и отношенията ни са като в едно голямо семейство. Но работата ни е като на музиканти в голям симфоничен оркестър – аз съм диригентът, а тортите ни са хубави като музика, поднесена от сърце
Г.Ч.: Специфичен ли е вкусът на българите спрямо тортите?
Н.Б.: Да! Но непрекъснато се променя. Всъщност предпочитанията към храните е част от културата на един народ. Битието определя и вкуса. В началото на 90-те години нашите клиенти предпочитаха много сиропирани и много сладки торти. С течение на годините това се промени. България вече не е затвор – българите пътуват, опитват от европейската кухня. Харесва им. И като се върнат тук се радват да вкусят същия – много по-изтънчен сладкиш. Аз съм мнго доволна от това развитие, защото мога да прилагам наученото от големите европейски и световни майстори. И сега, сред новите торти на „Виена стил” нямаме такива със сиропирани блатове. И са най-предпочитаните от повечето ни клиенти. Например, хитовете в момента – „Шоко-вишна” и „Шоко-лешник”, плодовата пита и други.
Г.Ч.: Клиентите на „Виена стил” са доволни и от това, че могат да участват в дизайнерското оформление на поръчаната от тях торта. Коя е най-странната форма на торта, която е изработвана при вас?
Н.Б.: Странни едва ли има, но е много весело, когато подготвяме така наречената, еротична торта! Правили сме много развеселяващи и много „смели” като форма торти. Всичко, за което можете да се сетите – да, правили сме го като форма на торта. Но дори и при тях се изисква да се вземе не едно сложно решение относно конструирането на тортата. Защото това не е глина – това е ТОРТА!.. И ако ми позволиш да разширя в по-различна посока въпроса ти, ще подчертая нещо важно при поръчката изобщо на торти с по-различна от стандартните форма и украса. Клиентите идват с идеята как да изглежда, но не и с идеята как да се изработи. Това е наша работа. Но, за да се направи нещо нестандартно се изисква време – да отлежи модела поне няколко дни в мислите ми, за да мога да го сътворя. Това не може да стане от днес за утре. Необходимо е седмица, даже две по-рано, за да стане хубава торта – такава каквато я иска клиентът. Например, преди време един човек ми донесе снимка от каталог за сватбени торти. Пожела да му направим като една от тях – шестоъгълна. Няма проблем, казах му ще я направим. Но тогава още нямах шестоъгълен постамент за тортата. Не знаех дали ще изглежда добре върху кръгъл. Експериментирах различни варианти, спряхме се на един от тях, декорирахме я и стана невероятно ефектна. Но за да се случи това ми трябваше време…
Г.Ч.: Кулинарно или визуално изкуство е правенето на торти?
Н.Б.: И двете! Първо се храни окото, после се храни устата. Нещо повече – през цялото време – от погледа, до похапването, най-вече се храни душата на човека. В това именно се крие магията на красивата и вкусна торта. Другите храни са необходимост, но тортата е удоволствие, глезотийка. Когато си купуват торта, хората го правят защото искат именно торта, а не просто „нещо сладко”. За такива неориентирани прищевки има бонбонки, вафли, дребни сладки и т.н. Но изборът на торта е страст, подчертано и целенасочено предпочитание. Затова често ще ме чуете да казвам: „Аз плескуда за торта не признавам – на две, на три намазано и сладко нещо - това именно е „нещо сладко”, но не е торта…
Г.Ч.: Какви са тортите за празниците в семейство Божилови?
Н.Б.: Като отидем семейно да празнуваме в някое заведение, все някой ще подхвърли:”Я да видим сега каква торта сте си измайсторили!”. Обаче, истината е че торта няма. Т.е. не си правим за нашите празници … Само за малкия Николай Божилов – петгодишният син на брат ми, задължително приготвяме. Тогава се развихряме всички. Тогава майка му Таня дава основната идея и започваме. Николай също се включва и каквото нарисува на тортата, оставяме го. Още поче, че той вече познава целият процес в сладкарската работилница и се чувства в свои води.
Г.Ч.: Какви нови торти замисляш?
Н.Б.: Непрекъснато имам много и различни идеи. През септември ще поднесем част от тях на клиентите. Но онова, върху което в момента работя и със сигурност ще постигна е разработването на рецепти за нискокалорични и здравословни торти с различен вкус. Във „Виена стил” отдавна приготвяме торти за диабетици и сме една от няколкото сладкарски фирми, които си позволяват този лукс. Защото е лукс – като време, продукти, технология и прочее. Но на диабетиците също им похапват торти. Нашите торти. И сме длъжни да се погрижим и за тях. Работата ми сега вече е в малко по-различна посока. Българите все повече се интересуват от здравословното хранене и търсят специално приготвени храни. Това ме провокира да запретна ръкави. Замислила съм технологии за приготвяне на торти с небели брашна, с добавки от фибри, задължително без изкуствени подсладители. Всъщност във „Виена стил” не работим с изкуствени подсладители – това са химични субстанции, чрез които в организма се натрупват токсини и са много вредни. По-добре да се сложи захар, отколкото изкуствен подсладител. А да направиш торти с естествени подсладители е истински майсторлък. Ще ги направя!
Г.Ч.: Други нови изкушения?
Н.Б.: На есен ще поднесем печива с марка „Виена стил”, т.е. пайове с различен вкус, мъфини и други.
Г.Ч.: Нова сладкарница?
Н.Б.: Имаме проект, но ще говорим, когато стане…
Г.Ч.: Колко пъти си излизала в отпуск от 1993 година насам?
Н.Б.: Един път – за 10 дни и един път – за пет дни. Но беше отдавна…
Г.Ч.: Какво те прави щастлива?
Н.Б.: Че всички хора, които обичам, моето семейство, са около мен постоянно. Щастлива съм, че имам прекрасни приятели от много години. Щастлива съм, когато измисля нещо ново, сред суматохата сред момичетата около приготвянето му, и после, когато то се реализира, т.е. се хареса на всички. Всяка нова стъпка, всяко ново ниво – това ме прави щастлива! Всъщност въвеждането и осъществяването на нови идеи – това е стилът на „Виена стил”. И щастливите лица – сред нас и сред клиентите ни.
Галина Чорбаджийска
РЕКЛАМА
Времето в Ямбол
Видео
