Ямбол - от древността към бъдещето: Какво се случва в Ямболската община през есента на 1917 г. (снимки)

"Ямбол - от древността към бъдещето" е рубрика на 999, която се реализира със съдействието на Държавен архив Ямбол.

Когато един град премине границите на преди и сега, но запазва духа си, характера си и продължава напред, се питаме каква е неговата магия. Безспорно, тя се крие в историята. Истинската история на града ни е в запазените и достигнали до нас архивни документи. Те са най-искрената и най-точна историческа памет за времето. За жалост един твърде продължителен период от съществуването на Ямболската градска община (периода 1878-1917 г.) остава недостатъчно проучен, поради унищожения архив при пожара в общината на 12 окт. 1917 г.

В Държавен архив – Ямбол се пазят изключително ценни исторически документи – протоколите от заседания на тричленната общинска комисия, непосредствено след пожара. Според Закона за градските общини от 1886 г., избирането на кмета и неговите помощници става от общинския съвет. Ямболската градска община се състои от общински съвет и общинско управление, включващо кмета и помощник-кмета. При разтурването на общинския съвет, за определени периоди общината се управлява от временна тричленна комисия, назначавана от окръжния управител до провеждането на нови избори. От достигналите до нас документи е видно, че именно тричленна комисия в състав: председател М. Иванов и членове Ат. Кратунов и Г. Ив. Дуплев, е начело на града през 1917 г. С протокол №1/16 окт. 1917 г. комисията предприема финансови мерки за справяне с последиците от пожара …“с изгарянето на зданието, в което се помещава общинското управление изгоряха архивата и всички счетоводни документи, заедно с бирническата каса, ведно с находящите в нея суми, поради което общината не разполага с никаква наличност за посрещане на най-належащите нужди… Решава да се изтегят 36 000 лв. от излишъците от сключения бюджет на Ямболската градска община, внесени на оползотворение в Българската Земеделска Банска – Ямболски клон“. На следващите заседания се обсъждат и въпросите с изплащане на дължимото застрахователно обезщетение на сградата, която ….“беше застрахована на застрахователно дружество „Феникс“ с полица №6948439 от 8/21 март 1911 г. за 15 000 лв. и със същата полица във втори пункт е застраховано за 10 000 лв. зданието, гдето се помещава техническото и медицинското отделение“. Комисията „приема за достатъчна определената сума 12 117,15 лв. от експертните лица, която сума да се плати на ямболското градско общинско управление…Застрахованото здание за 10 000 лв. във втори пункт да остане презастраховано за същата сума при същото застрахователно дружество…“ На свое извънредно заседание на 23 дек. 1917 г. тричленната комисия постига съгласие за „сегашното общинско здание, в което се помещава общинското управление да се презастрахова по доброволно съгласие наново за 10 000 лв. пред дружество „Родина“, понеже условията са еднакви и на другите застрахователни дружества.“

От протоколите от заседанията на тричленната комисия през 1917 г. се вижда, че се вземат решения за отпускане средства за поправка на градския водопровод, определяне цената на дървения материал, подпомагане на войнишки семейства и др. Източници на средства за общинското управление са и търговете. На наематели, чрез търг с наддаване, се дават прихода от правото за продажба на добитък (интизап) и прихода от всяка глава заклан добитък, чието месо ще се консумира в града или извън него (кръвнина). Постъпват приходи и от дадените под наем месарски и зарзаватчийски магазини. В края на всяка година или в началото на следващата се провеждат търгове за отдаване им. Поради факта, че архивът на общината е изгорял комисията решава „да се дадат на наемателите на доброволно съгласие за по една година от 1 ян. 1918 г. до 31 дек. 1918 г. общински зарзаватчийски и месарски дюкяни и помещенията за скотобойната.“

Всичко това се е случило много отдавна... Документите са тези, които прилежно пазят спомена за събитията и идват да ни напомнят за онова време, което е вече само история! А с историята може да се прави само едно – да се разказва такава, каквато е. И да се помни!