Ямбол - от древността към бъдещето: Конезаводът "Кая-бурун" край с. Коневец (Снимки)

"Ямбол - от древността към бъдещето" е рубрика на 999, която се реализира със съдействието на Държавен архив Ямбол.

Знаете ли, че край ямболското село Коневец (ст. Кая бурун) е съществувал някога Държавен склад за жребци?

Държавния склад за жребци „Кая бурун” съществува от 1899 г. когато с протокол от 5 юли 1899 г. се казва ”....комисия назначена с Приказ №12 от 5 апр.1899 г. на г-н Сливенския Окръжен Управител, ....за да определи пространството и границите на държавните земи в землището на с. Кая бурун, Ямболска околия, Сливенски окръг, състояща се от: Председател - първи ямболски мирови съдия Г. Минев и членове – Сливенския финансов началник, помощника на ямболския околийски началник, окр. съветници....., комисията като дойде на самото място и обходи цялото място-пространство, подведе свидетели под клетва от свещеника Д. Георгиев от с.Карапча.....установи границите на държавните земи.... всичко 2733 дка и 778 метра......”. В Държавен вестник бр.142 от 16.07.1899 г. се определя на държавните земи Кая бурун да бъде създаден  Държавен склад за жребци, който на първо време да получи кобили и жребци от Държавния конезавод „Кабиюк” (край Шумен), а впоследствие да се закупят такива и от Русия. Посочва се, че мястото е крайно подходящо за такава цел, тъй като тук има достатъчно вода, мери, пасбища и гори, така необходими за един конезавод.          И така през 1899 г. е започнало строителството на три конюшни за по сто коня и през м. декември същата година са получени първите 24 жребци и 6 работни коне и кобили от кабиюшкия държавен конезавод. Животните са предадени по списък с имената на конете, подробно описание на животното с характерните му белези и родословно свидетелство. От Кабиюк пристигат жребците с екзотични имена Газлан-Шахлие, Преслав, Кубрат (чистокръвни арабски), Аслан, Берекет, Донер-Хорн, Герой II, Одисей, Бонапарт (полукръвни арабски и английски) и др. Пръв директор на каябурунския конезавод станал д-р Христо Мангъров, ветеринарен фелдшер е Хараламби Хараламбиев, а на щат са назначени още един писар и шест души коняри, с месечна заплата от 50 лв. (за сравнение заплатата на директора е 345лв.). През първия месец на 1900 г. назначават счетоводител, нощен и горски пазач и подковач. Доставени са още 11 жребеца от сливенския окръжен склад и 6 от бургаската окръжна постоянна комисия. В същото време от Министерство на търговията и земеделието, Управление на конезаводите идва разпореждане още с пристигането си конете да бъдат преглеждани най-щателно от ветеринарния фелдшер, като се отделят най-подходящите за разплодници, а останалите да се кастрират и ползват за работни. На 12.01.1900 г. от плевенската гара пристигат още 6 коня от Държавния склад за жребци край Плевен.  Задачите на Държавния склад за жребци в началото са били определяни от тогавашния Върховен съвет по коневъдство и са се свеждали до следното: да създава чрез кръстосване на Английски и Арабски жребци с местни кобили полукръвни коне с установена наследственост; подобряване на местните коне чрез селекция и подобряване на местното коневъдство. По това време стремежа на военните е бил да произвеждат както леки ездови коне за нуждите на кавалерията, така и тежковпрегатни за нуждите на обоза и артилерията. Наскоро след откриването на Държавния склад за жребци „Каябурун” започнали да се обособяват и други животновъдни отдели.   Развъждането на птици е започнало през 1904 г. Още на следващата година Държавния склад става член на Първото българско птицевъдно дружество и участва в първата българска птицевъдна изложба с едно семейство кокошки от породата „Минорка”, като “..кокошката в годината дава 200 едри яйца, 9 ярки и 4 петела..”. На тази изложба журито присъжда сребърен медал за породата кокошки „Минорка”. Такава продуктивност от птиците през това време наистина е било рекордно постижение. Правят се постъпки и са внесени 120 кокошки от породата „Родайланд”, пекински патици и патици от породата „Руан” - 80 бройки. Тогавашните директори обръщат сериозно внимание за развитието на птицевъдството, което се утвърждава на второ място след коневъдството. На овцевъдството е поставено началото през 1906 г., когато са били внесени 105 овце и 20 коча от Мериносова порода. След 1912 г. започва да се развива говедовъдството и свиневъдството. Със застъпването, развитието и разширяването на другите животновъдни отдели, Държавния склад за жребци „Кая бурун” се превръща в племенно животновъдно стопанство, поради което през 1914 г. бива преименуван в Държавен завод за добитък „Кая бурун”, в който до 1944 г. основен и най-голям отдел си остава коневъдния. Макар в стопанството да са били внасяни високопродуктивни животни, развъдната работа не се е развивала на строго определена научна основа. Това си има и своето обяснение. Първо, използваните за разплоден материал животни, получени от други стопанства в страната и внасяните от чужбина се оказвали неподходящи за нашите климатични условия, от друга страна липсвал опитен и квалифициран персонал. За начало на племенно-развъдната работа може да се говори след 1935 г., когато за директор бива назначен Андон Геров - агроном и зоотехник. От тази година нататък животните чувствително биват увеличени. Стопанството вече разполага с 250 чистокръвни арабски и полукръвни английски жребци и кобили, говедата са увеличени на 75, внесени са 250 прасета от породата „Бяла германска благородна”, 2000 овце от породите „Бяла Климентинска”, „Карнобатска” и полукръвната „Цигай”. Внесени са от Германия и 122 коча от породата „Меринофлайш”. Арабските, полукръвните английски и източнобългарските жребци на станцията са оказали голямо влияние за подобрение породния състав на местното коневъдство, а бялата българска свиня измества примитивните породи свине. Разплодния материал от овчето стадо, пръснат из различни краища на страната оказал голямо влияние за подобрение на породния състав на овцевъдството. С основание може да се каже, че благодарение на Държавния завод за добитък „Каябурун” се подобрява породния състав на цяла Южна България. Приходите на стопанството идвали от продажбата както на разплодни животни и яйца, така и на произведена продукция. От създаването си докъм 1947 г. стопанството в с. Коневец е притежавало земя около 3000 дка., която напълно е задоволявала нуждите на животните. В самото начало основните оръдия за обработка са били главно дървените рала, по-късно конските плугове, сърповете, косите и жетварките. Ръчният труд е бил 100%, както в животновъдството (хранене, доене, подковаване на конете, събиране на яйца), така и при обработката и прибирането на културите. Работната ръка е била основно от трудоваци над 100 души, а в периода 1923-1925 г. една от конюшните бива преустроена за затворници, изтърпяващи присъдите си и работещи в стопанството. От поверителна преписка с ямболското околийско управление и Дирекция на полицията - Ямбол научаваме, че през 1943 г. е ползван труда на дезертьори от чужди войски, най-често румънци, като им е заплащана дневна надница между 25 и 40 лв. От архивите научаваме още, че през м. дек. 1947 г. когато р. Тунджа излиза от коритото си и наводнява заводските ниви и след това през януари следствие топенето на снега, нивите в долината на р. Тунджа отново са наводнени, голяма помощ тогава е оказано от трудовите войски, дали своя принос за укрепване на дигите. След 9 септ. 1944 г. картината в селското стопанство като цяло се променя из основи. Започва колективизация на селското стопанство и Държавния завод за добитък „Кая бурун” бива включен в системата на Държавните земеделски стопанства и преименуван в ДЗС „Тунджа”, като запазва животновъдната си насока. В същото време с навлизането на механизацията в селското стопанство ролята на конете започва да отслабва и коневъдния отрасъл постепенно се стопява. На стопанството се поставя важната задача освен получаване на растениевъдна и животновъдна продукция да произвежда и висококачествен елитен, разплоден материал от високо продуктивни породи животни, които да служат като основа за подобряване на масовото животновъдство в ДЗС и ТКЗС. Стопанството се преустройва като увеличава броя на животните и променя основно породния им състав.        През 1964 г. стопанството в с. Коневец е включено в системата на 10-те Държавни племенни животновъдни стопанства в страната. В резултат на това и вниманието се насочва вече повече върху племенно-развъдната работа, на производството и реализацията на разплоден материал - бичета и юници (Българско кафяво говедо), кочлета, чистокръвни Кавказки овце, мъжки и женски прасета (Българска бяла), яйца за разплод (Нюхемпшир, Плимутрок и Легхорн), които задоволяват нуждите на голяма част от ТКЗС и ДЗС в Южна България. Започва целенасочена племенна работа и стриктен контрол на продуктивните качества на животните. Чрез изкуствен подбор се запазват животните с най-ценни качества, не само екстериорно, но и по продуктивни показатели. По този начин в следващите поколения селектираните качества се натрупват и дават видими резултати. Например, при овцете чрез „вливане на кръв“ от Мериносовата порода се работи върху смяна цвета на вълната от кремав в бял и подобряване на нежността й. По-късно, черпейки руският опит се въвежда механизирано доене и поене, механизирано разнасяне на фуража и изхвърляне на торта, инкубатори, внедряват се агротехнически новости. В същото време на ръководителите е било ясно, че само с правилно и балансирано хранене може да се очакват високи резултати, че когато съобразяват дажбените таблици с физиологичното състояние на животните (бременност, лактация), то и производителността е по-голяма. През летните месеци ДЗС “Тунджа” разчитало и на бригадирски смени от 80-100 младежи, заангажирани с прибирането на реколтата и в животновъдството. Отбелязано е в архивите, че „градските” младежи не са така усърдни в своята работа. Как приключва тази история, започнала със създаването на един конезавод, впоследствие  прераснал в едно мащабно племенно-развъдно ДЗС край с. Коневец? От 1974 г. по разпореждане на Бюрото на Министерски съвет ДЗС «Тунджа» се обединява с АПК с. Тенево и след 01.01.1975 г. престава да съществува като самостоятелна структура. Затова днес само архивите говорят….!