Защо Ямбол заслужава най-високият пилон с националния трибагреник?

„Националното знаме на Република България е национален символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава“, е записано в чл.15 от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България. В официалната му употреба го срещаме пред всички важни за българина здания, важни и за културната ни идентичност като нация. 

Преди известно време в официалната фейсбук страница на Община Ямбол беше направено допитване за монтирането на 55-метров пилон с българския трибагреник на хълм Боровец. В анкетата участваха 3537 души, а идеята беше подкрепена от 3404 от тях.

„Ямбол трябва да бъде видим и приятно възприеман от българите от другите градове, от хората от чужбина и от хората, които управляват държавата ни!“, категоричен е председателят на Ямболската търговско-промишлена палата Стойчо Стойчев.  

И не само! Ямбол трябва да показва и разказва историята си – на децата си, на родителите им, на гостите, на България и на света! 

На връх националния ни празник – 3 март, тази година, на ул. „Арда“ в града тържествено беше открит паметник на Стилияна Параскевова, ушила и извезала Браилското знаме, превърнало се в първообраз на българския трицвет. Оригиналът на знамето е един от най-ценните артефакти в колекцията „Знамена“ на Националния военноисторически музей. Съгласно протоколните изисквания Браилското знаме се изнася от там само при най-тържествени случаи (на Националния ни празник 3 март и на Гергьовден).

„Говорейки за Браилското знаме обикновено споменаваме Стилияна Параскевова, но нейният баща Иван Параскевов има не по-малка заслуга за изработката на първообраза на националния ни флаг като идеен вдъхновител, човек изготвил проекта и осигурил необходимите средства. Историята на Браилското знаме и неговите създатели трябва да се знае и помни от всеки българин още от началното училище” – споделя д-р инж. Павел Мончев, правнук на Иван Параскевов и племенник на Стилияна.

Благодарение на него в Националния военноисторически музей се съхранява и отпечатък от личния печат на Иван Параскевов - с два изправени стилизирани лъва, държащи коронован щит с преплетени инициали J. П. Под щита е изписана годината 1851, а над лъвовете – цялото име на притежателя: Jоаn Параскевiч.

Само от този печат можем да си извадим изводи какъв патриот е бил Параскевов. 

Роден около 1821 г. в тогавашния български квартал на Ямбол - Каргон, Иван Параскевов е едно от петте деца на Параскев Петков и х. Ангелина, разказва и Христина Женкова от Регионалния исторически музей в Ямбол. Заможното за времето си семейство се препитава със земеделие и скотовъдство. Две от трите момчета, Иван и Панайот,  растат буйни и будни младежи, които често преминават Каргонския мост и открито демонстрират независимост и свободолюбив дух в тогавашния Първи, турски, квартал на града. След една подобна демонстрация с коне ямболският аянин (управител на града и околностите му) решава да ги арестува. Братята избират емиграцията в чужбина, вместо затвора и отплават за Одеса с френски параход от Бургас. Това става около 1851 г.

Кримската война от 1853 – 56 г. ги заварва вече в Браила- град във Влашко, с изградена стабилна и влиятелна българска колония. Самият той участва в нея и отбраната на Севастопол, за което е награден от руския император с орден „Св. Станислав” II степен.

„Браилските българи” подават ръка на братята да се устроят и развият предприемаческите си качества. Наемат обработваема земя, купуват чифлик и вземат под наем големи складове на пристанището. Междувременно Панайот умира и Иван, вече сам, развива търговия, наема параходи и превозва стока. Става един от най- заможните и уважавани граждани в свободното княжество.

Малко късно, през 1862 г., се жени за Недялка Димитрова (дъщеря на емигрант от Разград) и на 16 март 1863 г. се ражда дъщеря им Стилияна. След три години на бял свят се появява синът Стефан, а през 1873 г. – и малката дъщеря Мария (майка на бащата на д-р инж. Павел Мончев, когото цитирахме по-горе).

Макар и далеч от родината, Иван Параскевов не забравя Ямбол и отечеството. Известен е с активното си подпомагане на българската емиграция в Браила, издържа като личен стипендиант в руско военно училище синът на сестра си Спаска - Кирил Козловски, който по-късно, през 1885 г., като капитан взема активно участие в Съединението на България. Наред с това изпраща постоянно дарения на българското училище в Ямбол.

Параскевов активно участва в обществения живот на българите в Браила. Името му е сред акционерите на вестник “Българска пчела”, помага и на вестник „Право“, щедър дарител е на българското училище. Той е един от най-активните участници в “Добродетелна дружина”, която има свои представители в Букурещ и други градове, където живеят големи групи българи. 

Иван Параскевов има и още една заслуга към българската държава. Наред с други бележити ямболци – емигранти в Браила - Васил и Костаки Попович и Диаманди Христофорович, е един от основателите на Българското книжовно дружество, което от 1911 г. става Българска академия на науките. Той е главен спомоществовател на Българското книжовно дружество и на неговия печатен орган „Периодическо списание”.

В дома на Параскевов България е свято име, а нейното освобождение – най светлата цел, на която трябва да се посвети всеки българин. Там често са идвали и нощували българските революционни дейци Иван Драсов, Светослав Миларов, а и самият Георги С. Раковски. 

Точно в този дом, в края на октомври 1876 г., се обсъжда въпроса по какъв начин да бъдат осигурени средства, с които българите емигранти в Русия и Румъния да поръчат знамена за българските опълченски дружини. Тогава радетелят на българската национална кауза Иван Параскевов заявява: „Пари за знаме от Браила да не се събират, аз поемам грижата да го приготвя за моя сметка“. Извезването е възложено на най-голямата му дъщеря, която по това време е 14-годишна. 

"Стилияна започва работа през ноември, материалите за знамето се доставят от Виена - сърмени конци и коприна. Всичко това се е извършвало в пълна тайна. Стилияна била предупредена да не разказва никъде за знамето, което шие, имала е определена стая, в която е бродирала знамето, след шест месеца тя е готова със знамето и то е напълно ушито", разказва Лилия Криворова, главен експерт в НВМИ.

Проектът за знамето и неговата символика са дело на бащата на Стилияна. Бяло, зелено и червено, разположени хоризонтално. По това време нашенските знамена са най-често зелени, а ако има бяло - то е в центъра. До 1877 г. бялото, зеленото и червеното присъстват в българската революционна символика като традиция. Но само сред четите на емиграцията. Започнали упреци, защото точно така видели семейство Параскевови бойния флаг, предназначен за опълченците в Руско-турската освободителна война.

"Баща й казва, че бялото ще бъде най-отгоре, защото бялото започва с буквата "Б", както започва и името на България", продължава разказа си Лилия Криворова, главен експерт в НВМИ.

Върху зелената ивица на лицевата страна на плата със златни конци е извезан коронован лъв, висок 60 см, обърнат на лява хералдическа страна. Според историците, за негов прототип е взето лъвчето от въстанически калпак от Брацигово. Ще припомним, че личният печат на Иван Параскевов също е с лъвове. Над него е избродиран надписът “БЪЛГАРИЯ” (в полукръг), а под символа на три реда е извезан следният текст: “Съ божия воля//и съ силата славного руского царя Александра ІІ-го// Напредъ//”. 

В края на април 1877 г. първото българско знаме с български трицвет и български символи за доброволците от Българското опълчение е напълно готово и остава в историята с името „Браилско“. 

На 8 май 1877 г. в Плоещ Иван Параскевов заедно с дъщеря си лично поднася знамето на главнокомандващия Руската армия – великия княз Николай Николаевич, който обещава да го връчи на ІV опълченска дружина. Историческата среща е отразена в букурещкия български вестник „Стара планина“, който пише: “На 8-й май т.г. председателят на Кишиневското общество г. Иван С. Иванов, който е известен със своите особени заслуги, имал честта да представи на Негово императорско височество великия княз Николай Николаевич браилският наш съотечественик Иван Параскевов. Г-н Параскевов поднесъл на Негово Величество българското национално знаме със злат лъв, приготвен от неговата дъщеря г-ца Стиляна. Великият княз приел милостиво това знаме и го предал на четвърта дружина от българското опълчение”.

Даже и след повече от 100 години съобщението е особено важно и вълнуващо. Изключително важно е определението “българското национално знаме”. Като се има предвид, че вестникът е орган на Добродетелната дружина, това насочва мисълта, че още преди връчването му знамето на Стиляна е било определено и то не само от създателите му, а по всеобщото мнение на най-влиятелната част от българската емиграция в Румъния,  за “българско национално знаме”. Въпреки че след това от Букурещ пристига българска църковна делегация начело с епископ Панарет за освещаването на знамето, то не е осветено и приковано, каквито са тогавашните традиции и не участва в сраженията. Подобна е съдбата и на други две знамена, които са изработени малко по-късно и са предназначени за другите опълченски дружини.

На 30 август 1878 година в Пловдив по случай имения ден на руския император има парад на всички опълченски знамена - три на брой. Липсва само това на Стилияна. Затова и всички си мислят, че то е изчезнало завинаги. Върнато е на българската държавност чак на 8 август 1878 година. 

През март 1879 г., знамето е развято в залата, където заседава Учредителното събрание във Велико Търново. Всички депутати го посрещат със ставане на крака, разказва Христина Женкова. 

Заслугата за това вероятно е на Илия Вълчев, родом от Етрополе, сподвижник на Васил Левски, преследван заради известния обир на турската поща от Димитър Общи. В Браила Иван Параскевов го наема като частен учител на децата си. По-късно Стилияна става негова съпруга.

"В проекта за конституцията няма такъв член за знамето и депутат от Елена - Никола Михайловски, в един момент казва, забравихме народните бои?", припомня  Лилия Криворова. Историкът от Етрополе Марин Кубетски допълва, че в спомените на етрополската учителка Царевна Миладинова, сестра на братя Миладинови, има записана една среща между нея, народни представители и съпруга на Стилияна. Тя се случва малко след установяването на пропуска в българската конституция за липсващия член, който да определи българския флаг. Дали Илия Вълчев дава идея как да изглежда българският флаг именно в това кафене, не се знае. На 26 март 1879 г. депутатите гласуват следния текст: „23. Българското народно знаме е трицветно и състои отъ белъ, зеленъ и червенъ цветове, поставени хоризонтално“. Същото е записано и в чл.166 на сегашната ни Конституция.  

След Освобождението сем. Параскевови напуска Браила и преминавайки за кратко през Ямбол, се заселва в София. Фамилната къща се намира на ул. „Сердика”, зад Централната баня, а Иван Параскевов продължава да развива търговската си дейност.

На 3 юли 1895 г., след като научава за съсичането на Стефан Стамболов, Иван Параскевов получава мозъчен удар и на 16 ноември 1895 г. умира. Погребан е в старата алея „Архангел Михаил” в Централните софийски гробища. 

С монтирането на 55-метров пилон с българския трикольор на най-високото място над Ямбол – лесопарк „Боровец“, откъдето панорамно се вижда целия град, ще се увековечи и паметта на Иван Параскевов. Не само това! На името на Иван Параскевов в Ямбол също трябва да има и улица, каквито вече има за дъщеря му Стилияна.  Предстои такова предложение да бъде внесвено от екипа на кмета на Ямбол Валентин Ревански.