Обратно към категорията

Защо Ямбол заслужава най-високият пилон с националния трибагреник?

Добавено на: 02.06.2022 14:41
   
„Националното знаме на Република България е национален символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава“, е записано в чл.15 от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България. В официалната му употреба го срещаме пред всички важни за българина здания, важни и за културната ни идентичност като нация. 
Преди известно време в официалната фейсбук страница на Община Ямбол беше направено допитване за монтирането на 55-метров пилон с българския трибагреник на хълм Боровец. В анкетата участваха 3537 души, а идеята беше подкрепена от 3404 от тях.
„Ямбол трябва да бъде видим и приятно възприеман от българите от другите градове, от хората от чужбина и от хората, които управляват държавата ни!“, категоричен е председателят на Ямболската търговско-промишлена палата Стойчо Стойчев.  
И не само! Ямбол трябва да показва и разказва историята си – на децата си, на родителите им, на гостите, на България и на света! 
На връх националния ни празник – 3 март, тази година, на ул. „Арда“ в града тържествено беше открит паметник на Стилияна Параскевова, ушила и извезала Браилското знаме, превърнало се в първообраз на българския трицвет. Оригиналът на знамето е един от най-ценните артефакти в колекцията „Знамена“ на Националния военноисторически музей. Съгласно протоколните изисквания Браилското знаме се изнася от там само при най-тържествени случаи (на Националния ни празник 3 март и на Гергьовден).
„Говорейки за Браилското знаме обикновено споменаваме Стилияна Параскевова, но нейният баща Иван Параскевов има не по-малка заслуга за изработката на първообраза на националния ни флаг като идеен вдъхновител, човек изготвил проекта и осигурил необходимите средства. Историята на Браилското знаме и неговите създатели трябва да се знае и помни от всеки българин още от началното училище” – споделя д-р инж. Павел Мончев, правнук на Иван Параскевов и племенник на Стилияна.
Благодарение на него в Националния военноисторически музей се съхранява и отпечатък от личния печат на Иван Параскевов - с два изправени стилизирани лъва, държащи коронован щит с преплетени инициали J. П. Под щита е изписана годината 1851, а над лъвовете – цялото име на притежателя: Jоаn Параскевiч.
Само от този печат можем да си извадим изводи какъв патриот е бил Параскевов. 
Роден около 1821 г. в тогавашния български квартал на Ямбол - Каргон, Иван Параскевов е едно от петте деца на Параскев Петков и х. Ангелина, разказва и Христина Женкова от Регионалния исторически музей в Ямбол. Заможното за времето си семейство се препитава със земеделие и скотовъдство. Две от трите момчета, Иван и Панайот,  растат буйни и будни младежи, които често преминават Каргонския мост и открито демонстрират независимост и свободолюбив дух в тогавашния Първи, турски, квартал на града. След една подобна демонстрация с коне ямболският аянин (управител на града и околностите му) решава да ги арестува. Братята избират емиграцията в чужбина, вместо затвора и отплават за Одеса с френски параход от Бургас. Това става около 1851 г.
Кримската война от 1853 – 56 г. ги заварва вече в Браила- град във Влашко, с изградена стабилна и влиятелна българска колония. Самият той участва в нея и отбраната на Севастопол, за което е награден от руския император с орден „Св. Станислав” II степен.
„Браилските българи” подават ръка на братята да се устроят и развият предприемаческите си качества. Наемат обработваема земя, купуват чифлик и вземат под наем големи складове на пристанището. Междувременно Панайот умира и Иван, вече сам, развива търговия, наема параходи и превозва стока. Става един от най- заможните и уважавани граждани в свободното княжество.
Малко късно, през 1862 г., се жени за Недялка Димитрова (дъщеря на емигрант от Разград) и на 16 март 1863 г. се ражда дъщеря им Стилияна. След три години на бял свят се появява синът Стефан, а през 1873 г. – и малката дъщеря Мария (майка на бащата на д-р инж. Павел Мончев, когото цитирахме по-горе).
Макар и далеч от родината, Иван Параскевов не забравя Ямбол и отечеството. Известен е с активното си подпомагане на българската емиграция в Браила, издържа като личен стипендиант в руско военно училище синът на сестра си Спаска - Кирил Козловски, който по-късно, през 1885 г., като капитан взема активно участие в Съединението на България. Наред с това изпраща постоянно дарения на българското училище в Ямбол.
Параскевов активно участва в обществения живот на българите в Браила. Името му е сред акционерите на вестник “Българска пчела”, помага и на вестник „Право“, щедър дарител е на българското училище. Той е един от най-активните участници в “Добродетелна дружина”, която има свои представители в Букурещ и други градове, където живеят големи групи българи. 
Иван Параскевов има и още една заслуга към българската държава. Наред с други бележити ямболци – емигранти в Браила - Васил и Костаки Попович и Диаманди Христофорович, е един от основателите на Българското книжовно дружество, което от 1911 г. става Българска академия на науките. Той е главен спомоществовател на Българското книжовно дружество и на неговия печатен орган „Периодическо списание”.
В дома на Параскевов България е свято име, а нейното освобождение – най светлата цел, на която трябва да се посвети всеки българин. Там често са идвали и нощували българските революционни дейци Иван Драсов, Светослав Миларов, а и самият Георги С. Раковски. 
Точно в този дом, в края на октомври 1876 г., се обсъжда въпроса по какъв начин да бъдат осигурени средства, с които българите емигранти в Русия и Румъния да поръчат знамена за българските опълченски дружини. Тогава радетелят на българската национална кауза Иван Параскевов заявява: „Пари за знаме от Браила да не се събират, аз поемам грижата да го приготвя за моя сметка“. Извезването е възложено на най-голямата му дъщеря, която по това време е 14-годишна. 
"Стилияна започва работа през ноември, материалите за знамето се доставят от Виена - сърмени конци и коприна. Всичко това се е извършвало в пълна тайна. Стилияна била предупредена да не разказва никъде за знамето, което шие, имала е определена стая, в която е бродирала знамето, след шест месеца тя е готова със знамето и то е напълно ушито", разказва Лилия Криворова, главен експерт в НВМИ.
Проектът за знамето и неговата символика са дело на бащата на Стилияна. Бяло, зелено и червено, разположени хоризонтално. По това време нашенските знамена са най-често зелени, а ако има бяло - то е в центъра. До 1877 г. бялото, зеленото и червеното присъстват в българската революционна символика като традиция. Но само сред четите на емиграцията. Започнали упреци, защото точно така видели семейство Параскевови бойния флаг, предназначен за опълченците в Руско-турската освободителна война.
"Баща й казва, че бялото ще бъде най-отгоре, защото бялото започва с буквата "Б", както започва и името на България", продължава разказа си Лилия Криворова, главен експерт в НВМИ.
Върху зелената ивица на лицевата страна на плата със златни конци е извезан коронован лъв, висок 60 см, обърнат на лява хералдическа страна. Според историците, за негов прототип е взето лъвчето от въстанически калпак от Брацигово. Ще припомним, че личният печат на Иван Параскевов също е с лъвове. Над него е избродиран надписът “БЪЛГАРИЯ” (в полукръг), а под символа на три реда е извезан следният текст: “Съ божия воля//и съ силата славного руского царя Александра ІІ-го// Напредъ//”. 
В края на април 1877 г. първото българско знаме с български трицвет и български символи за доброволците от Българското опълчение е напълно готово и остава в историята с името „Браилско“. 
На 8 май 1877 г. в Плоещ Иван Параскевов заедно с дъщеря си лично поднася знамето на главнокомандващия Руската армия – великия княз Николай Николаевич, който обещава да го връчи на ІV опълченска дружина. Историческата среща е отразена в букурещкия български вестник „Стара планина“, който пише: “На 8-й май т.г. председателят на Кишиневското общество г. Иван С. Иванов, който е известен със своите особени заслуги, имал честта да представи на Негово императорско височество великия княз Николай Николаевич браилският наш съотечественик Иван Параскевов. Г-н Параскевов поднесъл на Негово Величество българското национално знаме със злат лъв, приготвен от неговата дъщеря г-ца Стиляна. Великият княз приел милостиво това знаме и го предал на четвърта дружина от българското опълчение”.
Даже и след повече от 100 години съобщението е особено важно и вълнуващо. Изключително важно е определението “българското национално знаме”. Като се има предвид, че вестникът е орган на Добродетелната дружина, това насочва мисълта, че още преди връчването му знамето на Стиляна е било определено и то не само от създателите му, а по всеобщото мнение на най-влиятелната част от българската емиграция в Румъния,  за “българско национално знаме”. Въпреки че след това от Букурещ пристига българска църковна делегация начело с епископ Панарет за освещаването на знамето, то не е осветено и приковано, каквито са тогавашните традиции и не участва в сраженията. Подобна е съдбата и на други две знамена, които са изработени малко по-късно и са предназначени за другите опълченски дружини.
На 30 август 1878 година в Пловдив по случай имения ден на руския император има парад на всички опълченски знамена - три на брой. Липсва само това на Стилияна. Затова и всички си мислят, че то е изчезнало завинаги. Върнато е на българската държавност чак на 8 август 1878 година. 
През март 1879 г., знамето е развято в залата, където заседава Учредителното събрание във Велико Търново. Всички депутати го посрещат със ставане на крака, разказва Христина Женкова. 
Заслугата за това вероятно е на Илия Вълчев, родом от Етрополе, сподвижник на Васил Левски, преследван заради известния обир на турската поща от Димитър Общи. В Браила Иван Параскевов го наема като частен учител на децата си. По-късно Стилияна става негова съпруга.
"В проекта за конституцията няма такъв член за знамето и депутат от Елена - Никола Михайловски, в един момент казва, забравихме народните бои?", припомня  Лилия Криворова. Историкът от Етрополе Марин Кубетски допълва, че в спомените на етрополската учителка Царевна Миладинова, сестра на братя Миладинови, има записана една среща между нея, народни представители и съпруга на Стилияна. Тя се случва малко след установяването на пропуска в българската конституция за липсващия член, който да определи българския флаг. Дали Илия Вълчев дава идея как да изглежда българският флаг именно в това кафене, не се знае. На 26 март 1879 г. депутатите гласуват следния текст: „23. Българското народно знаме е трицветно и състои отъ белъ, зеленъ и червенъ цветове, поставени хоризонтално“. Същото е записано и в чл.166 на сегашната ни Конституция.  
След Освобождението сем. Параскевови напуска Браила и преминавайки за кратко през Ямбол, се заселва в София. Фамилната къща се намира на ул. „Сердика”, зад Централната баня, а Иван Параскевов продължава да развива търговската си дейност.
На 3 юли 1895 г., след като научава за съсичането на Стефан Стамболов, Иван Параскевов получава мозъчен удар и на 16 ноември 1895 г. умира. Погребан е в старата алея „Архангел Михаил” в Централните софийски гробища. 
С монтирането на 55-метров пилон с българския трикольор на най-високото място над Ямбол – лесопарк „Боровец“, откъдето панорамно се вижда целия град, ще се увековечи и паметта на Иван Параскевов. Не само това! На името на Иван Параскевов в Ямбол също трябва да има и улица, каквито вече има за дъщеря му Стилияна.  Предстои такова предложение да бъде внесвено от екипа на кмета на Ямбол Валентин Ревански.

Вижте оше

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

 

Времето в Ямбол

Видео

Ден на отворените врати в ОДМВР – Ямбол
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!