Парите на държавата: Тристранният съвет обсъди бюджета за следващата година

Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди проекта на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2025 г. по време на днешното си извънредно заседание, на което се разглеждат още проектозаконите за бюджет на НЗОК и на държавния бюджет за следващата година.

По отношение на приходната част в проектобюджета на ДОО са предвидени 16,200 млрд. лева, което е увеличение с близо 26 процента спрямо закона за бюджет на ДОО за 2024 г., отбеляза Весела Караиванова, подуправител на НОИ и временно изпълняващ длъжността управител на институцията при представянето за проектобюджета на ДОО за 2025 г., утвърден на заседание на НОИ на 9 декември. Тя добави, че това увеличение на приходите следва тенденцията на пазара на труда и политиката по доходите.   

Считано от 1 януари 2025 г. минималната работна заплата ще бъде в размер на 1077 лв., максималният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица е 1077 лв., равен на минималната работна заплата, има увеличение на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица на 4130 лв., предвижда проектобюджетът. Караиванова посочи, че в приходите е включен и ефектът от новата приходна мярка за недължимост на лихви при заплащане на главница по изискуеми публични вземания. 

Размерът на заложените в бюджета разходи без трансфери достига до 27,400 млрд. лева, което е ръст от 12 процента спрямо закона на ДОО за 2024 г. Най-голям е делът на разходите за пенсии. По проекта на закон за бюджета на 2025 г. разходите за пенсии са 24,114 млрд. лева, което е ръст от 2,501 млрд. лева спрямо бюджета на ДОО за 2024 г. Основно увеличението в разходната част на пенсиите идва от политиката по увеличението на минималната пенсия, наложеното правило от 1 юли по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване или т.нар. швейцарско правило. Обезщетенията и помощите са следващият разход, който е в размер на 3,73 млрд. лева, което е повече с 528 млн. лева. По отношение на разходите за персонал в проекта на Закон за бюджета на ДОО за 2025 г. е предвиден ръст от 10 процента, което е увеличение от близо 25 млн. лева. Издръжката на НОИ остава на нивото от 2024 г.

По прогнозни данни за 2025 г. се предвижда средният размер на пенсията да достигне 976 лева, посочи Караиванова. 10 процента е номиналното нарастване спрямо средния размер по Закона за бюджета на ДОО за 2024 г. и това е във връзка с увеличението на минималната пенсия и прилагане на т.нар швейцарско правило от 1 юли, като очакването е увеличението да е между 8 и 9 процента. 

Брутният коефициент на заместване на дохода се очаква да бъде 53,4 процента. Разходите за пенсии се очаква да достигнат 11,2 процента от БВП, посочи тя.

Служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов каза, че Министерството на труда и социалната политика без колебания ще подкрепи проекта на Закон на бюджета на ДОО за 2025 г.

Предимство на проектозакона е, че той е разработен с един основополагащ принцип в управлението на разходопокривните системи за социално подпомагане, който предполага, че разходите за осигурителни плащания и администриране на системата трябва да се променят в унисон с приходите на системата, за да не влошава финансовото й състояние, посочи Иванов и добави, че това се вижда в предложения законопроект. Той посочи, че в номинално изражение приходите ще нарастват с близо 3,365 млрд. лева, а разходите с 3,64 млрд. лева.

В процентно изражение темпът на прираст на приходите е по-голям от този на разходите - 26,6 процента и 12,6 процента. Приходите в системата ще покриват по-голям дял от разходите в сравнение с предишната година, каза още Иванов.

Делът на трансфера от централния бюджет за покриване на недостига на средства ще е само 39 процента от общите разходи и трансфери. В закона за 2024 г. това съотношение беше малко над 45 процента. С проекта на закон се създават предпоставки, макар и благодарение на краткосрочни мерки, за подобряване на финансовата автономност на ДОО, отбеляза министърът.

Той каза още, че подходът в приходната част на проектобюджета е балансиран - размерите на осигурителните вноски в процентно изражение не се променят, вместо това се съдържа допълнителен начин за повишаване на приходите.

Всички обаче осъзнаваме, че ефектът от такива мерки не може да е дългосрочен. Затова следвайки прогнозите, че поради икономически фактори доходите от труд ще нарастват, се предлага увеличение на нормативите за осигурителните доходи, така се подкрепя приходната част на бюджета, запазва се връзката между приноса и правата, и се поддържа мотивацията на хората с високи възнаграждения да участват в осигурителните системи, каза Иванов.

Източник: БТА