Освобождението на България не се определя от края на една война. То е било воля и цел на българите.
Всяка нация си има своя ден, в който подчертава себе си.
Това е денят, представящ най-пълнокръвно онези опори
на общността, които поддържат усещането й за идентитет и самочувствието й да се съизмерва с другите.
Този ден, не може да бъде налаган със закон и поддържан с подредени манифестации. Защото големите дати за един народ са в паметта на кръвта му. Неизменно и именно там са спомените за събития и личности, които следващите поколения не са преживели и не познават, но ПОМНЯТ.
И ги празнуват – дълбоко в сърцето си…
Огромна част от историята на България и на българите, такава, каквато е според действителните събития, а не според пропагандните ходове и манипулативни преиначавания, продължава да е НЕнаписана. Много събития и личности все още са в оковите на политическия и угоднически на чужди държави прочит. Историята на Санстефанското мирно споразумение и личностите, които са ратували ЗА БЪЛГАРИЯ, са част от тях. Общността, нацията, все още очаква сред така наречения „научен елит” да се появят РОДОЛЮБИВИ историци, които да извадят фактите и цялата истина за това събитие в Българската история.
Ала е ясно – за да го направят, те, историците, ще трябва да започнат изваждането на потулените истини за далеч по-стари събития и процеси в историята на България и на българите…
Не случайно за начало на Възраждането в България се счита годината 1762. Пред балканските народи, претендиращи за „изконно величави”, „изконно християнски” и всъщност за „изконно балкански”, изведнъж се появява „История славянобългарска" /или "История славно българска" - вж. в линка под черта/, написана от Хилендарския монах Паисий. Тези балкански народи вече са развели знамената за независимост и претендират за територии и свобода, базирайки се най-вече върху Историята си.
Съвременници описват, че между атонските монаси, сред които живее и Паисий е имало българи, сърби, гърци и руси. Сред тях нерядко избухвали разгорещени спорове на теми, свързани с народ, история и величие. Гръцките и сръбски монаси например често се подигравали на българските, че нямат род и история, че са пришълци-варвари, които са получили Християнството и културата си наготово от гърците... Сред най-силните доводи на опонентите на Паисий и на другите български монаси бил и фактът, че по това време Вселенската патриаршия /доминирана винаги от гърци/ не признавала българите за отделен народ, а го е наричала “румелийски” /което се възприема и от Османската империя/…
Точно това е и мотивацията за Хилендарския монах да напише своята книжица „История Славно Българска”. Това НЕ Е История-описание на славното минало на българите. Това Е ИСТОРИЯ-ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА ЛЪЖИТЕ за България и за българите…
На този народ тепърва му предстоят нелеки битки – за възстановяване на Българското богослужение, за основаване на Българско училище и за освобождение на Българската държава. Но в началото на тази всеизвестна етапност на Българското Възраждане, стои и друга, не по-малко значима и трудна за постигане цел – НАРЕЖДАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ ДО ДРУГИТЕ НАРОДИ! За целта е било нужно да се измине нелекият път към категорично себедоказване и национална еманципация.
По този път е преминал не един народ. И винаги едно от първите му оръжия е била историята /сведенията за произхода му/. Припомнянето на древното и героично минало най-бързо могат да отключат у потомците на един народ закономерния рефлекс за надмогване, за подчертаване на равнопоставеност, своеобразие и уникалност спрямо останалите. Именно Историята е точната аргументация за достойното самоопределяне, а оттам и за свещеното право на Бог и на Свобода…
Освобождението на българите и възстановяването на България НЕ Е само завършекът на една война между двете империи Русия и Турция. Освобождението на българите и на България е било ВОЛЯ И ЦЕЛ на БЪЛГАРИТЕ! И историята пази многобройни свидетелства за това – от Паисий до опълченците на Шипка.
Паметта на кръвта ни също…
Затова днес имаме нужда от родолюбиви историци и родолюбива държавна политика. Възстановяване на истината за Историята на България и на българите ще бъде началото на възстановяване самочувствието на нацията ни…
Трети март, датата на подписването на Санстефанското мирно споразумение, е достойна да бъде нашият, Български Национален празник.
Независимо от всичко онова, което ЧУЖДИ държави са имали като цели при подреждането на новата карта на Балканите.
Защото най-важното, което се случва на Трети март 1878 г. е, че на тази карта СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА името БЪЛГАРИЯ. Всички, които неизменно в продължение на пет века са продължавали да се наричат българи и неизменно са пазели етномаркерите на своята идентичност – език, азбука, фолклор, бит…, всички те, вече са имали СВОЯ държава. Българите вече са живеели в България.
Това е голямото събитие.
Независимо от всички чуждодържавни мераци и конаци във ВЪЗСТАНОВЕНАТА България, тя вече Е!
И другият важен факт:
Българската държава, очертана в Сан Стефано, представя всъщност територията на многовековната БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ от преди падането на България под Османско иго. Българската екзархия е територията, в която тогава, а и далеч преди това, живеят българи - себеопределят се като българи, жадуват и СЕ БОРЯТ за свободата си. И най-вече, това са българи-християни, чието обособяване като ОТДЕЛНА ЕКЗАРХИЯ се корени в по-далечнатани история - историята на Първа Юстинианна, на „особеното българско битие”, за което пише Анастасий Библиотекар, за това, че българите са носители на първохристиянското верую…
Все исторически факти, процеси и явления, които чакат да бъдат възстановени от родолюбиви историци…
И ще стане ясно, защо толкова ожесточено се противопоставят Великите сили срещу това, България да ВЪЗСТАНОВИ своята територия – територия очертана от ЕЗИК, БИТ, ВЯРА и най-вече от ИСТОРИЧЕСКИТЕ ФАКТИ …
Затова на Берлинския конгрес няколко месеца след Сан Стефано, започва рязането на жива плът от българските територии…
И тогава настъпва времето на сякаш най-родолюбивите български политици. Тяхната цел е била една - присъединяването на българските територии към България . Това са истински личности, част от които също са сред /наложено/ забравените. Това са хората, отстоявали Българската самостоятелност и всъщност БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ. И благодарение на техния труд и техните дипломатически умения, България достига своята Независимост.
Макар и не в реалните си граници, макар и никога напълно независима…
И именно от Трети март, от Сан Стефано, започва пътят към тази Независимост…
Затова този ден Е нашият Национален празник.
Защото представя най-пълнокръвно онези опори на БЪЛГАРСКАТА общност, които поддържат усещането ни за идентитет и самочувствието ни да се съизмерваме с другите.
Големите дати в истинската история на един народ са в паметта на кръвта му.
Трети март е празник, който всеки празнува дълбоко в сърцето си.
Всеки, който обича България.
Галина Чорбаджийска
-------
/линк към титулна страница на "Историята" на Паисий -http://duhovnasvoboda.blogspot.com/2010_06_01_archive.html /
Вижте още
Коментари
#33 въпрос 04.03.2011 13:30
Дайте извори моля. В историята това се уважава, а не приказки на едната вяра. И още - къде са изчезнали "грабителите" траки?!
#32 траки 04.03.2011 13:22
а теорията, че траките са българи е просто смехотворна, траките са били диви грабители, любители на оргии и вакханалии, пиячи на виното. А това никак не се вързва с ценостите на онези българи в северен кавказ и по-късно около волга, ами има и една книга арабски извори за българите, вземете я прочетете и съпоставете бита на българи и траки.
#31 бакаливане 04.03.2011 13:03
Наименованието Стара Велика България се възприема чак от съвремената историография, за да се прави разлика между Дунавска и Волжска. Иначе и трите държави са носили едно и също име - България.
#30 джими 04.03.2011 12:54
Не бъркайте обикновените руски войници дали живота си, с Имперските мераци на Русия. Това са две различни неща. Българите трябва да знаят че дедите им са платили на Русия 32 тона злато за свободата си. Диста парички са платени пак от нашия народ на СССР след 09.091944г. Тези неща са известни, но не се говори за тях.
#29 Бакалов 04.03.2011 12:44
Колко стара трябва да е една държава за да бъде наречена "СТАРА" - 200-300 или 800 години. Там където е маркирана Стара Велика България т.е. на Крим и Северното Причерноморие до 4 век е старото Боспорско Царство управлявано от Династията на Одриското Тракийско царство. Значи има няма за 100-200 годинки на тази територия се е пръкнала България, че и Стара, че и Велика! Как стават тези работи от днеска за утре ли? Стара Велика България, Кубрат и децата му са наследници на Одриското Царство и на Одриските Династи. Римляните запазват Одриската Династия като Федерат на империята, да пази Северното Причерноморие и Кавказките проходи, това е! Няма никакви пришълци от Азия и това е написано на челото ни, на нас българите!
#28 Стела 04.03.2011 11:09
Във всяка война има има митове и легенди. Първата жертва в една война е... истината. Призивите към войската са първата лъжа. Която убива истината. Войникът няма избор. В религиозните войни са най-големите заблуди и лъжи. Изключение от всичко това е Отечествената война, т.е. тази, която е в защита на Родината.
#27 историкът 04.03.2011 11:01
Много интересно – ти какво очакваш, че руския император Александър II ще каже на войската си, че ще се бият и умрат, за да задължи българския народ да му плаща 32,5 тона злато? Знаеш ли колко представляват 32,5 тона злато? Събери 16 самосвала един до друг и ги напълни догоре с кюлчета и ще разбереш какъв е бил смисълът на манифеста за ОСВОБОЖДЕНИЕ на императора. Тъй че „освобождението” изведнъж се превръща в задължение, което разбира се е платено до копейка от българския народ. Другите приказки са за баламите.
#26 до историкът 04.03.2011 10:46
Никакви свободни съчинения няма, прочети манифеста на руския император Александър II за обявяване на ОСВОБОДИТЕЛНАТА Руско-турската война. Войната е представена в Русия, точно като помощ към братския православен народ. Исторята на Самарското знаме знаеш ли я?
#25 историкът 04.03.2011 10:26
Съгласен съм за Столетов. Цитат: „Русия е следвала имперските си амбиции на Балканите, но на обикновения руски войник му е обявено, че идва да спасява братския православен народ от османците ето за това се е бил той и е оставил костите си тук.” Много интересно - ти откъде знаеш какво ТОЧНО са казали на обикновените руски войници техните началници? Хайде стига свободни съчинения. Когато човек служи в армия той няма никакъв избор, защото действа само по заповед. Казва му се нападай и той напада. Казва му се лягай и той ляга. Казва му се яж и той започва да яде. Така, че не е правилно да се твърди, че видиш ли войниците се грабнали от Русия да ни спасяват, заради сините ни очи и русите коси.
#24 въпрос 04.03.2011 10:24
Дайте извори с името българи, тръгнали от Имеон, моля.
РЕКЛАМА
Времето в Ямбол
Видео
