Освобождението на България не се определя от края на една война. То е било воля и цел на българите.
Всяка нация си има своя ден, в който подчертава себе си.
Това е денят, представящ най-пълнокръвно онези опори
на общността, които поддържат усещането й за идентитет и самочувствието й да се съизмерва с другите.
Този ден, не може да бъде налаган със закон и поддържан с подредени манифестации. Защото големите дати за един народ са в паметта на кръвта му. Неизменно и именно там са спомените за събития и личности, които следващите поколения не са преживели и не познават, но ПОМНЯТ.
И ги празнуват – дълбоко в сърцето си…
Огромна част от историята на България и на българите, такава, каквато е според действителните събития, а не според пропагандните ходове и манипулативни преиначавания, продължава да е НЕнаписана. Много събития и личности все още са в оковите на политическия и угоднически на чужди държави прочит. Историята на Санстефанското мирно споразумение и личностите, които са ратували ЗА БЪЛГАРИЯ, са част от тях. Общността, нацията, все още очаква сред така наречения „научен елит” да се появят РОДОЛЮБИВИ историци, които да извадят фактите и цялата истина за това събитие в Българската история.
Ала е ясно – за да го направят, те, историците, ще трябва да започнат изваждането на потулените истини за далеч по-стари събития и процеси в историята на България и на българите…
Не случайно за начало на Възраждането в България се счита годината 1762. Пред балканските народи, претендиращи за „изконно величави”, „изконно християнски” и всъщност за „изконно балкански”, изведнъж се появява „История славянобългарска" /или "История славно българска" - вж. в линка под черта/, написана от Хилендарския монах Паисий. Тези балкански народи вече са развели знамената за независимост и претендират за територии и свобода, базирайки се най-вече върху Историята си.
Съвременници описват, че между атонските монаси, сред които живее и Паисий е имало българи, сърби, гърци и руси. Сред тях нерядко избухвали разгорещени спорове на теми, свързани с народ, история и величие. Гръцките и сръбски монаси например често се подигравали на българските, че нямат род и история, че са пришълци-варвари, които са получили Християнството и културата си наготово от гърците... Сред най-силните доводи на опонентите на Паисий и на другите български монаси бил и фактът, че по това време Вселенската патриаршия /доминирана винаги от гърци/ не признавала българите за отделен народ, а го е наричала “румелийски” /което се възприема и от Османската империя/…
Точно това е и мотивацията за Хилендарския монах да напише своята книжица „История Славно Българска”. Това НЕ Е История-описание на славното минало на българите. Това Е ИСТОРИЯ-ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА ЛЪЖИТЕ за България и за българите…
На този народ тепърва му предстоят нелеки битки – за възстановяване на Българското богослужение, за основаване на Българско училище и за освобождение на Българската държава. Но в началото на тази всеизвестна етапност на Българското Възраждане, стои и друга, не по-малко значима и трудна за постигане цел – НАРЕЖДАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ ДО ДРУГИТЕ НАРОДИ! За целта е било нужно да се измине нелекият път към категорично себедоказване и национална еманципация.
По този път е преминал не един народ. И винаги едно от първите му оръжия е била историята /сведенията за произхода му/. Припомнянето на древното и героично минало най-бързо могат да отключат у потомците на един народ закономерния рефлекс за надмогване, за подчертаване на равнопоставеност, своеобразие и уникалност спрямо останалите. Именно Историята е точната аргументация за достойното самоопределяне, а оттам и за свещеното право на Бог и на Свобода…
Освобождението на българите и възстановяването на България НЕ Е само завършекът на една война между двете империи Русия и Турция. Освобождението на българите и на България е било ВОЛЯ И ЦЕЛ на БЪЛГАРИТЕ! И историята пази многобройни свидетелства за това – от Паисий до опълченците на Шипка.
Паметта на кръвта ни също…
Затова днес имаме нужда от родолюбиви историци и родолюбива държавна политика. Възстановяване на истината за Историята на България и на българите ще бъде началото на възстановяване самочувствието на нацията ни…
Трети март, датата на подписването на Санстефанското мирно споразумение, е достойна да бъде нашият, Български Национален празник.
Независимо от всичко онова, което ЧУЖДИ държави са имали като цели при подреждането на новата карта на Балканите.
Защото най-важното, което се случва на Трети март 1878 г. е, че на тази карта СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА името БЪЛГАРИЯ. Всички, които неизменно в продължение на пет века са продължавали да се наричат българи и неизменно са пазели етномаркерите на своята идентичност – език, азбука, фолклор, бит…, всички те, вече са имали СВОЯ държава. Българите вече са живеели в България.
Това е голямото събитие.
Независимо от всички чуждодържавни мераци и конаци във ВЪЗСТАНОВЕНАТА България, тя вече Е!
И другият важен факт:
Българската държава, очертана в Сан Стефано, представя всъщност територията на многовековната БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ от преди падането на България под Османско иго. Българската екзархия е територията, в която тогава, а и далеч преди това, живеят българи - себеопределят се като българи, жадуват и СЕ БОРЯТ за свободата си. И най-вече, това са българи-християни, чието обособяване като ОТДЕЛНА ЕКЗАРХИЯ се корени в по-далечнатани история - историята на Първа Юстинианна, на „особеното българско битие”, за което пише Анастасий Библиотекар, за това, че българите са носители на първохристиянското верую…
Все исторически факти, процеси и явления, които чакат да бъдат възстановени от родолюбиви историци…
И ще стане ясно, защо толкова ожесточено се противопоставят Великите сили срещу това, България да ВЪЗСТАНОВИ своята територия – територия очертана от ЕЗИК, БИТ, ВЯРА и най-вече от ИСТОРИЧЕСКИТЕ ФАКТИ …
Затова на Берлинския конгрес няколко месеца след Сан Стефано, започва рязането на жива плът от българските територии…
И тогава настъпва времето на сякаш най-родолюбивите български политици. Тяхната цел е била една - присъединяването на българските територии към България . Това са истински личности, част от които също са сред /наложено/ забравените. Това са хората, отстоявали Българската самостоятелност и всъщност БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ. И благодарение на техния труд и техните дипломатически умения, България достига своята Независимост.
Макар и не в реалните си граници, макар и никога напълно независима…
И именно от Трети март, от Сан Стефано, започва пътят към тази Независимост…
Затова този ден Е нашият Национален празник.
Защото представя най-пълнокръвно онези опори на БЪЛГАРСКАТА общност, които поддържат усещането ни за идентитет и самочувствието ни да се съизмерваме с другите.
Големите дати в истинската история на един народ са в паметта на кръвта му.
Трети март е празник, който всеки празнува дълбоко в сърцето си.
Всеки, който обича България.
Галина Чорбаджийска
-------
/линк към титулна страница на "Историята" на Паисий -http://duhovnasvoboda.blogspot.com/2010_06_01_archive.html /
Вижте още
Коментари
#23 хм 04.03.2011 10:03
ако българите са автохтонното население на Балканите, то кои са онези които са тръгнали от Имеон, превзели са половин Европа с Атила, създали са Стара Велика България впоследствие и Волго-Камска България и на два пъти са единствените побеждавали татаро-монголските орди на Чингиз хан?
#22 и още 04.03.2011 09:55
оригинла е История Славянобългарска,а не ИСТОРИЯ СЛАВНО БЪЛГАРСКА или и Паисий са фалшифицирали, да бяхте отишли в музея да я видите когато все още беше тук.
#21 до историкът 04.03.2011 09:45
Имаш неточност и то не никак малка, решителните три дена 21-24 август отбраната се води от Столетов и включва българското опълчение + два руски полка.На 24 август се включва Радецки с подкрепление от 14 000 души и окончателно обръща хода на битката. Русия е следвала имперските си амбиции на Балканите, но на обикновения руски войник му е обявено, че идва да спасява братския православен народ от османците ето за това се е бил той и е оставил костите си тук. Ето за това и пропаганди очернящи ролята на Русия в Освобождението няма как да приема.
#20 историкът 04.03.2011 09:04
Да, точно така Джими – приятелство няма. Винаги съм се чудел защо на нашия национален празник никой не обръща достатъчно внимание на факта, че ако българите не бяха удържали тридневните атаки на турците на Шипка, тогава Русия щеше да изгуби войната. В статията e изведено едно твърде интересно име, което не мога да отмина с лека ръка. Това е библиотекарят на Римската църква през 9 век Анастасий (Anastasius Bibliothecarius - р. ок. 800 - поч. 878 или 879). Анастасий Библиотекар съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г. при императорите Валентиниан I (321 - 375) и Валент (328 - 378) "българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав". Също пояснява, че "БЪЛГАРИТЕ ОБЕДИНИЛИ СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО, СЪГЛАСНО РОДСТВЕНОТО ИМ ПРАВО". От това излиза, че в края на 4 век българите са представлявали силен народ, способен да отнеме от Византия дунавските провинции. Важно е да се отбележи, че Анастасий (Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f) пояснява събитието с любопитната подробност, че българите обединили своето отечество, съгласно родственото им право. (”…quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes”). Тези провинции били двата Епира (Стария и Новия), цялата Тесалия и Дардания. Хайде вземете една карта и вижте къде се намират въпросните територии. Сведението на Анастасий Библиотекар всъщност ни казва друго, че ние сме местен балкански народ и не сме дошли от Азия или от Монголия, както твърдят възпитаниците на руските школи Златарски, Бешевлиев, Симеонов, Амбери, Фехер, Шафарик и др..
#19 Джими 03.03.2011 17:04
Героизма си е героизъм и той е факт и от руска и българска страна, но децата в училище трябва да знаят, че България е платила на Русия 32тона злато за свободата си. Парите са поискани и ние сме си ги платили тези пари. В тези работи приятелство нама!
#18 ъ 03.03.2011 16:39
Вечна слава на героите дали живота си за свободна България! Слава на 23-ти Донско-казашки полк. Човешкия живот и героизъм не могат да се измерват в рубли и копейки.
#17 историкът 03.03.2011 14:59
Явно има проблеми със сайта, защото текста не ми излезе целия . Ето наново последното ми изречение: В пълния текст се описват размера и сроковете за заплащането, където “безкористната” помощ е определена на 10680250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато.
#16 историкът 03.03.2011 14:55
И за да не бъда голословен ето ви ги фактите. В брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. е публикуван Указ № 1144: “Ний Александър І С Божията милост и народна воля княз на българите Провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер. Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”. В пълния текст се описват размера и сроковете за заплащането, където “безкористната” помощ е определена на 10680250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато.
#15 историкът 03.03.2011 14:48
Свободата ни не е подарена от руснаците, както са ни втълпявали в училище. Платили сме си за нея до последната купейка. Това трябва да се знае.
#14 Българка 03.03.2011 12:21
Браво!Имаме нужда от напомняне,че свободата ни не е подарена.На никого нищо не дължим.Дължим само на себе си повече вяра,че имаме история и да не се срамуваме,че сме Българи.
РЕКЛАМА
Времето в Ямбол
Видео
