Проф. д-р Николай Данчев: Когато се обедини един народ, той е държавата

(интервю, публикувано в "Новинар")
Професор д-р Николай Данчев е роден на 12.08.1941 г. в Сливен. Завършил е Софийския университет, специалност "Философия". Бил е преподавател по "Диференциална психология" и "Народопсихология" във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Автор на “Психология на промяната”, “Психология на българина”, “Психология”, “Общуването: Едно народопсихологическо изследване”, както и още много други публикации. Над четиридесет години проф. д-р Данчев живее в Габрово.

- Професор Данчев, бихте ли анализирали какво показаха българите с поведението си по време на наводненията?

- Сполетя ни голяма човешка трагедия. Искам да отделя една характерна черта на българина, която се очертава през последните двадесет и пет-тридесет години. Става дума за онази незаинтересованост от страна на държавните органи, на учрежденията към много съществени и важни проблеми, които се отнасят до битието на обикновените хора –тези, които са във варненския квартал "Аспарухово" и на други места в страната. Тази незаинтересованост пролича много ясно, след като един човек кметува четири мандата във Варна. Всички го знаят.

- Говорите за бившия кмет Кирил Йорданов, нали?

- Да. Той нима не е знаел за проблемите в квартал "Аспарухово", нима не е имало архитекти около него, нямало ли е хора, които разбират от тези проблеми, за да му подскажат, че рано или късно бедствието ще се случи. Както и стана. Аз не обвинявам това младо момче, което сега е кмет на Варна. Това е политическо назначение. Той от една година е кмет и едва ли носи голямата отговорност, но ми направиха силно впечатление някои негови реплики, този стремеж да се обособи, да се конфронтира с централните органи, да покаже едно лице, което не е типично за българската психика и за българския народ. Това е нещо друго, възпитано в последните години. Вярно, той е млад човек, тепърва ще се изгражда, но не бива така, особено в бедствено положение. Така че тази отчужденост на държавата от жизнените проблеми на хората, която я споменаваме много често, пролича по убийствен начин при бедствието, което сполетя квартал "Аспарухово" във Варна.

- А самите пострадали хора как се държаха според вас?

- В такъв момент възниква голяма тревога. Възниква страхът, който създава нов начин на функциониране на хормоналните процеси на целия организъм, на нервната система. Човек не е в състояние да се организира и да вземе най-правилното решение. Постепенно хората се поуспокоиха и с радост посрещат помощта. Веднага искам да посоча нещо много хубаво. За няколко дена се възроди и е налице една от прекрасните черти на националната ни психика, а именно стремежът да се помогне на комшията, на близкия, на човека до теб. Тази взаимопомощ все по-рядко я срещаме. Но ето, че сега тя се проявява по един категоричен начин. Скоро говорих с млади хора, които без някакво нареждане отиват в Дряново. Знаете, че Дряново е един от градовете, които също пострадаха много. Отиват и помагат там, за да се изчистят спортните площадки, паметниците, всичко, което е било потънало в тиня и кал. Около жп линията в Дряново има доста бедствени райони, но те са подпомагани от тези млади хора, за които говорих. Сега събират и помощи за населението, пострадало най-много от това бедствие. На мен това ми допада страшно много и мисля да го опиша, да разкажа за проявата на подсъзнанието на българина. За желанието да помогнеш на този, който е в беда. Навремето това е била типична черта на българския характер. Когато някой реши да построи къща, всички се стичали на помощ. Всеки помага, всеки си подава ръката. Тук влиза в роля психологията на подадената ръка. Мисля, че българинът в този период, тези млади момчета и момичета демонстрират изконната и прекрасна черта на нашия национален характер.

- На мен също ми направи впечатление, като гледах по телевизията, че повечето то хората, които помагаха, бяха съвсем млади. Какво показва това, какво са научили те в своите семейства?

- Това е най-хубавото. Това, че млади хора отиват да помагат, това, че се самоорганизират, но аз друго си мислех тези дни. Да бяхме запазили поне част от нашата армия. Тя сигурно щеше да се включи много активно в целия този процес. Имаме военни поделения. Защо не отидат хората оттам? Те са тези, които имат техника, имат всичко. Да се включат в целия този процес. Какво, нима опазват границата или пък защитават националната сигурност на България?

- Това за какво говори според вас?

- Ние твърде безотговорно решихме да премахнем някои структури в нашата държава, които в такива моменти спасяват народа. Бедствие се задава – армията спасява положението. Липсата на тази институция осакати мъжката част от населението на България. Инфантилни млади момчета има сега, недомаслени, недовършени, безхарактерни. Трябва да минат три месеца, шест месеца може би да се подложат на едно по-сериозно обучение след завършването на средното образование. Да им се пречупи малко характерът, да придобият и други навици. Да придобият обществено чувство към ценностите на България. Но реформите вече са факт. Посочвал съм обаче, че това е голяма грешка. Някои наши управници не мислят със собствената си глава, а си мислят от позицията на това какво ще им бъде наредено, било то от Брюксел, от Вашингтон или от друго място.

- До каква степен бюрокрацията изигра лоша шега?

- Този чиновнически апарат, винаги съм го подчертавал, измъчва обикновения човек. Огромен е той. В по-малки градове като Перник, Габрово, Дряново или Елена там има огромна администрация. Аз съм общински съветник от доста време и мога да ви кажа с какво се занимава общината ни. Една голяма част от структурите са излишни. Затова има толкова силна форма на отчужденост и на бягство от държавното. Държавното за хората е ненужна институция, която не е в състояние да помогне при такива бедствени положения. Ето, сега и интервютата, които се правят от варненското и добричкото бедствие, показват, че хората просто не вярват на държавата. Всеки казва: „Всяко чудо за три дни”. Ами да, Днеска, утре ще минат, ще се изнижат още десет-петнадесет дена и тогава ще видите как ще се третират нещата, каква ще бъде новата нагласа на предаванията, които ще бъдат излъчвани. Просто ще забравим за всичко това.

- Защо паметта ни е толкова къса, защо забравихме големите бедствия, които ни сполетяха през годините?

- Забравяме. Даваха един филм за Перник. Потресаващо е, че мина толкова време. Хората са получили по триста лева за разрушените си от земетресението къщи. Сега от наводнението всички документи на хората са заминали. Като няма документи, какво, няма ли да помогнем? Паметта ни наистина е къса. Къса е и историческата ни памет. Ние си забравяме историята, забравяме си големите, силните моменти. Живеем с битовизма, с всекидневието, потъвайки в тези дребни и вечно нерешени проблеми. Понеже "Аспарухово" е място, в което живеят само роми, то е своеобразно гето, горе-долу знам гетата в София, в Пловдив, в Сливен. Тези места, особено в центъра на София, квартал "Коньовица". Там има едно прекрасно място, парка на Боримечката. Как може да се превърнат в източници на бедствия тези гета, не само че са развъдник на болести. Там могат да възникнат всякакви бедствия от всякакъв характер.

- Можем ли да кажем кое точно е държавата, дали хората, които си помагат в такива бедствия, са държавата или институциите?

- По правилата на теорията хората са държавата. Но кой ще върне самочувствието им, кой ще ги стопли? Ето сега взаимопомощта показва, че когато се обедини един народ, той е силен, той е държавата.


http://novinar.bg/news/prof-d-r-nikolaj-danchev-potopite-vazrodiha-psihologiiata-na-podadenata-raka_NDY4Nzs0Mg==.html