117 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА

„Не ща везирин да ставам, не ща в сараи да седа, стига ми мене царството, дето ме тачи народа“

На 7 февруари през 1900 година умира един от големите синове на България Капитан Петко войвода - яростен поборник за освобождението на България от турско робство. И до днес войводата е почитан от всички българи като светец и истински герой.
Поклон пред святото му дело!
Светла и безсмъртна ще е винаги паметта за него!

Петко Киряков е роден на 18-ти декември 1844-та година в беломорското село Доганхисар, намиращо се на около 26 км от Дедеагач. Още преди да навърши 20 години турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо, което предизвиква окончателно неспокойния дух и свободолюбив характер на младия Петко и той се включва активно в национално-освободителното ни движение. В последствие той става и една от водещите фигури сред водачите на Освобождението от турско робство на България, както и на българите, останали извън нейните граници след решението в Берлин.

Историческата справка сочи, че през 60-те години на ХIХ-ти век Петко Кирязов заминава за Италия, където се запознава с Джузепе Гарибалди, отсяда в дома му и заедно организират прочутата дружина от 220 италианци и 67 българи, които вземат участие в критското въстание. Именно там, поради невероятните му умения да води малобройни, но силно боеспособни дружини в планински терен Петко воевода си спечелва прозвището капитан. През 1869 г воеводата се завръща в България и в годините непосредствено преди освобождението, по време на самата Руско-турска освободителна война и малко след подписването на Санстефанския мирен договор, воеводата със своята чета води перманентни бойни действия за защитата на християнското население в Беломорието, Родопите и Странджа планина от турския башибозук, оглавяван от английския метежник – Сенклер.

След Освобождението на България от турско робство Петко Киряков е за кратко в Русия, където император Александър II официално го произвежда в чин Капитан от руската армия и го награждава с Георгевски кръст за храброст за активното му участие във войната. Руснакът го дарява с имение на територията на Киевска губерния. Капитан Петко воевода го продава, след което се връща отново в България и се заселва във Варна. Тук, на 12-ти май, 1896 г., той, заедно с други родолюбиви българи основава и първата тракийска организация, съществуваща и до днес, която тогава е носила името – Тракийско /Одринско/ емигрантско дружество "Странджа". Негова цел е била да брани интересите на останалите в Беломорието, Родопите и Странджа българи в пределите на Османската империя, както и да подпомага тяхната национално-освободителна дейност.

Една от любимите песни на всички българи е от филма "Капитан Петко войвода" по произведението на Николай Хайтов
https://www.youtube.com/watch?v=b_FI1KHuAxs